Старото дърво

Заглавие: Старото дърво Нед Апр 11, 2010 2:57 pm

Това дърво беше едно от многото, преди гората и имаше богата история. Всички обичаха да идват на пикник до него.

Шести курс Posts : 74 Join date : 20.04.2010

Вместо да отида в Тулса,реших да се поразходя около училището.Нещо ме накара да дойда тук и хоп...Дойдох.
Вдишах от прекрасния аромат на природата и седнах под клоните на старото дърво.Това място винаги ми е вдъхвало спокойствие.Беше странно,че това дърво е на десетки хиляди години,а изглежда толкова младо.Това е просто ненормално.Е,за човеците да,но не и за вампирите или за вампирите-новаци,защото всичко е възможно във вампирския свят.Както и да е.
ще веднъж вдишах дълбоко и легнах върху зелената и мека трева.Загледах се в тъмното нощно небе с хиляди звезди и една четвърт от луната,която огряваше полянката.Все още се чудех каква е новата ми дарба.В храма бях получила нови невероятно красиви белези и те показваха,че съм надарена от богинята и че съм някак специална.
Задуха хладен ветрец.
Погледнах часовника на ръката си,който показваше 5:30.След половин час щеше да се съмне.
Станах и се запътих към общежитията.

Трети курс Posts : 14 Join date : 18.07.2010

Дойдох тук. Леко тичешком. Бях странно радостна. Спокойна и независимо ранния час, въобще не ми се спеше.
Бях разопаковала багажа си и сега се бях отдала на дълги разходки и оглед на околноста. Тръгнах да прочуа всяко кътче на това място. Да разгледам всяко камъче и клонче, всяко листенце. Всяко цвете и смачкана тревичка от нечии крака превличаха погледа ми, но едно нещо особено много ми направи впечатление. Не прекрасните песни на птиците, или нежните звукове от вятъра поклащащ короните на дърветата, а точно звукът, или по - точно красотата на картината появила се пред очите ми.
Беше единственото дърво , което ми направи впечатление.
Стигнах до него и поставих ръката си на него. Усмихнах се и се облегнах на него. Плъзнах се надоло и седнах. Вгледах се в небето и се отпуснах на релаксация.
Беше прекрасна, спокойна вечер. Малко самотна, но това се преживяваше. Или поне така си повтарях.
Изпуфках и се огледах. Наоколо нямаше никой. Бях сама. Потръпнах. Огледах се още веднъж. Нечувах нищо освен вятъра в ушите си.
"Дали съм сама" попитах сама себе си и естествено отговорът беше "Да". Усмихнах се леко и замълчах.
Тогава обаче се чу шум. Навдигнах се рязко. Поогледах се.
- Ехо..- провикнах се.
Нямаше внезапен отговор.

Шести курс Posts : 74 Join date : 20.04.2010

Бях се запътила към стария дъб до източната стена.Добре де,знаех,че тук съм идвала буквално милион пъти,но никога няма да ми омръзне да идвам.Както и да е.
Отметнах вълнистата си коса,която бях изправила,а тя беше придобила тъмно-червеникав цвят.Извадих от джоба на дънките си един черен ластик и вързах косата си на опашка,но не на конска опашка.Преметнах я пред дясното ми рамо и се огледах.Бях се облякла така.Естествено,не пропуснах да си сложа гланц и обиците,които си вървяха с тоалета.
Огледах се отново,но този път по-добре.Тъмно-червена туника,обикновени дънки и черни обувки на десет-сантиметров ток.Същинската аз.
Вървях с изискана походка към дървото,както винаги с гордо вдигната глава.Когато се доближих малко,забелязах женски силует,облегнал се на ствола на дървото.Продължих да вървя със самоуверена и изискана походка.Когато се доближих до дървото,седнах и се облегнах на дебелия му ствол.
Обърнах глава към момичето и се усмихнах широко.
-Здравей!Аз съм Кейт Фелър.Приятно ми е.-подадох изящната си ръка и я стиснах за лакътя,като очаквах тя да направи същото.Не е учудващо,ние,белязаните,не се хващаме за ръката,като се запознаваме,а за лакътя.

Трети курс Posts : 14 Join date : 18.07.2010

Стоях сама. Нямаше никой сутринта. Беше тихо, не се чуваше никакъв звук. Лазурната луна огряваше дървото, сякаш то бе единствено. Сякаш наоколо нямаше нищо друго.
Затворих очи и облегнах глава на дървото. Въздъхнах тежко. Отпуснах краката си напред. Скоро се изтръгнах от мислите си и останах в един необикновен свят. Тук също всичко беше различно, буквално, но в моя свят наистина беше още по - шантаво.Усмихнах се неволно.
Изведнъж се чу глас. Вдигнах очи и над главата си видях момиче. Не бях чула как тя се бе озовала до мен. Усетих как ме хваща за лакътя и се учудих.
- Здрасти. Аз съм Жанет. - представих се.
Подадох `и ръка но тя се отдръпна. Смутих се, но продължих:
- Не очаквах да видя някого тук.
Наистина бях изненадана, че тук има хора, които са като мен . Засмях се на мислите си. Вдигнах погледа си към момичето. Усмихнах се и я погледнах. Тя също се бе засмяла но съвсем за кратко.

Поправено
By: Дулсе-Мария

Заглавие: Re: Старото дърво Сря Авг 25, 2010 11:15 pm

Алисън крачеше уверено през двора на училището. Искаше да отиде на полянката - обичаше да стои там, но когато се приближи, чу гласове на момче и момиче и се отказа от първоначалното си намерение. Реши да посети друго свое любимо място, където можеше да остане сама.
Старото дърво. То беше огромно, древно и се извисяваше, разпростирайки дългите си клони само на метри от гората. Имаше нещо магическо в него и Али обичаше да седи в корените му, премисляйки нещата случили се през деня/нощта. А точно този ден беше твърде наситен откъм събития, подлежащи на обмисляне и ДиЛорентес имаше нуждата да подреди мислите в главата си на спокойствие. Бързо стигна до дървото и се настани под него, облегнала се на масивното му стъбло. Тя остави чантата си до себе си и се разрови за телефона си. После започна забързано да натиска бутоните, докато не стигна да листата с котакти. Прегледа номера на Дженифър, който всъщност отдавна знаеше наизуст. Седя няколко минути, вперила очи в ухилената и снимка и накрая се отпусна уморено назад и притвори очи. Животът тук маже би беше прекрасен, но бляскавото и минало в Ню Йорк беше оставило неизтриваема следа върху нея. Всичко там и липваше, въпреки лъжите, лицемерието и клюките. Но тя не трябваше да се отдава на "сладки" спомени сега. Имаше си други проблеми. Ако притежанието на толкова мощ можеше да се нарече точно проблем. Дулсе беше казала, че тя владее елемента дух, което значело, че тя се превръща в лидерка на Дъщерите на Мрака. Доста голяма отговорност за крехките плещи на Али.
Докато се чудеше какво ще прави сега, Алисън чу шум и рязко скочи на крака, застанала в отбранителна позиция. Изведнъж пред нея изникна русо момиче с японски черти и сапфирен полумесец на челото си.
- Коя си ти? - процеди Али през зъби. Тази трябваше да бъде нова. Не я беше виждала досега в училището. Която и да е, не беше избрала точния момент да се появи. На Алисън в момента не и беше нито до приказки, нито пък до нови запознанства.

/П.П.: Аз ще стана за около час и половина, защото отивам да гледам филм./

Заглавие: Re: Старото дърво Чет Авг 26, 2010 12:19 am

Ана-сан стигна до някакво дърво.Старо,но пък зелено.Е какво да е?-мислеше си Ана-сан.Видя,че има спящо момиче и реши да "не я буди".Да не я буди ли.Хахахах,така щеше да я уплаши.Скри се в храстите и се загледа-руса коса,зелени очи,все едно!Реши да излезе,защото и стана скучно.Да се криеш в храстите си има своите неудобства.Докато излизаше настъпа една клонка-точно това което и трябваше сега!Карай,все тая.Момичето явно се изплаши,защото веднага скокна на крака като пъргаво агънце и зае отбранителна позиция.В този момент аз излязох.
-Коя си ти?-първа ме попита тя.
-Хн,пита?-отговорих и все така студено и безразлично.-Карай,все тая,просто мръдни оттук,за да мина.
Момичето ме изгледа и се дръпна.Тая няма да я бъде!-помисли си Ана-сан.
Стъпа на единия клон и за няколко секунди се намираше на върха на дървото.Все така с лекота,тя седна и загледа напред,в една неопределена точка.
-Какво ме зяпаш?Да не съм ти статуя в музей,че да ме гледаш?-още малко и щеше да подпали нещо.Момичето се намръщи и щеше да я атакува,но Ана-сан я изпревари,като запали кръг около нея.
-Не се пали толкова,накрая наистина ще изгориш.Ти би трябвало да си мижавата лидерка на дъщерите и синовете на мрака,която не разбира нищо от способностите си.Да,наистина изглеждаш все едно не разбираш.-Ана-сан продължаваше да я обижда.Явно наистина се ядоса,защото изведнъж Ана-сан я обвиха пламъци,но моментално изчезнаха.
-Виж сега,владея донякъде огъня,така че НЕ можеш да ме изгориш!Още две четири години и училището ще изгори и то по твоя вина.Тогава ще бъдеш Висша Жрица,но какво ли ще разбираш-Ана-сан се усмихваше самодоволно и гледаше реакциите и.

Заглавие: Re: Старото дърво Чет Авг 26, 2010 1:07 am

Алисън не можеше да повярва на очите си, нито пък на ушите си. Коя пък беше тая? За каква се мислеше?
- Слушай сладуранке - отвърна Али на жалките и нападки - не знам дали осъзнаваш, че нито съм мижава, нито пък съм невежа. Докатко ти си тук от - кога? Вчера ли дойде? - и не си никоя! - изсъска Алисън със цялата момичешка злоба, която можеше да вкара в думите си.
Мразеше надути момиченца, решили, че са по-велики без да има видима причина за това. Реши да не я плаши със силите си. И само със думи можеше да я победи. Беше сигурна в това.
- Сега - каза с ледено спокойствие ДиЛорентес - ще ми отговориш ли на въпроса коя, по дяволите, си ти?
Не, май нямаше такова намерение, а пък ако имаше не го показваше по най-добрия начин. Алисън стоеше с ръце скръстени пред гърдите си и гледаше с неприязън "катеричката", покачила се на върха на дървото. Беше готова просто да се обърне и да си тръгне с най-голямото достойнство, което властната и фигура можеше да си позволи, но реше да покаже на момичето с кого си има работа. Нямаше да я заговаря. Нека тя започне да се заяжда и да види какво означава някой да ти контрира. Владеела до някъде елемента огън! Нямаше да и помогне срещу Дъщерята на Духа, тъй като тя имаше и Никс на своя страна.
Алисън отправи първият и последният поглед към момичето, пречупин през нейният мироглед. Жалко! Изглеждаше свястна, ако не се държеше като... можеше и да стане за човек (вампир). Но тя сама си беше избрала на чия страна да застане.

Заглавие: Re: Старото дърво Пет Авг 27, 2010 3:42 pm

Ана-сан гледаше със задоволство и изобщо не се обиждаше от думите й-напротив,бяха сладки.Тя продължаваше да гледа в далечината,като усещаше погледът и върху себе си.
-Свърши ли?И много благодаря за хубавите думи,поласкана съм.-тук Ана-сан се усмихна злобно.-Виж не ми пука дали Никс е на твоя страна или не.Ако ще,да ме убива,да прави каквото си иска с мен.-в този момент Ана-сан скочи грациозно от дървото и стъпа на крака пред "лидерката".-Но едно знам-че ти никога няма да ме убиеш по какъвто и да е начин Алисън ДиЛорентес!И междудругото-хубаво е да съм никоя,но все пак си имам име,което е прекалено рано да научиш.И можеш да си тръгваш с цялото си "достойнство",но ще изглеждаш жалка пред моите очи.Ако искаш може да останем тук и да се обиждаме дни наред,но все пак трябва да сме по някое време в училището нали.Имаш ли да кажеш още нещо?

Заглавие: Re: Старото дърво Нед Авг 29, 2010 7:39 pm

Всъщност нямаше какво да каже. Гледаше смаяно момичето пред себе си. Какво и беше направила? Защо тя се държеше така с нея? Сигурно непозната си имаше нейни си проблеми и си ги изкарваше върху нея. А може би завиждаше... Че за какво да и завижда? Али беше тотално объркана и въпреки че се радваше, че е избрана да контролира елемента дух, и трябваше време да се справи с тази отговорност. Защо това момиче я мразеше толкова? Е, Алисън нямаше да седи със скръстени ръце и да гледа как я унижават.
Тя завъртя театрално и подигравателно очи при последните реплики на русокоската.
- Не, нямам какво да кажа - на лицето на другото момиче са изписа попедоносно изражение, което можеше да изкара Алисън извън релси, ако не се беше овладяла. - Освен, че явно ти имаш някакви проблеми с мозъка щом просто ми идваш тук и ме нападаш без причина. Съжалявм, не говоря с умопобъркани.
Алисън вдигна чантната си от земята и я сложи на рамото си. Вече беше готова да си тръгне. Но искаше да чуе какво ще каже японката.

Заглавие: Re: Старото дърво Нед Авг 29, 2010 8:03 pm

Ана-сан гледаше как тя се опитва да се овладее.Косата и се развяваше насам-натам,защото не я беше вързала,но не и пречеше.Ясно беше,че момичето си няма тотална представа какво да прави със силите си.Ана-сан направи няколко крачки назад,защото и писна да я гледа.На лицето и се появи победоносно изражение,но въпреки това Ана-сан щеше да продължи,докато не я изкара извън нерви.Ако изобщо има нерви това момиче.
-Хм,да,може и да имам някакви проблеми с мозъка,но това,може да се дължина човека пред мен.Но,моля ти се,не бих искала да те натрупвам с отговорности,понеже сигурно,няма да можеш да ги понесеш.И да може и да говориш с умопобъркана,но-още ли не си схванала целта?!Видяло се е,че ти за нищо не ставаш и не бих искала да имам приятел като теб,така че,остава само едно:ние сме врагове и няма нужда да си държиш нервите.Няма какво повече да ти обяснявам,защото сигурно не си разбрала.Можеш да се докажеш тук и сега,ако искаш

Заглавие: Re: Старото дърво Пон Авг 30, 2010 4:05 pm

Тая май верно беше умопобъркана. Алисън наблюдаваше смаяно котешките и движения, до като тя и обясняваше някакви пълни глупости.
- Хм, не съм казала, че държа да сме приятелки... отбеляза Али замислено, докато другата русокоска продължаваше да и приказва. ДиЛорентес сви очи в неприязън и гледаше почти без да чува, движещите се устни на момичето. Когато най-сетне тиридата и свърши и беше неин ред да отвърне на удара, Алисън я гледаше облещено, което предизвика още една победоносна усмивка на лицето на непознатата. Явно това беше тактиката и - да оставя хората без думи, като тя самата бръщолеви несвързани глупотевини.
- Не разбирам - очите на японката светнаха, сякаш казваха: "Знаех си! Ти нищо не разбираш." - Какво точно трябва да ти доказва на теб? Нито съм ти длъжна, нито пък ти си по-горе от мен, че да ми казващ какво да правя. И само да отбележа - Алисън погледна театрално часовника си - няма и час, откакто съм разбрала, че най-вероятно ще бъда следващата жрица и че притежавам силата на духа. Интерсното е ти откъде си разбрала. Нима новината толкова бързо се е разпространила из училището?
Това не беше нападка. Алисън реално се интересуваше как така тази идиотка вече е научила за това, за което тя самата не знаеше допреди около час.

Заглавие: Re: Старото дърво Пон Авг 30, 2010 4:21 pm

Ана-сан се доближи до нея,обърна се към гърба й и прошепна в ухото й
-Всичко тук се разбира лесно.Ако искаш да опазиш нещо,трябва да го пазиш в тайна.И то най-съкровенната ти тайна.-Ана се подсмихна самодоволно и се отдръпна от нея.Момичето я гледаше смаяно,а Ана-сан искаше да тръгва.Не и се обясняваше повече на човек,който не разбира нищо.Само,ако притежаваше хипноза щеше да се оттърве лесно от това момиче.
-Предполагам няма какво повече да кажеш.Мисля,че мога да тръгвам,за да видя новата си съквартирантка.Колкото и да не искам.-Ана-сан се обърна,за да си тръгва като преди това и каза:
-И един съвет от мен,намери си някоя по-хубава чанта.Не съм роб на модата,но определено не ти отива.Кара те да изглеждаш стара,поне на 70!-Ана-сан се засмя,но не искрено.Тя никога не се смееше искрено,думите и винаги бяха пълни с омраза и гняв или със саркастичност.Тя остана още малко,за да я види какво ще направи момичето.

Заглавие: Re: Старото дърво Пон Авг 30, 2010 4:34 pm

Е, явно момичето очакваше Алисън да се обиди от думите и или най-малкото да погледне смаяно чантата си. Хм, Али нямаше навика да се засяга от такива глупости. Чудесно знаше, че чантата и нито е старомодна, нито пък я прави да изглежда стара.
- Блягодаря за съвета, сладуранке - отговори и тя саркастично. - И за да не съм стисната и аз ще ти подаря един съвет - Косата ти... - каза тя уж замислено, сочейки дългите руси кичури, спукащи ке около лицето на другото момиче - боядисай я в по-нормален цвят, като така и така си тръгнала да я боядисваш.
Алисън и се ухили злобно, показвайки издължените си въмпирски зъби. После се завъртя на пети, развявайки дългата си руса коса и тръгна към училишето.
Надяваше се да няма повече срещи с това момиче. Дори не беше научила името и. Всъщност не я интересуваше как се казва, важното беше да не и пука изобщо за нея.
Трябваше на всяка цена да се види с Ник Дийн и да говори с него за този дух. Иначе имаше опснаст да направи някоя глупост и посл да трябва да я поправя с цената на... и тя не знаеше какво.