Бутикът за обувки

Отворих вратата на магазина и пред мен се разкри невероятна гледка. Ооо да това определено вече беше моето любимо място. Имаше множество обувки на всякъде. Разгледах и се спрях на един чифт. Не бяха точно мой тип, но определено прихванаха вниманието ми . Пробвах ги и ми станаха точно моя номер 39.Усмихнах се и се отправих към продавачката. След като платих взех плика със обувките и реших че съм гладна. Бях нова тук и сега трябваше да търся ресторант.

Изгубена в своите мисли, разхождайки се из Тулса, се натъкнах на нещо, което винаги можеше да оправи настроението ми. Бутикът за обувки! Всеки човек/вампир си има своите слабости. Еми, моята най-голяма слабост са обувките. И то не само обикновените, ами най-вече екстравагантните, високите токове и най-невероятните цветове. Повечето пъти купувам обувки от ателиета, обувам ги 1-2 пъти и ги слагам на рафта. Да, правя си колекция. Хубавото на това, че живееш много е, че имаш най- невероятната и неповторима колекция (каквото и да била). Все пак малко хора минават през стотици модни вълни. Да не говорим, че към обувките неизбежно вървят и чанти, доста често дори и колани. Ох, мании,мании...
Днес имах тежката задача да задоволя потребностите си с два чифта обувки. Предстоеше дълго чудене.


След 30 минути разглеждане на магазина

- Извинете - обърнах се аз към продавачката - имате ли 38 номер от тези два модела?
- Заповядайте - каза тя учтиво - Удобни ли са? Имате ли нужда от нещо друго?
- Благодаря, перфектни са! Ще купя и двата чифта. - казах аз и подадох кредитната си карта.
- Заповядайте. Със здраве да си ги носите. - каза продавачката и ми върна картата. Излязох щастлива с два нови чифта обувки.

Както написах не мога да живея без обувките си Gucci, но като разгледах този магазин се влюбих в един невероятен чифт . Добре че имаше моят номер. Купих си ги разбира се и им се радвам адски много.