Ритуалната зала

Заглавие: Ритуалната зала Нед Апр 11, 2010 2:47 pm

При пълнолуние тук се провеждаха ритуалите на ученическата група, на която присъстваха всички.

Алисън тичаше. Но спря преди да стигне до целта си. Спря точно пред храма на Дъщерите и Синовете на мрака. Защо спря? Какво правеше отново? Пак ли тези откачени инстинкти на Никс? И този път Али не пренебрегна повика от... и тя не знаеше откъде. Обърна се към величествената сграда и тръгна да се изкачва по стълбите. Нямаше работа тук и чудесно го знаеше. Тя не беше част от Дъщерите на Мрака. Но Никс и казваше да продължи напред и тя го направи. Две три стъпала преди края на стълбището тя отново спря. Усещаше нещо ново, зародило се в душата си. За пореден Али се запита все същият въпрос - Какво ставаше? Чувстваше сякаш все пак в този храм и беше мястото. Тя влезе вътре и се огледа. Намираше се в огромна ритуална зала, по средата на която имаше изрисувано нещо като кръг с четири цветни свещи и една по срадата. Явно всичко вече беше готово за предстоящият след няколко дни ритуал. Алисън знаеше, че както и в Големия храм на Никс, воден от Висшата жрица имаше ритуал за пълнолунието, така и тук се провеждаше такъв. Тя престъпи кам кръга от свещи и влезе по средата му. Осъзнаваше, че не бива да го прави, но не и пукаше особено. Беше свикнала да нарушава правилата. Тя приклекна и взе лилавата свещ, която стоеше по средата на кръга, и я вдигна. Докато се изправи свещта се беше запалила. Поредната причина в последните няколко минути за Али да подскочи, но за щастие тя не изпусна свещта. В огромната Ритуална зала беше тъмно като в мрак само в средата и се виждаше малкото пламъче на свещта. Алисън усещаше магията, която я заобикаляше, въпреки че огромното помещение беше празно откъм хора. Алисън притвори очи в блаженство при магическото чувство, което изпълваше душата и.
- Какво правиш тук? - прокънтя един леден глас в празната зала. Този път Али изпусна свещта и тя изгасна. Тя се зозърта в заобикалящата я тъмнина и престъпи извън кръга.
- Аам... нищо? - каза тя неуверено, все още незнаейки на кого говори.

-Да не би да се изплаши? - попитах я аз все още говорейки със студенина в гласа и скрита в сенките. Понеже вече виждах доста добре в тъмното, лесно забелязах че това беше Алисън.
-Знаеш ли че не би трябвало да пипаш нищо от кръга до ритуала? - въпросително повдигнах вежди аз, макар и да знаех че тя не може да ме види. На рафта до мен имаше запалка. Взех я в ръцете си и запалих няколко други свещи които бяха на около.
Във залата имаше малко светлина от тези около пет свещи които бях запалила, но бяха достатъчни че и двете да виждаме.
-Та какво правиш тук? - отново я попитах, но вече приятелски настроено, но и леко защитнически ако тя каже нещо което няма да ми се хареса.

Да, тя знаеше, че не бива да пипа нещата за ритуала, а на въпроса какво правеше тук, Али можеше да отговори само едно:
- Всъщност... не знам - наистина тя си нямаше и напредстава къкво прави на това място и защо е тук, след като се предполага, че би трябвало да е на закуска.
На приглушената светлина на свещите, Алисън ясно можеше да види, че поради някаква странна причина студеното изражение на Дулсе се беше смекчило, което малко поуспокои русокоската от първоначалния шок, който я беше обзел от изненадващата поява на Мария.
Али се наведе за да вдигне изпуснатата свещ от земята и в мига в който я докосна и я отлепи от пода, свещта пак се запали
- Как направи това? - отекна смаяният и отново студен глас на Дулсе.
ДиЛорентес я погледна стреснато.
- Не знам - повтори тя невинно. Чудеше са дали Мария и вярва, че в действителност си няма идея какво се случва.
Но когато пак извърна поглед към свещта в ръцете си, Алисън бързо забрави за терзанията си относно момичето. Трепкащото оранжево пламъче осветяваше граейналото и от благовение лице и се отразяваше в блестящите и от щастие изумруденозелени очи.
Този пламък сякаш разкриваше най-красивото в Али. Докато го гледаше тя усещаше как нещо зародено дъблоко в нея се отключва, нещо, подарено и от Никс. Нищо не може да я изтръгне от блаженството, което я беше обзело. Е, или почти нищо. Тя беше забравила, че не е сама в Ритуалната зала.
Ох не искам да развалям красивия пост, но нямам избор. Алис, забранено е да пишеш от името на другите, освен ако те не са ти дали това право, а ако е така, то това трябва да се съобщи в поста. Примерно пишеш пишеш и в края слагаш едно: С право дадено от Дулсе, или там който е.

Внимателно следях действията на Алисън. Със времето се бях научила да разпознавам чувствата на хората като следя действията им или ги погленда в очите. Забелязах че Алисън беше нервна. Е реших че така или иначе няма какво да губя ако се настроя приятелски. Можех да спечеля нов приятел или...или просто нищо. Реших да издам истинската си същност и пред нея както и пред Кейт и Еовин. Във очите ми изведнъж грейна пламъче и една прекрасна усмивка си намери място на лицето ми. Със един обикновен...е не чак толкова обикновен, по скоро вампирски скок се озовах до Алисън. Усмихнах и се приятелски и реших да и кажа нещо.
-Ъмм...защо си притеснена? - попитах аз.
-Ъъъ...ако е тайна ще те разбера. - от ново нежно казах аз, и седнах близо до нея на едно стъпало от красивите и дълги виещи се стълби.

- Не толкова притеснена, колкото... - не можеше да го опише, странното чувство, което я изпълваше, когато гледаше пламъка. - Не разбирам какво се случва, но разбирам, че се случво нещо странно. Нещо странно... с мен. Преди малко открих, че съм сврхсилна и бърза, а сега... - това беше най-странното и поради това я плашеше. - Тази свещ - вдигна тя лилавата свещ пред лицето на Дулсе - са пали от самосебеси, само като я докосна. Какво може да значи това? - обърна се тя за помощ към момичето, с което досега се бе държала така студено, а и тя със нея по същия начин.
"Какво става, Никс?" - обрна се тя към милсено и към Богинята. Тогава отново усети онова странно присъствие, което бе усетила и в гората.
"Това е твоя дар, дъще. Използвай го добре!" - прошепна някой в ухото и.
- Моят дар? - за пореден път подскочи Алисън. Но какъв беше този дар? Какво можеше да прави тя? И нима... нима току-що беше говорила с Богинята? С Никс?
- Тя каза...
- Кой каза? - бързо я прекъсна Дулсе.
- Не знам... може би Никс? - този път Мария не си позволи да спре потока и от думи на Алисън. - Каза, че това - тя разклати свещта в ръката си - бил моят дар. Моят - натътри тя на местоимението - дар - прознесе последната дума немощно. - Какъв е този дар, Дулсе? Какво значи това? - отново се обрна тя към червенокоската. Дъщерята на водата трябваше да знае за какво говори Никс. А ако не знаеше... Ник вече наистина трябваше да знае.

-Ами това обикновено става когато получиш нова дарба. - замислено отговорих.
-До колкото разбрах това че си свръх силна означава че дарбата ти е свръхсила. - заключих аз и я погледнах.
-А за това че свеща се пали, може да означава че притежаваш елемента огън, което не е толкова не възможно колкото странно защото Еовин Мей го притежава. - бавно и търпеливо казах аз така че момичето срещу мен да разбере.
-Другата възможност за дарба е елемента Дук което ще е невероятно. - очите ми заблестяха и една странна усмивка се настани на лицето ми.
-Имам идея. Защо не пробваш да направиш нещо друго. - изказах мислите си и отново я погледнах.
-Представи си, че контролираш елемента дух, избери си стихия и се опитай да направиш нещо, но за целта се успокой и концентрираи. - усмихнах и се аз отново, за да и покажа, че не е сама и ще и помогна.

Какво да си представи? Какъв дух? Алисън не разбираше какво и говори момичето и просто стоеше и я гледаше недоумяващо.
- Избери си стихия... - повтори Дулсе, бавно и спокойно. Личеше си, че иска да помогне на русокоската, но в този момент тя не можеше да го оцени и просто изсумтя с досада на, както тя го разчете, наставническия и тон.
- За каква стихия говориш? Какъв е този дух? - тя наистина беше много объркана. Свещта в ръката и продължаваше да гори, но вече не и доставяше такова удоволствие, а просто със всяко следващо свое трепване, пламъкът пораждаше нови и нови въпроси.
- ... и се опитай да направиш нещо с нея - продължи Дулсе с малко по-силен глас, да не би Али пак да я прекъсне.
- Добре - прошепна русото момиче и се замисли коя стихия би било най-уместно да използва. Реши да опита с въздуха. Все пак от него имаше неизчерпаеми количества навсякъде около себе си. Затвори очи и се замисли за лекият и приятен бриз, който така обичаше да я обгръща, когато беше на плажа. Опита се да си представи, че държи този вятър в ръцете си и го насочва към... В този миг тя усети как изпуска контрола, който така несъзнателно беше поела и силен полъх я удари в лицето, а след няколко скунди просто изчезна. Алисън вече не усещаше мекият допир на топлината, която се излъчваше от пламъка на лилавата свещ. Тя отвори очи и първо погледна фитила на доскоро горящата свещ, а после се обърна и към Мария.
- Какво беше това? - попита Али притеснено с лек трепет в гласа си.

Вятъра който призова Алисън леко развя косата ми защото бях зад нея.
- Невероятно. - само това успях да кажа аз.
След като се съвзех се усмихнах и се обърнах към Алисън.
- Ако е това което си мисля, може би ти си новият лидер на Дъщерите и Синовете на Мрака. - казах аз.
- Поздравления. Дано да е това. - казах и, и я хушнах. След като я пуснах видях объркания и поглед.
- Ето вече ще си в Дъщерите на мрака и то като наш лидер. - усмихнах и се аз.
- Помня че на моста ме попита как можеш да влезеш тук, а аз ти казах само ако имаш уникална дарба, а твоята е невероятна. - не спирх да и говоря.
- Е, отново поздравления. - отново я поздравих аз, и я оставих да се съвземе като седнах от страни.

Какво, какво, КАКВО? Кога успя да стане част от Дъщерите на Мрака? И как така щеше да бъде техен лидер? Та тя не знаеше какво да прави. Не знаеше каква е тази дарба, не знаеше как да я управлява.
- Дулсе, какво искаш да кажеш? Не те разбирам. Как ще съм лидер? Нали твоята приятелка...?
Лицето на Мария се помрачи малко, но тя продължи да се усмихва мило - състояние, в което Алисън не я беше виждала досега.
- Явно Никс е избрала теб, значи най-вероятно го заслужаваш - каза тя. Чакай, това комплимент ли беше? Али не можеше да повярва на ушите си, но не прекъсна червенокската, чакайки да тя да свърши. - Сега ти ще трябва да водеш нашите руитуали - съобщи тя тържествено.
Моля!? Това вече дойде твърде много на Алисън. Да води ритуали? Какво трябваше да значи това? Тя беше присъствала само на един ритуал дасега - този на миналото пълнолуние, воден от Катейша Бенетс. Струваше и се непосилно да направи това, което тя правеше тогава. Да призовава елементи, да танцува и да говори пред толкова много хора.
- А трябва ли... трябва ли да рецитирам... стихове? - попита тя глуповато, на което Дулси се разсмя. Явно дъщерята на водата беше доста навътре с тези неща.
- Най-вероятно - да - каза тя замислено. Не се притеснявай ще ти обясним всичко, останалите от Дъщерите на Мрака и Висшата жрица знаят какво да правят. Ще се научиш, не се притеснявай. Толкова се радвам за теб! - прегърна я отново и този път Али се отусна и отвърна на жеста и.
След това ДиЛорентес за пореден път тази сутрин (вечер) погледна часовника си и каза на Мария:
- Скоро закуската ще свърши. Какво ще кажеш? Да отидем ли?

Погледнах часовника, а след това и чух къркоренето на корема си.
-Дам определено трябва да отидем. - двете с Али тръгнахме към столовата.

п.п Сори че е късо ама за този пост нещо нямах муза.

» Голямата зала