Кафе-сладкарницата

First topic message reminder :

Тя се намираше в началото на града. Много вампири от училището идваха тук, като се гримираха така, че да не ги разпознаят.

Изведнъж станах, при което той се учуди. Взех чантата си и казах:
-Извинявай, идвам след малко.
Тръгнах към дамската тоалетна и след това се подпрях на мивката, гледайки в огледалото. След 2-3 секунди сериозност започнах да поскачам като полудяла. И само аз си знаех защо. Спрях се. Ами ако разбере, че бях влязла в главата му? Олеле, голяма нахалница съм. Не че бях чула много, но все пак. 'Досадница такава!Ти имаш ли мярка, Изабел?! Не, не! Как можа?'помислих си и се ударих силно по главата. 'Ау' изохках на ум. Това си беше чисто нахалстово, но само ако Сенг знаеше, че изпитвах същото към него. Защо не го признавахме? Може би просто искахме да се докажем пред другия за достатъчно дълго време.А дали не се страхувахме от собствените си чувства?А вероятно можеше и никога да не разберем. Навсякъде, а както казваха някои , имаше неписано правило, че момчето правеше първата стъпка, но защо не и момичето? А каква ли точно би трябвало да бъде тя? Може би изразена с думи?
Толкова много въпроси ми се въртяха из главата. А аз просто стоях и гледах неуверено в огледалото.Не, не бях такава. Бях силна, но не и сега. Бях смела, но не и сега. Бях една, а сега съм съвсем друга.
Наведох главата си и въздъхнах.'Не, не ме е страх от чувствата си, но просто...' започнах отново да си мисля, опитвайки се да разсъждавам добре.'Може би просто чакам подходящ случай, но дори и да го намеря ще си глътна езика и какво, дума няма да мога да кажа!Какво ми става?Хайде, Изабел, помисли!'. О, я стига. Само с мислене не става нищо. Стоп! Пускам се по течението и каквото стане, стане...Не, не исках да чакам така....
-Млък!-казах силно на себе си в огледалото или по-точно на главата си.Завъртях се един път и взех чантата си. Излязох и след малко се озовах на масата. Седнах и се усмихнах сладко. Оставих чантата си отново до мен и се облегнах.Не мислех, не бях в ничия глава, не и повече. Просто така.

След като Изабел отид до тоалетната аз започнах да дишам дълбоко за успокоение. В главата ми беше само ''дишай, издишай, дишай, издишай''. Посъбрах някои погледи, които ме гледах странно. Не ми пука за тях. Не ми пука за нищо. Може би че трябва все пак да издишам отново. Ето! Дори забравям как се диша. Трагедия. Добре...дръж се все едно не ти пука. Добре...само бъде спокоен. Не пищи. Дръж се съвсем нормално. И не забравяй да дишаш. Дръж се спокойно. Тя просто отиде до тоалетната, това е. Няма нищо. Най-много да излезе през прозореца в тоалетната. Не...изкарай тези мисли от главата си. Пък и тя се връща. Така...дръж се все едно не ти пука. Спокойно. Изабел седна на стола си и прекрати мисловната ми тирада.

-Добре си, нали?-попитах, а той ми кимна и се усмихна. Няколко човека гледаха странно към него, но аз само завъртях очи и отново прехвърлих погледа си върху Сенг.Изправих се.-Ммм...-подпрях главата си на едната си ръка, а другата приближих до тази на Сенг, която беше поставил посредата на масата, пред себе си. Да, лудост, но аз вече не мислех, действах. Не ства само с акъл, трябва и действане . Говоря измишльотини.-Мисля, че твоята лудост е заразна. Сериозно. От луда, сега съм откачена...-казах малко по-тихо от обикновено. Пръстът ми премина през показалеца му, а после стигна и до горната част на дланта. Не вдигнах очите си, може би ме беше страх от изражението му от това, което сега вършех. Права бях, по откачена съм от всякога, знаех защо. Бях луда, но не обикновено луда, а по друг начин. Има ли такова нещо? Ето отново говорех глупости.

Поправено
By:Дулсе-Мария

Е...от това няма как да останеш с грешно впечатление. Добре...само спокойно. Чакай, чакай. Не...спокойно. Не прави нищо. Изведнъж леко сведох глава за да мога ясно да я виждам. Погледнах я и....''Не, не, не! Не прави нищо! Недей! Не!'' говорех си подобни неща на ум докато бавно приближавах лицето си към нейното. Не исках да го правя. Поне не сега. Но волята на човека живеещ за мига беше по-силна от разума в мен. Леко наклоних глава, затворих очи и...Всичко ми притъмня. Вече нищо не съществуваше. Целунах я нежно и отлепих устните си от нейните. По мислите й четях, че беше приятно изненадана. Значи все пак съм останал с вярно впечатление.
-Така ли? Е...щом лудостта ми е заразна значи и двамата сме луди по теб.

Поправено
By:Дулсе-Мария

-Хм...вероятно.А може би и по теб.-допълних после и прехапах устните си.Отвън бях спокойна, но ако някой погледнеше емоциите ми, щеше да види лудо момиче, подскачащо и танцуващо. Обезумяла работа. Както и това, което направих само след минута от случилото се. И аз го целунах. Наистина не се сдържах. Беше ужасно сладостно усещане, че да се приживее само един път. Стиснах ръката му и се усмихнах.-Да...лудостта е откачено нещо,болест и очевидно се разболяхме. Важното е,че не се умира от нея, но се оставят тежки травми.-започнах да бърборя небивалици.-Говоря глупости нали?-попитах накрая.Наистина не знаех какво да кажа, но очевидно устата ми си работеше съвсем сама.

-Говориш сладки глупости.-казах аз.
Погледнах я добре за да се успокоя. Така де...имам предвид, за да я видя. ''Йей! Йей! Йей!'' още се въртеше в главата ми.
-Е...щом сме откачени значи май сме малко опасни. Или не?
Говерех тъпотий, но на кого му пука? Все пак...ами...на кой му пука? Няма значение. Радвах се и то много! Много ли казах? Не..аз се радвах ужасно, прекалено, мегахипергига много. Няма значение. Само преди няколко дни беше срамежливо момиче, което казваше, че има ужасен характер, а сега в нея виждах уверена и красива жена. Или по точно мое...гадже?

-Много опасни!-казах с престорена сериозност.-Но сме опасни само за себе си.-продължих след това и кимнах леко. Извадих пет долара на масата и станах. Хванах ръката му и той стана, след което тръгнахме да излизаме.-Ако останем още ще закъснеем за филма, а не съм гледала кино от месеци.-обявих после и се разсмях.Прокарах пръсти през косата си и обърнах погледа си към Сенг. Имах чувството, че сърцдето ми ще изскочи и леко ще тупне на пода, но все пак се надявах да не стане така.

След като Изабел остави 5 долара, аз също извадих и ги сложих на масата.
-Ами хайде тогава.
Усмихнах се. Хванах я за ръка и преди да тръгнем я целунах и й прошепнах тихичко в ухото ''Обичам те''. Двамата излязохме и се запътихме към киното.