Гората

Заглавие: Гората Нед Апр 11, 2010 2:55 pm

Гората беше едно много опасно място, защото имаше най-различни тъмни създания и диви животни. Въпреки това учениците често идваха тук.

Заглавие: Re: Гората Нед Юли 11, 2010 11:05 pm

Беше светло, подходящо за една разходка.Обичах да съм осамотена, единствено да съм с объркващите ме, но понякога помагащите ми мисли.Бях съвсем нова тук , не познавах никого, а и едва ли някой щеше да иска да ме познава. Как да кажа. Бях малко различна. Етнически. Но пък често ми казваха, че съм красива. Да, като дете помнех, че ми натякваха да не се опреквам понеже съм блестяла. Глупости. Никой не блести, най-малко аз. Надявах се тук да намеря с кого да си поприказвам или от тоя сорт.Дори да обичах самотата, понякога тя беше най-неприятното нещо за мен. Бях затворена личност, но и такава, която обичаше приятелите си, разговори и забавата. Е, не точно забавата, но може би смеха.
Рядко се смеех. Или по-точно нямаше на какво и с кого. През целия си живот до тук бях имала малко, но верни приятели, но и те като мен не бяха от забавните, обичащи да се смеят и предизвикващи това. Странното беше, че аз наистина обичах да се смея, но с годините бях отвикнала. Постепенно можех отново да свикна с това, поради причината, че вее ще съм заобиколена от други, които няма да са като мен - студени и нежизнерадости. Може би всички щяха да се усмихват.
Усмивката. Нещото, което липсваше сега на нежното ми лице. бях замислена. Доста мисли ми се лутаха из главата, без да могат да спрат или нещо такова. Дори не ги чувах, не можех да чуя и дома от това, което ми се въртеше из ума. Гледах напред, но всъщност нищо не виждах. Е, поради тази причина се спънах и паднах.
-Ау.-промърморих единствено, но не помръднах около 5 секунди. Най-лошото бе, че бях паднала върху ръцете си. Е, поне не се бях ударила. Изправих се и се изтупах. Изведнъж чух зад себе си някакъв непознат глас, питащ:
-Добре ли си?-прозвуча гласът и се обърнах.Това беше...

Заглавие: Re: Гората Чет Юли 15, 2010 3:02 am

Имах нужда от малко разходка. Можеше и като се прибера направя Йога упражнения. Имах възможност, тъй като още нямах съквартирант и нямаше да има някой, който да ми казва нещо от типа на ''Йо, пич защо се занимаваш с тези тъпотии?!''. Идиоти. Тогава пред мен видях някакво момиче. Беше паднала, а после се изправи. Косата й беше...не точно кафеникава, а по скоро много тъмно руса или много светло кафява...Както и да е. Не съм запознат с боите за коси.
-Добре ли си?-попитах.
Погледнах я в очите, когато озънах, че ми е сънародничка. Идеше ми да скачам от радост. Понякога имах доста проблеми заради народността си. Осъзнах че още не е отговорила на въпроса ми.
-Е...добре ли си?-повторих.
Звучеше грубо да настоявам за отговор на въпро от непозната. А още по-малко от непозната госпожица. Тогава допълних:
-Аз съм Сенг-Хюн. Сенг-Хюн Лий. Как се казваш?-Подадох й ръка, за да се здрависаме и зачаках.

Заглавие: Re: Гората Чет Юли 15, 2010 2:20 pm

Обърнах се и видях едно момче. О,я виж, не бях сама от народността си. Слава богу. Поне нямаше да бъда заобиколена от еднакви и обикновени в лицето и културата си. Той ме попита два пъти дали съм добре, но не отговорих, защото всъщност бях погълната в мислите си. Накрая той се представи.
Поех ръката му нежно и едното ъгълче на устата ми помръдна, опитващо се да образува усмивка.
-Ъм аз съм Изабел.-прозвуча звънливо и нежно гласът ми.Той леко се учуди от американското или английското ми име.
Да, родителите ми обожаваха това име. От разказите им за преди няколко години бях тразбрала, че още от детство майка ми искала да се наричам Изабел. Или просто Бела.
-Можеш да ме наричаш Бела.-допълних секунди след като се представих.
Бях се изтупала напълно и се надявах да не изглеждам ужасно, защото това напълно щеше да ме съсипе. Дори само преди минута-две да бях на замята ми се преиска да седна.Отидох до едно дърво и седнах пред хего. Облегнах се на стъблото му и вдигнах погледа си към Сенг-Хюн . Очите ми веднага срещнаха неговите и след малко се усмихнах. Птросто ей така. Наистина, дори не знаех защо го правех. Аз не се усмихвах често, камо ли без причина. а мен ми трябваше причина да направя всичко. Или може би не. О, тези мисли напълно ме объркваха, но лошото беше, че се връщаха отново и отново и продължваха да ме объркват. Винаги беше така.За успокоение можех да ползвам Йога, но аз дори за жалост не знах какво да правя. А и каквато бях 'саката' щях да се пребия сама дори на най-лесните части.

Заглавие: Re: Гората Чет Юли 15, 2010 4:00 pm

Изабел? Хубаво име. Не бях традиционалист и нямах проблеми за имената. Напротив-дори няшите ми се струваха малко завъртяни. Тя седна до едно дърво. Аз не бях уморен. Идеше ми да се кача на дървото и да скоча ей-така. Без причина. Просто за кеф. Но този ''кеф'' можеше да ми струва счупен крайник. Подсмихнах се на мислите си. Много често идваха такива мисли в главта ми, но колкото и да се опитвам да ги изритам те си седят там. Все още не ми беше казала дали е добре. Реших да не питам пак, защото ставаше раздразнително постоянно да ти задават един и същ въпрос. Пък и беше очевидно, че не си е счупила нещо или че няма някакви тежки травми. Обикновено съм общителен, но сега...не се сещам нищо.
-От къде си?-зададох тази невероятно изтъркана фраза. Когато човек не знае какво да кажа му се налагат крайни мерки. Всъщност аз сам знаех, че е от Япония, но не мога да мълча като чучело.
Усмихнах се, за да изглеждам по-ъм....миличък.

Заглавие: Re: Гората Чет Юли 15, 2010 4:14 pm

Следях мислите му. И той искаше да ги премахне от гклавата си, но като мен не можеше. Телепатията ми понякога ставаше досадна дори за мен.Но просто понякога не можех да контролирам тази моя сила и случайно, без да искам започвам да чуя някоя друга странна или по-тайнствена мисъл. За по-тайнствените не бях сигурна, защото рядко се случваше да чуя такива. Повечето бяха обикновени и може би малко странни.
- Ъм от Япония.- отново прозвуча звънливо гласът ми.
В следващия момент осъзнах, че преди да отговоря той си знаеше от къде съм.
-А ти си от...?-попитах после
Добре де, аз можех и самичка да си узная, но щеше да стане скучно без да питам нищо, а сама да го разбирам без да гъкна. Понякога въобще не харесвах силата си, но пък друг път я обожавах, защото често ми помагаше да разбера нещо, за което не бих искала да питам. Може би щеше да бъде грубо. Каквото и да беше то.Ето отново! За бога, какви бяха тези мисли . Ох, просто излезте,излезте. Да бе. И кой ще ме послуша? Никой. Мислите ми бяха толкова налудничеви и бързо преминаващи през главата ми, че дори и аз не можех да им хвана началото, камо ли края.

Заглавие: Re: Гората Чет Юли 15, 2010 4:31 pm

Въздъхнах. Телепатията също играеше при мен. И тя имаше налудничеви мисли и четеше моите. Е какво пък? И плюс това не е голяма тайна да си мисля луди неща.
-Аз съм родом от Шанхай, Китай, но живях в Лондон.
Сетих се откога не бях виждал Шанхай. От около...десет години. Мда...много време. Трябва да ми изпратят картичка. Изведнъж телефона ми звънна. Нищо, че беше три вечерта. Той си звънеше. Вдигнах го и чух познат глас:
-Ало.-каза ми приятеля ми сънено.
-Ало.-за разлика от него аз бях подър и ведър.
-Хюн. Аз съм. Джи-Йонг.
-Знам кой си.
-А...явно има обхват и при вампирите.-каза той и се поразсмя.-Как си?
-Ъм...добре. Ами ти?
-Ами..от седмица искам да ти се обадя, но все не става. Все заспивам.
Засмях се и казах:
-Как върви?
-Добре, добре върви. Как са вамповете?-каза той шеговито.
-Много са си добре.
Джи-Йонг се прозя и каза:
-Аз ще затварям, че ми се спи. Чао.
-Чао.-казах му.
Този човек беше полудял. Не спи заради мен. Знам колко обича да спи. Изкарах мислите си от главата и попитах:
-Кой курс си?-не, че не знаех...

Заглавие: Re: Гората Чет Юли 15, 2010 5:01 pm

Веднага отговорих.
-Пети.-прозвуча едната думичка, която изрекох- Този твой приятел не е ли вампир, че да спи?-попитах след това.- Горкия, очевидно ти е добър приятел щом заради теб не спи и чака да стане вечеер за да може да ти се обади.-изказах мислите си гласно.
Момчето кимна замислено.
-Понякога много се обърквам от това, че деня е нощ, а нощта ден. Да...май беше така.-продължих да говоря. Не, не бях общителна. опитвах се да бъда. Не беше в характера ми, но пък какво? Нищо не губя. Само малко глупави думи. Maлко? А не бяха доста и без много много смисъл, но все пак трябваше да кажа нещо.
Разбирах, че и той имаше същата дарба като мен- телепатия. Всичко беше ясно. Не нищо не беше. Ето, отново се обърках съвсем.
Раздвижих леко главата си сякаш да изгоня всичките тези думи от главата си.

Заглавие: Re: Гората Чет Юли 15, 2010 7:11 pm

-Мне...не е вампир. Но е единствения ми ''приятел'', който не се ужаси от мен, когато разбра, че съм вампир. Мда...много е забавно хората да направят физиономия като, че са видяли крокодил с кожени панталани да танцува брейк. Физионоимията им беше такава-отворих широко уста и ококорих очи.
Въртяха се какви ли не мисли из главата й. Че не била общителна, че говорила глупави думи, че всичко било ясно, а после нищо. Трябва са спра да чета мислите на останалите. Ама пък е супер, защото може да изкараш акъла на досадните. Тя не беше досадна. Даже никак. Може да се каже, че изглеждаше приятна. И да се признае си беше хубавичка. Опа...тя прочете ли тази мисъл? Е...нищо. Ще го преживеем. То е приятно да ти се казват комплименти. Сигурно и това го е чула. Тц тц. Лошо било да ти четат мислите. Когато си го помислих се усмихнах. Седнах до пред дървото и просто гледах напред. Като откачалка.

Заглавие: Re: Гората Чет Юли 15, 2010 7:50 pm

Не четях мислите му, все пак си имаше лично пространство. Той седна близо до мен и погледна напред.
-Аз пък нямах и без това приятели. Въобще никой не общуваше с мен, разбираш ли? - започнах аз с мек и прятен за слушане глас.- Може би просто не ме понасяха. Да си кажа честно понякога дори и аз не се понасям. Ужасен характер съм.-последното изречение беше повторени думи на едно момиче от човешкото ми училище. Дали беше права. Да, може би.А може би не. Засмях се леко на мислите си.-Въобще аз не съм казвала на никой, то дори нямаше и на кого. Освен мисля , че на едно момче, но той направи същата физиономия, която току-що ти направи, за да ми покажеш какво правят тези, на които си казал. След това въпросното момче припадна. Нищо особено.-завърших накрая небрежно и вдигнах раменете си.
Загледах се напред. Прокарах пръсти през косата си, за да премахна няколкото кичура коса, които ми се мотаеха пред очите. Въздъхнах леко, незнайно защо. Замислих се за Сенг-Хюн . Излеждаше приятен.И не само изглеждаше, очевидно беше такъв. Добра компания.Усмихнах се лекичко. Въобще не ме интересуваше дали сега той беше в главата ми, просто си мислех спокойно.

Заглавие: Re: Гората Чет Юли 15, 2010 8:55 pm

Реших да изляза от главата й и да се съредоточа върху нeщо друго. Едва ли щеше да бъде много интересно да чета мислите на котка, птица или катеричка, а още по-малко на листо. Излязох от всички глави в околността. Съсредоточих се на това, което каза Изабел:
-Жалко...Дори и да си ужасен характер това не дава право на хората да те съдят.-повторих думите на майка си. Постоянно ме възпотаваха.-Никой не е упълномощен да съди какъв си. Ако някой човек казва, че си ужасен, то значи прекрачва границата и ти можеш без проблеми и да го изриташ от живота си и да продължиш да ходиш напред с гордо вдигната глава-при последните три думи побутнах брадичката и нагоре.-Не се притеснявай да си себе си. Най-добрите са били най-добри, защото са били себе си.-когато свърших се усмихнах мило. Обичах да съм мъдър.-А сега..след мъдрите ми мисли искаш ли да идем до Тулса?

Заглавие: Re: Гората Чет Юли 15, 2010 9:05 pm

Усмихнах се леко. Доста ободряващо и всъщност се нуждаех от нещо такова. След това той предложи да отидем до Тулса и се усмихнах отново.
-Добре.-отговорих само.
И двамата станахме бързо. Отново прокарах пръсти през косата си, защото още няколко кичура бяха паднали на лицето ми, пред очите ми. След това вързах косата си небрежно на една опашка и тръгнахме да вървим напред.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 22, 2010 5:56 pm

Алисън се раздели с Дулсе и се скри в сенките на гората. Черните проточили се над нея клони вече не и се сруваха толкова зловещи и тя спокойно вървеше по утъпканата пътека, осветена от призричната лунна светлина. Изведнъж тя усети присъствието на... Но това не беше и се случвало, откакто я бяха белязали. Али рязко спря да върви и се огледа около себе си - на където и да се обрнеше имаше само и единствено огромни черни дървета, обгърнали я като в беседка. Алисън потръпна.
Тогава в нея се зароди един от онези странни инстинкти, на които още не беше свикнала, сякаш някой и нашепваше да направи. Дали това не беше Никс? Дали не беше нейно странното необяснимо присъствие, което усещаше край себе си. Инстинктът и казваше да тича, не да бяга, просто да тича. И тя хукна. За нейно учудване тя за секунди се озова на около петдесет метра от мястото, от което беше тръгнала. Тя закова пети в чакълаи се зазозърта - какво беше това? Али пак се засили и без никакви усилия само за секунди се беше озовала обратно на стартовата си позиция. Пак се засили - и се озова зад едно дърво, пак се засили - и се озова зад друго. Тя се усмихна - беше забвно и дори не беше са задъхала. Алисън пак се засили да хукне, но един нов инстинкт я спря - да бутне дървото до себе си. Али насмалко да прихне - какви сюрреализми раждаше мозъка и? Това изобщо мозъка и ли беше? Дървото беше огромно - масивно в стъблото и доста височко - ако се засилеше да го бутне, най-много да удари ръката си. Но както бе послушала и първия, тя послуша този инстинкт. засили се и... го бутна! С оглушителен трясък величественият дъб се истръгна от корените си и се згромоляса на земята. Алисън отскочи уплашена назад. Това тя ли го направи? Тя гледаше собствените си длани, невярвайки на очите си. След това тя хукна да бяга право към училището - право при ментора си.