Герои на третокурсниците

Много добре, одобрена си!
Пиши ми на Лс каква дарба искаш.

Име на героя: Натали Джейс

Години: 16

Характер: Нати е много позитивен и приятен човек.Характера й е променлив.Има моменти в
които е много мила, но има и такива в които е много лоша.Това е рядкост при
нея, но го има.Винаги усмихната, Натали успява да разсмее почти
всички.Тя обича музиката.Винаги е искала да свири на китара.Попринцип не се плаши лесно, но определено змията е нейният най-голям враг.Понякога се отдава и на рисуването, което й го признават, че умее.


Описание: Нати има красива, мека, дълга, кестенява
коса.Доста често държи предните части на косата си вързани на
опашка.Усмивката й е красива и нежна.Кожата й е бяла и мека.Очите й са
тъмно кафяви.

История: Натали е родена в Франция.Тя е единственото
дете в семейството.Всички много я обичали и много и се радвали.Един
ден Нат решила да замине с баща си на почивка.Повреме
на пътя те спряли за да починат в едно кафене.Тя решава да се разходи
около кафенето, но когато се е отдалечила прикалено много, някой я
отвлича.Когато бащата разбира, че е изчезнала се връща обратно в къщата при майката.Двамата родители почват да я търсят.Но не я
намират.На другата сутрин майката влиза в стаята и вижда Натали да лежи на
леглото белязана.Бащата и майката се чудят какво да правят.Няколко
седмици по-късно идва в училището.

Допълнително: Любимо число: 6,8 и 18.Любим цвят: Синьо,зелено и черно.Талисман - Талисманът й.

Снимка: 1,2,3,4,5

Одобрена си!
Ще те помоля само да промениш годините си на 16 и ако можеш да удължиш характера си.
Прати ми на ЛС каква дарба искаш.

Име на героя: Жанет Бенет

Години:16

Характер: Жанет е мило, спокойно момиче. Кротка и затворена в себе си. Таи тайните си и трудно споделя. Предпочита всичко да пази в себе си и да го преживява сама. Когато се довери държи този човек, на когото споделя наистина да пази тайните `и. Загуби ли доверието си към някого, трудно се доверява отново. Необича да я лъжат. Не се пали лесно. Спокойна е. Винаги търси доброто у хората. Не лъже, но понякога спестява истината, кято трябва да бъде казана. Винаги държи на справедливостта. Необича насилието и затова рядко използва силите си за да наранява някого.

Описание: Жанет е средно високо момиче. Около 1.65. Слаба и стройна. Косата `и е леко къдрава, дълга и руса. Обича да я носи пусната. Очите `и са тъмно кафяви. Цветът е толкова тъмен, че трудно се разгадава, ако не се вгледаш можеш да ги объркаш с черни. Има хубава усмивка, която е постоянно на лицето `и. Кожата `и не е много бледа, но не и много тъмна.



История: Момичето е израства в приемни семейства. Цял живот е сменяла "родителите" си. Никога не се е задържала в едно семейство повече от половин година. Никога не е била доволна от това, което е получавала. Винаги е искала да има още повече, да притежава още повече неща. След като навършва 12 трудно се намират приемни родители. Никой не е искал такова момиче с такъв труден характер.
За щастие обаче когато навършва 13 успяват да `и намерят семейство. Този път е бил последният `и шанс.
Новите `и родители били по - взискателни, и в змяна на това тя да бъде добра, те и давали всичко. за жалост обаче момичето постоянно ставало свидетел на честите караници на новите си родители. Заради това тя много страдала, защото започнала да се привързва към тях. Това бино необичайно. Тя да се привързва? Покрай нея започнали да стават странни неща. По - скоро с нейните чувства. Вместо постоянната `и нацупена физиономия, тя започнала да става много жизнерадостна. родителите `и започнли да виждат тези промени. Скоро тя открила силите си.
Решила да ги използва. Родителите `и били много скарани. Всяка вечер нещата се влушавали. Тогава решила да го направи. Използвала силите си. Така успяла да ги сдобри.
Родителите `и имали син. Те двамата станали много близки, макар да се карат често. когато отраснали имали много хубави мигове заедно. Но дотогава правели много бели за да се забавляват.

Допълнително: гердан -
http://metapot.com/files/cache/920942b91f9cecc805d89b1d6068110b.jpg


Снимка:
Жанет и брат `и

Не разбирам какви са тези сили, но няма значение. Одобрена си!
Прати ми ЛС с дарбата си

Одобрена си, но си промени историята, защото няма как да станеш вампир преди да отидеш в училището и нямаш нужда от пръстен, за да не изгориш под слънчева светлина.
После ми пиши ЛС и кажи коя дарба си си избрала.

Име на героя:
Мелиса Брекдаун

Години(15 или 16):
15

Характер:
Мелиса е емоционален човек и това прави и без това лесно ранимата и' същност още по-податтлива. Това съвсем не означава, че лесно се предава. Когато си науми нещо, то тя го изпълнява, дори и ако трябва да накара слънцето да изгрява от запад. Тя винаги е права, ако не е ще обърне нещата наопаки и пак ще е. Държи на приятелите си и е готова да даде всичко за тях, но ги подбира много старателно. По принцип няма предрасъдъци, но понякога има доста усилено шесто чуство, а тя винаги се вслушва в него. Лесно избухлива е, а никой не иска да я види такава, а още по-малко да заслужи нейния гняв. Любознателна е и изключително голяма част от времето си провежда над книгите. Артистична натура е и много често играе тятър и се представя не за такава, каквато е/а именно за подобие на Афродита в началото/. Душата на компанията си и печели всички сърца със своето чуство на хумор, изключителна чуствителност към нещата не-ми-се-иска-да-говоря-за-това, оптимизъм и отворенност към света. Странно е за такава като нея, но обича да си отмъщава и рядко остава тези, които са я наранили преди да се покаят съвсем изскренно за всичките си грехове в този живот и да се подготвят към смъртта. Това се дължи на случка докато е била малка и която завинаги се е запеметила в паметта и'. Никога не приема заповеди от другите и ако някой си позволи подобно нещо, то ще загуби напълно всякакви добри чуства от нейна страна. Добра лъжкиня е, но според нея това се дължи изключително на артистичните и' способности.

Описание:
Представете си висока и слаба порцеланова кукла с изящни движения и идеално тяло. Сложете и' мека като кадифе руса коса, която със изящните си златни къдрици да покрива целия и' гръб. На овалното и' лице със заострна брадичка разположете две златисти очи, обрамчени от мигли, малък чип нос и изящни устни, като незабравяйте да дръпнете краищата на последните, за да получите красива усмивка и да покажете изцяло белите зъби. Над очите сложете тънки черни вежди, които и' придават женственост. Сложете лек червенина на бузите, тъй присъща на лицето на Мелиса.
Задължително кожата трябва да има ненормална бледност, която още повече се усилва когато я Белязват и върху дългото и' чело се появява син полумесец. Ето че и получихте копие на Мелиса.

История:
На 20 август 1995 година се ражда дългоочквано момиче в богатото семейство Брекдаун/Фамилията идва от малкото легенди на техния народ, които са се донесли до нашите поколения. Едно обаче е сигурно - Брекдаун е много почетна фамилия, тъй като идва от английското Breaking Dawn, в превод изгрев, а тази част от деня винаги се е чествала в племето./. Дълго се колебят как да я кръстят и накрая съчетават имената на двете и' баби - Мел от името на америкнаската и' баба Мелъни и Лиса от името на руската и' баба Василиса. Момичето живее в разкош и от малка има аристократични навици. Но също така е следено да няма предрасъдъци и да не се разглезва.
Само на 5 години е когато в къщата им, въпреки че е идеално охранявана, влиза престъпник и ранява смъртносно майка и' пред очите на цялото семейство с думите, че тя била твърде дълго останала безнаказана. Баща им просто пребледнява и купува билети за следващия полет за Новгород, родината на майка им. Нито Мелиса, нито брат и' разбират каква е причината за нападението, но когато баща им се връща казва, че убиецът умрял от естествена смърт. Момичето се врича да отмъщава на всекиго, който се опита да нарани нея или някого от семейството и', защото е ядосана, че не е могла да си отмъсти на убиеца.
Случката вледенява облика на момичето и създава маска. Всичките и' съученици я намразват и остават само тези, които са и' приятели и за които тя не играев театър. Обиспват я с прякори от рода на "Студената красавица" и "Злата красавица-умница", но след като едно момче си позволява да я нарече така в нейно присъствие и тя едва не го убива, тези прякори се споменават само и единствено зад гърба и'. С времето обаче всички научават, че тя просто се преструва и тя се превръща в любимка на класа, сърцето на компанията и вече никой не изпитва лоши чуства към нея. Освен завист, естествено.
Едва достига 15-те си години и значително започва да кашля, нещо необикновенно, тъй като момичето почти никога не е боледувало. Баща и' веднага разбират, че тя се превръща във вампир и е изключително щастлив. Мелиса остава спокойна - от малка баба и' Василиса и' е разказвала, че техният род е изключително близък с вампирите и е много вероятно тя да бъде Отбелязана. Изчква само да я Бележат окончателно и щом това става тя заминава за Дома на Нощта.

Допълнително:
Има брат с 5 години по-голям от нея, не е белязан, но продължава да обича сестра си. Има огърлица-талисман, която и' е плътно по шията(като тази, но с перли, сапфири и скъпоценни камъни по нея).

Снимка:

цък, че е много голямо

Божествен герой. Определено си одобрена. Виждам, че си си нанесла дарбата... Приета е. Само виж в темата за ментори и си избери ментор. Кажи ми кой е по ЛС.

Характер: Дебора е затворена в себе си, уравновесена и недоверчива. Не обича да говори. Предпочита компанията на животните, пред тази на хората. Има силна воля и решимост, когато си постави конкретни цели. Никога не е имала приятели и не я бива в социалните взаимоотношения. Лъже умело и не се притеснява от това. Трудно прощава и е непоклатима в омразата си.

Описание: Тя е доста ниска и слаба. Като цяло оставя впечатление на болен човек - кожата й е мъртвешки бяла, торбичките под очите са перманентни, а самите й очи са воднисти като локви и изпълнени с печал. Косата й е права и с цвят на карамел. Ръцете й са малки и груби, движенията й са винаги премерени.

История: "Родена съм и израстнах в бедно семейство. Бедно от социална и духовна точка. Баща ми беше пияница и пребиваше мен и майка ми, когато си намереше подходяща причина. А такава е лесно да си измислиш. Майка ми беше малодушна - търпеше безропотно насилието в дома и дори правеше всичко възможно да угажда на миризливия тиранин. Майчината утеха беше мит за мен.
Бях на 15, когато й предложих да избягаме заедно. Тя отказа. Остана при него. Предполагам, че никога няма да го проумея. Тръгнах си без никакво угризения; само малко съжалявах за погубения й живот. Нищо друго не можех да направя. Тя направи своя избор.
Прекарах известно време сама - спях в тъмните улички, мужду кофите за боклук или където другаде сваря; ядях останки и си говорех с кучетата.
Реших да започна работа. И понеже нямах особено представителен вид, започнах да се навъртам около бедните квартали. Бях съгласна на каквато и да е работа с каквото и да е заплащане. Ако не исках да стана като семейството си, трябваше да започна от някъде. Ежеседмично сменях работодателите си - бях чистачка, готвачка, болногледачка; работих в автомобилен сервиз, морга, различни складове. Бях унижавана и насилвана от хора, чийто стандарт на живот не надвишаваше особено много моя.
По това време четях много. Бях прекъснала образованието си и смятах да наваксвам с каквото мога. Така срещнах Оливър. В библиотеката. Всъщност е неправилно да се каже така. Срещала съм го и преди - помагах на майка му, която беше инвалид, но в библиотеката се опознахме наистина. Оказа се, че споделяме еднакви мнения по много въпроси. По онова време наистина се чувствах добре. Естествено, истинският живот се различава от приказките. Не помня как бях белязана. Знам само, че Оливър ме намерил пред прага на новата ми квартира - скромно жилище, което бях наела съвсем наскоро.
Карахме се. Карахме се толкова много, но накрая и двамата решихме, че ще е най-добре да се запиша в "Дома на мрака". Не можех да приема това, което съм; изпълних се с омраза към себе си и света. Забраних на Оливър да ме посещава или да се опитва да се свърже с мен. Той ме убеждаваше, че няма значение за него, но така или иначе вече бях решила. Простих се с живота си веднъж и започнах начисто. Изглежда, отново трябва да го направя..."

Одобрена. Пиши ми за ментора и дарбата.

Име на героя:Ейдриън Джеймсън
Години:15
Характер:Дава вид на спокойно момче, макар да е порядъчно разглезен за възраста си. Когато става въпрос за игри и съревнования с връстниците си Ейдриън винаги иска да печели и да бъде най - добрия. Ако не успее най-честата му реакция е да се намуси, но почти веднага излиза от това състояние, освен ако не счита че е бил ощетен. Тогава си придава горд и непреклонен вид, доколкото е възможно за едно дете. Колкото и бързо да успява да се разсърди обаче, толкова бързо и му минава. Желанието му да се съревнова е пряко свързано с ненадмината му енергичност; като форма на съревнование приема и учението си. Когато е сред хора впечатлението което оставя е на буйно дете. Ако е в компанията на възрастни обича да разговаря, а това в повечето случаи се приема добре, защото е умен и начетен. Именно четенето на книги е едно от любимите му занимания. Най - често книгата с която запълва свободното си време разказва поредната приказка за могъщи герои надарени с огромни сила и мъдрост, поели на страховити пътешествия. Като всяко подрастващо дете Ейдриън има много и все грандиозни мечти. С тях запълва друга голяма част от свободното си време - най - често мечтае да заеме мястото на героя от последната книга, която е прочел. Заради особената привързаност към неговите приятели те неотменно присъстват във фантазиите му, като негови верни спътници. Освен това изпитва дълбоко влечение към природата и особено към високите планини. Рядко изпитва страх и още по - рядко го показва, защото едно от нещата които истински мрази е да изглежда слаб в чуждите очи. Търпението не е присъщо за него, но по природа не е и прибързан. Обича да обмисля, ала не прекалено дълго, а и рядко му се налага, защото е находчив и почти не греши в решенията си, освен ако не действа твърде емоциално. Ако се занимава с нещо самичък, отстрани изглежда напълно отдаден на заниманието си и Ейдриън наистина обича да дава всичко от себе си и да довежда до край онова, което е започнал. Това не става винаги, защото ако нещо го отегчи напълно - било то игра, книга, разговор или възложена задача, бърза не толкова да приключи, колкото да се откаже от него. Но ако си науми нещо е невъзможен инат и е готов да си изпати за да докаже правотата си.

Описание:Черна, късо подстригана коса; кафяви очи; височина около метър и половина; тегло - 48 кг; снажен на вид със сравнително високо чело; почти прави, гъсти вежди; лицето му е издължено, завършващо с широка брадичка; подобно на лицето пръстите на ръцете му са дълги и тънки.
История: Роден в Йорк, Англия в семейство на преуспяваща актриса и лекар с завидно общестевно положение и богатство. Баща му Кларк произлиза от семействово,което се посветило изцяло на медицината,за да помагат на хората, майка му е от смесен брак между чернокож и бяла жена,но въпреки поризхода си успява с годините да направи забележителна кариера в синото и на театралната сцена.. Живеят в доста шумен квартал,пълен с различин националности и където врявата не престава през целият ден. Самото му белязване е един ужасен период,който остава тайна следе в неговият живот.Това е нещо,което не е искал да става,но ето че през една тъмна и хладна нощ,на върщане от рожденият ден на негов пирятел,момечто решева доста неблагоразумно да мине през гората,което е по прякия път до вкъщи,за разалика от шосето и тогава става непоправимото.Всичко се случва толкова бързо,че Ейдриън не успява да види нападателят си и единствено,което помни е че се събужда отново у дома си,сред близките си,но спомените от нападението са изчезнали.Постепенно трансформацията у него започва да се развива и това няма как да не се отрази върху него Т е една от причините понякога да се отнася арогантно към съучениците си, което пък много пъти го е водело до бой. . Като истински англичанин разбира се е страстен почитател на футбола и често посещава футболни срещи. Участва и в детския отбор на училището си. . През ваканциите времето му е разделено между бабите и дядовците му. По - дълго прекарва сред родителите на баща си и към тях има повече симпатии, защото са по - склонни да му угаждат. Бащиния му род има малка семейна вила в провинциално градче на Северна Англия, населено предимно с вампири. Тук Ейдриън за първи се среща с деца-вампири и лека полека му става ясно неговата истинска същност и какво точно е станало през онази нощ,сложила началото на коренно различният му живот,изпълнен с доста болка и трудности.. Всъщност Ейдриън никога не я е виждал да се променя по някакъв начин своя облик,пък и родителите му не се могли да му кажат жестоката иситна,че и един ден и той ще стане един от тези жители и ще трябва вече да се приспособи към новата среда в която ще живее. Затова пък точно на тази си баба момчето дължи любовта към книгите и приказките, която тя подхранва в него още от малко дете.
Снимка:

Одобрен си, но така като гледам явно не си чел книгата, понеже в нея, веднага след белязването заминаваш за Дома на Мрака, няма как да си срещнал други деца, вампири

Име: Пейдж Монтгомъри
Години: 16
Характер: Много жизнерадостна и щура (също като сестра си-Мери), Пейдж обича предизвикателствата. Добър оратор е и хората често се съгласяват с нея. Способна е да изпитва полюсни чувства. Не уважава хората с прекалено високо самочувствие, които разделят останалите на "класи".Независимо от факта,че често избухва, Пейдж е мило и умно момиче.
Любимото й занимание е да пазарува по моловете със сестра си.
Въпреки че е претърпяла доста за своите крехки шеснадесет години (като бруталното изнасилване причинено от бившия й приятел), Пейдж запазва своята духовитост и чувство за хумор, благодарение на Мери.
Описание: Красива и нежна, тя пленява хората не само с неустоимия си глас, но и със своите неотразими морско-сини очи.
Косата и е естествено руса, въпреки че често обича да сменя цветовете й, спрямо настроенията си.
Тя е висока (1,75), слаба, с добре изразени форми, с които често привлича мъжките погледи.
История: Родени в щата Орегон, града Портланд. Израснали в богатото семейство на Елизабет и Дейвид Монтгомъри, Пейдж и Мери са учени на обноски и принципи. Въпреки че често са във вихъра на пакостите, те са почтени момичета.Сестрите учат в най-елитното училище в града, предназначено за деца с таланти, в което те са едни от най-популярните.
Още от малка Пейдж ходи на уроци по солфеж и хор. След като става на 13 години, вече опознала изкуството на пианото, тя тръгва и на уроци по любимия си инструмент-китарата. Тъй като обожава да пее, навършвайки 15, Пейдж решава да изпее първата си соло песен на един от училищните концерти. Баща й знае за намерението й, затова кани продуцент от свитовноизвестна музикална компания, който да присъства на представлението й. Мери както винаги е с нея, подкрепяйки я във всеки възможен аспект. Това е и пробива на Пейдж в музикалния свят. След концерта получава предложение от компанията да запише няколко авторски песни.
По настоящем има два музикални албума, в чиито песни се описват части от живота, щуротиите и премеждията, които претърпява с Мери.
В момента Пейдж няма гадже,тъй като продължава да изпитва неистов страх от мъжете. Причиненото от предишното й гадже Маркас, все още гложди душата й.
Няколко месеца след изнасилването, Пейдж се събужда от писъците на сестра си. Моментално скача от леглото си и се затичва към стаята й. Заварва я с огледало в треперащата й ръка, оглеждаща лицето си. Момичето вдигва поглед от гладката повърхност и за повторен път изписква.
В този ден и двете сестри разбират, че съдбите им са още повече обвързани, тъй като те вече са Белязани.
Това е животът на едно обикновено момиче, но може би е и част от една съвсем различна история...

Одобрени!

Име Сарафина Лорелай Дюшан
 
Години 16
 
Характер Някога Сарафина притежаваше известна доза срамежливост и притеснителност. Но след като отиде в гимназия... беше и трудно, но все пак сякаш се възроди и се превърна в друг човек. Сега е самоуверена, отворена и винаги много забавна. Притежава доста ироничен и саркастичен език, но винаги знае кога да спре - кога е границата межда лигавото, забавното и вече досадното и неприятното. Може да бъде много обичлива и наивна понякога, но загубиш ли доверието и веднъж, много трудно можеш пак да го спечелиш отново. Много е злопаметна и винаги си отмъщава по възможно най-добрия за нея начин. Може да пречупи почти всяка ситуация, така че все пак да има някаква изгода за нея и като цяло е много позитивен човек. Доста си е патила и затова си е изградила нещо като имунитет и никога не се самосъжалява. Страхува се от много малко неща, всъщност само от едно - от неизвестното, което май включва много неща. Много добре разбира хората и може да им въздейства сякаш по позитивен начин. Да ги накара да споделят проблемите си и да се почувстват добре, а в случай на затруднения - много е добра в изтръгването на информация дори и от хора, които не искат да и я дадат. Притежава известни актьорски умения - може да бъде кралицата на бала и свитото момиче в ъгъла, може да бъде злобна кучка и изключително мила девойка. Не е нещастна, че е станала вампир, но не е и особено въодушевена. Двоуми се дали всъщност, това, което и се случи е хубаво или не. Често се унася в несвързани размишления и тогава може напълно да забрави заобикалящия я свят.
 
Описание Живото въплъщение на понятието “студена красота”, въпреки понякога доста топлото си излъчване. Фигурата и е стройна, изваяна и висока около един и седемдесет. Чертите на лицето и са правилни и излъчват уникален чар и красота. Има големи морскосини очи, които като с магия винаги успява да пригоди към изражението, което иска да докара на лицето си - присвити в очевидна омраза и презрение, по детски широко отворени и невинни, излъчващи нескрита радост, подигравателни или закачливи. Устните и са със светлорозов цвят и са почти винаги извити в усмивка, макар тази усмивка не винаги да вещае добро, но рядко разкрива блестящите си бели зъби, криещи се зад тях. Кожата и е порцелановобяла по рождение, но след преобразяването и в безсмъртен кръвопиец става почти призрачна. Средно дългата и червена коса е оформена в небрежна лекочуплива прическа с нещо подобно на бретон. Има много дълги крака и ръце и се движи като млада танцьорка. С прецизност и финес. Тялото и е много гъвкаво, тъй като като малка е тринала художествена гимнастика. Дрехите и са съчетание от много стилове, цветове и модели, но са смесени с удивителен дизайнерски усет и тя ги е прогодила точно към своето излъчване.
 
История „Родена съм в Лондон, в неголяма къща под злощастния номер 13, намираща се на улица с колоритното име "Black Prince road". Там живях докато бях дете и си прекарвах чудесно, може би най-хубавите години в живота ми. Ето защо винаги съм обичала числото 13 и ми е било смешно суеверието около него. И така, живях около десет години на Black Prince road №13, докато баща ми не беше привлечен като мениджър на известна и високоплатена фирма и не реши, че ни е време да се преместим в по-гъзарски квартал - иначе казано се настанихме в далеч по-голяма и модерна къща в Челси, която, обаче, нещо не ми харесваше, защото беше някак си твърде голяма, студена и неприветлива, но пък майка ми беше във възторг и на мен ми се наложи да си мълча. Тогава за първи път започнаха да се появяват промени в иначе милия ми, срамежлив, наивен и всъщност много сладък характер. За първи път започнах да крия чувствата си и да лъжа за тях. Преместиха ме и в дуго училище, което вече си беше истинкси ужас, защото ме премесиха в училище в Челси - при надутите богаташчета с готините униформи. Естествено, аз превърнах своята униформа в истинско дизайнерско чудо и бях много горда със нея, така че приемах подигравките на съучениците си, като тяхна завист, което най-вероятно си беше и самата истина. Е, преживях го, макар и с извастни мъки. Най-накрая проклетите хлапетии приеха, че все пак съм една от тях и започнаха да се отнасят с нужното уважение към мен. Калкото уважение могат да притежават тази глезльовци. Даже си намерих гадже - може би най-нормалното същество в училището, като изключим моя милост. Беше хубав и ме разбираше, въпреки че беше живял цял живот в средата, в която тогава аз бях новачка и че беше много по-богат от мен. След около година високодоходната работа на баща ми реши, че му е време да се премести в друг клон на фирмата. Когато ми го казаха в първия миг се зарадвах - "Уиии! Ще се отърва от ужасния Челси!". Но после се оказа, че този клон е твърде далеч. Чак отвъд океана. САЩ. Оклахома. Още по-точно - някакъв мършав градец на име Тулса. Колкото и да мразех Челси, аз все пак обичах Лондон и Англия. Много ревах, когато го напуснахме. Най-тежко беше да се разделя с Джеръми, който винаги беше толкова мил се мен. Кой знае какво прави сега - сигурно вече са му се нахвърлили като змии всички онези ужасни момичета, които той толкова презираше. Още ми липсва и заема доста важно място в сърцето ми, въпреки че е толкова далеч от мен. Не мога да го възприема точно като гадже, по-точно наистина много, може би най-добър, приятел. И така, пренесохме се в Тулса, която в сравнение с Лондон ми се струваше като затвор. В тамошоното училище беше лесно, бих казала - елементарно. Всички бяха толкова по-затворени в сравнение с богаташчетата и аз доста бързо са възкачих най-малкото до придворния пост в тамошния кралски двор. Може да се каже, че ми харесваше.
И после се случи отново. За пореден път бях изтръгната от света, с който тепърва бях свикнала. Един ден като гръм от ясно небе се яви един изключително красив мъж със сребрист полумесец на челото. Помня как с приятелите ми здравата се стреснахме и тръгнахме да бягаме. Но мен нещо ме спря. Другите ме викаха, но аз останах като закована на мястото си. Тогава мъжът ме докосна с бялата си студена ръка по челото и аз усетих как ми призлява. Трескаво зарових из чантата си с надеждата да открия някаква огледална повърхност. Накрая намерих нещо и се огледах. Нямаше грешка - на челото ми имаше сапфиреносин полумесец. Тогава припаднах. Събудих се в колата на нашите. Попитах ги къде ме водят и те лаконично ми отговориха: „В Домът на Нощта“.“

5 ноември 2000г.
„- Сара, Сара! Но ходи там, миличка! - топлата ръка на мама се протегна към мен и ме хвана през кръста, отдалечавайки ме от парапета. - Знаеш, че Темза е опасна през зимата. Колко пъти съм ти го казвала. - сръчните и пръсти закопчаха шарените копчета на палтенцето ми и оправиха яката на ризката ми.
- Татко! - изкращях весело, когато разпознах едрата фигура, изникнала от лондонската мъгла. Втурнах се в прегръдките му и зарових лице в пухкавото палто. Той целуна червените ми къдрици и вдигна поглед към мама.
- Мила, трябва да поговирм.“

21 август 2004г.
„Седях, нацупила устни, върху един от десетките картонени кашони, наредени в хола и гледах как мама със светнало лице наблюдава глъчката по оживената улица на двайсетина метра под нея, през огромните кристалночисти прозорци.
- Мамо, - тя се обърна към мен все така усмихната. - Защо трябваше да се местим? - лицето и помръкна леко. Беше ужасно щестлива от тази промяна и не разбираше защо аз не бях. Опитах се да и обясня, но на нея така и не и ставаше ясно.
- Но миличка, тук е прекрасно!
Понечих да възразя, но се отказах. Тя просто не можеше да разбере. Това преместване не обръщаше целия и досегашен живот с краката нагоре.
Тя се приближи към мен и ме прегърна нежно.
- Просто още не си свикнала, миличка. Ще видиш, че ще ти хареса – усмихнах се криво – Едва ли! - Новото ти училище е страхотно!
- Ново училище ли? Никой нищо не ми е казвал за ново училище.“

30 септември 2008г.
„- Ужасно! - разсмях се и грабнах дистанцинното от ръката му. Натиснах следващото копче и телевизора се превключи на някакъв лигав сериал. Усмихнах се доволно и се обърнах към Джеръми, гледайки го предизвикателно. - Това е перфектно... - Облегнах се назад и се сгуших в топлите му ръце.
- Какво е това, Сара? - уж запротестира той. Свих рамене и се вгледах в черните му очи невинно.
- Не знам, Джеръми – той се разсмя. Приведе главата си леко към мен и нежно целуна устните ми. Тялото ми потрепера.“

27 февруари 2009г.
„Не исках да го пусна. Никога. Сключих ръце зад гърба му и ги стисках така сякаш животът ми зависеше от това. В очите ми вече не бяха останали сълзи, просто бяха плашещо червени и подпухнали.
- Обичам те – прошепна той в ухото ми. Тялото ми се разтресе в още едно ридание и притиснах лицето си още по-силно в рамото му. Нямах сили да пророня и дума. Но в последните няколко дни му го бях казвала толкова пъти, че едва ли имаше причина да се съмнява.
- Сарафина! - прокънтя ядосан мъжки глас. Джеръми ме побутна.
- Сара... баща ти... самолета...“

18 април 2009г.
„- Няма да стане, Алисън.
- Хайде де, Сара! Виж го само колко е сладък...
- Не искам!
- Сарафина, не изглупявай, моля ти се! Та той те харесва откакто дойде тук. Дай му поне един шанс!
- Колко пъти да ти кажа, Али – не ми пука, ако ще да ме харесва откакто съм се родила! Важното е, че аз не го харесвам.
Съзнавах, че не постъпвам правилно с милото момче. Но просто...
- Здрасти, Сара! - с крайчецата на окото си видях как Али се изнизва като котка и се скрива зад ъгъла. Сто процента се беше скрила там и подслушваше. Завъртях се на пети и погледнах право в зелените му очи.
- Здрасти!
- Аам... исках да те попитам... В петък свободна ли си?
- Този петък? Мисля, че да... да.
- Защото нали знаш... тогава е концертът.
- Да, концертът. Побъркаха ме с този концерт – нищо чудно да се окаже събитието на годината.
- Да – разсмя се той. - Та... имам билети. Ис-искаш ли да дойдеш с мен? - виждах колко му е трудно да произнесе думите.
- Виж, Ейдриън... - погледнах още веднъж в изумрудените му очи и нещо в мен сякаш се пропука. Не можех да го направя. - Да, разбира се, че ще дойда!
По лицето му се разля небивало облекчение и той импулсивно ме притегли в прегръдките си.“

5 септември 2010г.
- Сара, Сара! Моля те, събуди се!
Той нежно побутваше безжизненото и тяло.
- Какво е това на челото и Ейдриън?
Алисън се наведе към приятелката си и се вгледа в лицето и. Ейдриън докосна сапфирения полумесец върху челото на Сарафина.
- Не знам, Али. О, боже, трябва да направим нещо! - простена той отчаяно. Подпъхна ръцете си под слабото и тяло и я вдигна във въздуха.
- Ейдриън какво правиш? Къде смяташ да я водиш така?
- При родителите и. Те трябва да знаят какво да правят.
 
Допълнително На безименния пръст на дясната си ръка винаги носи сребърен пръстен с изумруден камък, подарък от баба и за рожден ден, това е камъкът на нейната зодия.
Принципно не обича много животните, но направо обожава Григори - черното коте, което измоли от родителите си, след като видя животинчето зад витрината на един зоомагазин, когато беше на пазар с майка си. Сега Григори е на една годинка и Сарафина го взе заедно със себе си в Дома на Нощта, но се притеснява дали ще и позволят да го задължи.
Любимият и цвят е синьо (във всичките му нюанси), също и зелено и жълто.
Дарбата и е да внушава различни неща на хората или иначе казано - хипноза.
 
Снимка
http://img.listal.com/image/955848/600full-susan-coffey.jpg
http://images2.fanpop.com/image/photos/11600000/susan-coffey-susan-coffey-11668611-333-500.jpg
http://cdn4.mattters.com/photos/photos/2527966/SusanCoffey.jpg
http://1.bp.blogspot.com/_CNWBs1YIOAM/TCWngiQH66I/AAAAAAAAAXo/YSIHcXE1FPM/s1600/susan-coffey-26.jpg
https://2img.net/h/i722.photobucket.com/albums/ww221/242gt/tired_by_SusanCoffey.jpg
https://2img.net/h/i824.photobucket.com/albums/zz170/ECLIPSEofMYtwilight/Susan_Coffey__by_Oldboy1985.jpg
https://2img.net/h/i651.photobucket.com/albums/uu232/otherbliss/Susan.png
https://2img.net/h/i1006.photobucket.com/albums/af190/funnypandas/Susan%20Coffey/627.jpg
https://2img.net/h/i9.photobucket.com/albums/a76/deadatdawn/1254470782252.jpg
https://2img.net/h/i918.photobucket.com/albums/ad30/mavo911/sc.jpg
https://2img.net/h/i1006.photobucket.com/albums/af190/funnypandas/Susan%20Coffey/Fashion_Shoot_by_SusanCoffey.jpg
https://2img.net/h/i26.photobucket.com/albums/c123/bimclunk/Susan%20Coffey/SusanCoffey_by_Oldboy1985.jpg
https://2img.net/h/i1006.photobucket.com/albums/af190/funnypandas/Susan%20Coffey/sandy_hook_by_susancoffey-d2zk7sa.jpg
https://2img.net/h/i176.photobucket.com/albums/w174/kain_020/x%20models/3.jpg
https://2img.net/h/i488.photobucket.com/albums/rr242/avatarfeature/Susan_Coffey____by_Oldboy1985test.jpg
https://2img.net/h/i1114.photobucket.com/albums/k523/QueenOfTheDamned1234/My%20story%20The%20Damnation/Melody%20Harrison%20%20%20Mason/4296732730_8003ef9a271.jpg