Час по бой с голи ръце

Време беше за уроците по бой без оръжия. Влязох в салона, извиках на учениците да се сртоят и казах:
- Добре дошли в час по невъоръжена битка. В тези часове ще си науча да можете да се справяте с противниците си, дори и да нямате оръжие. По принцип ви съветвам след като излезете от това училище винаги да носите поне един нож със себе си, но всеки може да попадне във ситуация, където няма възможност да го използва или просто не иска да убива човека срещу него. В тези часове ще можете да избирате между различни видове изкуства за близък бой- Таекуон- до, Карате, Айкидо, Винг Чун, Муай Тай и Кикбокс. С всяко от тях ще можете да повалите невъоръжен противник. Да се опитвате да се преборите с някой, който има оръжие по принцип си е чисто самоубийство- ако попаднете в такава ситуация имате два избора- първият е да бягате колкото се може по- надалеч- няма нищо срамно в това да се опитваш да спасиш живота си. Вторият начин е да използвате дарбите си, ако имате такива, за да получите предимство в боя. Но това трябва да се прави само ако си напълно уверен в своите способности и си тренитал този стил на битка. Да излезем навън, за да демонстрирам.

- Така, всички ли са тук? Добре. Виждате ли това чучело?

Представете си, че е въоръжен до зъди противник, решен да ви убие. Не се смейте де, трябваше да го облека в нещо, а само това намерих... Както и да е, сега ще ви покажа какво предимство ви дават вашите дарби, дори когато нямате оръжие. Моля ви, дръпнете се назад, не искам да нараня някого.

Реших да го направя бързо. Хвърлих се към чучелото с пълна сила. Свалих го на земята с един прав ритник, приковах го, след това сграбчих лицето му с длан и изстрелях две огнени топки от упор. На мястото на чучелото остана само кратер, а тениската ми гореше. Захвърлих я настрани и се обърнах към шашнатите ученици, върху които се сипеше пламтяща слама:

- Разбирате ли за какво говоря? Ако използвате дарбите си в правилния момент можете да спечелите почти всеки бой. Ако напримех бях стрелял по противника си от разстояние той можеше да избегне и вече би бил по предпазлив, знаейки за силите ми. Ключът е да ги използвате тогава, когато от тях ще има най- голям ефект. Ако имате повече от една можете да ги комбинирате- аз например бих пострадал доста от експлозията която видяхте, ако кожата ми не беше толкова яка. Помислете за вашите дарби и за това как можете да извлечете предимство от тях. Между другото забранявам в салона да се ползват дарби, за тази работа е поляната. Ами това е за днес, останаха още няколко минути, а трябва и да се преоблека за следващия час. Имате ли въпроси?

Когато професор Блейд, запали чучелото, сигурно няколко секунди гледах в останалото от плашилото. "Как го направи?" - само това мислех, докато зяпах тъпо Shocked

. Досега, единственото, което успях да направя с дарбата си, беше да си опърля косата (оттогава винаги я връзвам) и да запаля една кибритена клечка. Сериозно обмислям дали да не го помоля да ми помогне, все пак и моите способности бяха свързани с огъня.

Чудех се кое по напред да гледам учителя, който туко що запали едно чучуло без помощни средства, или сестра ми която имаш толкова смешно-нелеп поглед. Накрая реших да ги обединя като попитам професора да и помагне, тъй като знаех, че Мери хич не се оправя със своята дарба особено след случая, в който си опърли косата.
- Професор Блейд, чудех се дали бихте желали да помогнете на сестра ми с дарбата й. Може би да й дадете някакви съвети за начинаещи, за да не се подпали следвъщия път когато я използва.

Един тъничък глас разкъса възцарилата се тишина. Погледът ми веднага се стрелна към източника на звука, едно на пръв поглед крехко младо момиче с пясъчноруса коса и сини очи. До нея се беше сгушила друга ученичка, очевидно тя беше въпросната сестра. Вглеждайки се по- внимателно в двете нямаше как да не забележа известна между тях. С въздишка направих няколко крачки напред, лека усмивка се появи на устата ми, когато започнах да говоря.

- Съвет за начинаещи,а? Такаааа, къде да започна... Какво е огънят? Някои ще кажат, че това е неконтролируемата стихия на разрушението, сила, носеща след себе си смърт и разруха... и ще са прави. Но само наполовина. Огънят е много повече от това, той е символ на живота и въпреки, че малко го осъзнават е навсякъде около нас. От лъчите на слънцето до биенето на собствените ни сърца, тази сила е реална. Това, което е нужно, за някой с подходящите способности да я достигне е да осъзнае този прост факт. Естествено, трябват силна воля съсредоточеност и най- вече страст.

Очите ми срещнаха тези на тъмнокосото момиче, усмивката ми изчезна преди да заговоря отново.

- Сега ми покажи какво можеш. Просто се съсредоточи върху някое силно чувство и насочи дарбата си през него, няма значение дали е страх, омраза, любов или решителност. Важното е да идва от душата ти- ключът върху контрола над пламъците е да намериш това, заради което живееш, това, заради което си готова на абсолютно всичко.

Правейки крачка назад се съсредоточих върху младата жена пред мен, беше ми интересно какво ще успее да направи.

Харесвах много огъня, но не се бях замисляла върху това, което каза професор Блейд, но осъзнах, че беше прав.
Притесних се много, защото бях почти сигурна, че няма да направя нищо. Представих си, че се намирам сама на някака полян ка и се усокоих. Бях решила, че трябва да обладея дарбата си възможно най-скоро. Съсредоточих се максимално и изведнъж усетих приятна топлина и след това видях, че около мен се беше появил огнен кръг. не беше голям ,но беше много по-добре от предишните ми опити.