Ресторанта в хотел "Посланик"

Хотела бе сред един от най-посещаваните, но ресторанта бе тих и спокоен, подходящ за вечеря
Ресторанта в хотел "Посланик" 1507702G

След като повече от час и половина разглеждах града, най на края видях ресторант. Влезнах вътре и един от келнерите ми посочи една маса, на която седнах. Дадоха ми меню и започнах да го разглеждам.Поръчах си пица Вегетариана.
Даа за момиче бях доста лакома. Поръчах си и кола. След като се наядох платих сметката и реших да се връщам в Дома на Нощта.

През целия път към ресторанта мълчахме. Аз размишлявах над това, какво виждам в този мъж. Сякаш всеки момент ще се сетя, но не можех. Сякаш присъствието му блокираше мислите ми. Когато целуна ръката ми на тръгване бях както очарована, така и донякъде резервирана към него. Стигнахме ресторанта и той ми отвори вратата. Още се чудех, как може да е едновременно груб и суров и в следващия момент толкова галантен и изтънчен.
Сервитьорът, младо и симпатично момче, ни настани на една много уютна и осамотена маса в дъното на заведението. Тъй като момчето ме познаваше, веднага след като седнахме ни донесе по една чаша от любимото ми вино и кана с минерална вода. Отворих менюто и се зачетох. Не че не го знаех наизуст, но все пак се чудех какво да си избера. Изведнъж се усетих, че седя и гледам в една точка. Вдигнах поглед към мъжа срещу мен.Той беше затворил менюто...или не го беше отварял, няма значение, но седеше и сякаш не просто ме гледаше, но и ме изучаваше. Усмихнах се. Странно, но днес доста се усмихвам.
- Избра ли? - попитах аз
- Чудя се дали ще е толкова странно, колкото мистериозен си ти, или ще заложиш на нещо класно, заради твоята изтънченост. - казах аз с цел да завържа някакъв разговор, за да получа повече информация за него.
- Аз мисля да заложа на традиционното и ще поръчам салата Цезар и после ще помисля за десерт. - казах аз когато дойде сервитьора.

Princeps of the clade Posts : 9 Join date : 13.11.2010

Атмосферата бе леко натежала, не заради друго, ами поради натрапчивите погледи на останалите покрай тях върху мъжа...
Изпитваше голяма досада и бе убеден че ако бе оставил откритите си черти на пагубен, то в никакъв случай тук нямаше да има жив човек, надали дори Айя би пожелала да вечеря с него.
Загледан в нея, опитвайки се да предположи как би реагирала ако й кажа това просто, но важно нещо, но сякаш секунди след това, а всъщност бяха минути, тя го прекъсна с нежния си глас.
- Цезар?
Каза той въпросително и повдигна вежди...
Не бе наясно с цивилизованите храни затова реши да заложи на напитки, понеже определено тук нямаше да приготвят месото така както той го обича.
- Аз ще пия вино.
Усмихна се той леко и побутна менюто в края на масата.
Присви очи и продължи да наблюдава вампирката изпитвайки нескрито любопитство.
Имаше красиви черти, очите и бяха идеално подчертани от нежните вежди, а устните й притежаваха някаква магнетична сила, мъжа се чудеше се дали бяха тъй меки и приятни и на вкус, но ако желаеше да я запази цяла, то по-добре да не я "вкусваше".
Изглиес разтърси глава, сякаш отсявайки глупосттите от главата си и зачака жената да им вземе поръчката.

Замислих се за начина, който мъжът срещу мен ме гледаше. Не просто беше привлечен от мен заради външния ми вид. Имаше нещо повече. Но това нещо го спираше да бъде дързък. В погледа му се четеше тази дързост, но умело я контролираше, сякаш ако я пусне навън, последствията няма да са добри. Принципно не харесвах прекалено сдържаните мъже, но в него имаше нещо, което ми беше познато. Тази резервираност я бях срещала и преди при Инскин, но не под тази форма. Щом стане въпрос за жени, сдържаност и Инскин не са съвместими понятия. Както и да е. Искам да разбера повече за събеседника си.
- Надявам се, че не съм прекалено нахална, но ми се иска да знам повече за теб. - казах аз и се усмихнах. Отпих глътка вино и погледнах мъжа.
- Откъде си? С какво се занимаваш? - в главата ми имаше още куп въпроси, но не знаех как да подходя и какво е уместно да питам.
- Ако те интересува нещо за мен, можеш да ме попиташ. Не искам да те карам да се чувстваш като на разпит.
И наистина беше така. Не е уместно само аз да разпитвам. Загледах се в отблясъка на свещта, която беше на масата, и се отпуснах. Очертава се доста интересна вечер...

Princeps of the clade Posts : 9 Join date : 13.11.2010

Изглиес се отпусна назад и погледна към сервитьорката и в този момент, сякаш призована от някакво странно чувство, наподобяващо магнит, тя се озова до тях усмихвайки се объркано.
Мъжа присви преценително вежди и поклати глава доволно, обичаше да вижда как зениците на хората пред него се свиват при вида му, как тялото им изпраща сигнал че е опасен за тях, ала те, напълно лишени от всякакъв контакт с шестото си чувство, му се усмихват така, сякаш всеки момент ще го разцелуват.
Абстрахира се от тази мисъл и прехапа замислено устни, връщайки се към онова за което я бе извикал.
- Салата "Цезар" и най-доброто ви вино...моля.
Говореше тихо и дрезгаво, правеше го умишлено, понеже добре знаеше как действа това на хората, като звука от песен на сирена.
Самодоволна усмивка се появи на лицето му, при вида на подкосените крака на девойката и зачервените й бузи.
Въпреки това дори не я удостои с поглед, възможност която Инскин определено не би пропуснал за нищо на света.
Вместо това, той вдигна глава към жената която в момента го интересуваше и я изслуша.
- Май няма да мога да продължа цяла вечер с потайностите...прав ли съм.
Гласа му отново си бе нормален, пак с тази дрезгава нотка,но някак изпълнен с повече ентусиазъм.
Айя кимна и се усмихна леко криво, при което Изглиегс поклати глава.
- Предполагах че така ще стане...с какво би искала да започна..години- вече не ги броя...къде съм роден...ах този въпрос също е доста труден...наистина не мога да ти отговоря, всичко бе погълнато от мрак, светкавици...
При леко учудения й поглед Изглиес се засмя доволно.
- Не помня всичко дословно, но да сещам се за части от...раждането си, ако може така да се определи.
Мъжа се чувстваше спокоен, ясен белег за това бе че равния му и монотонен глас не скри нито едно нещо,макар определено това да не бе всичко, но не би могъл да каже онова, дори и на най-красивата жена която е виждал от столетия.

Седях и гледах учудено мъжа срещу мен. Всички в заведението ни бяха огледали при влизането, а сега и момичето щеше да припадне в ръцете му. Толкова магнетичен ли беше за нормалните хора... или просто аз не се интересувам толкова от него в момента... Не, интерес има и то голям. Всичко това забулено в тайнственост ме плаши, но и възбужда интереса ми. Иска ми се да го докосна. Чудя се дали, ако се протегна и без да искам докосна ръката му, ще ме отблъсне. Реших да опитам, но в този момент нещо ме прекъсна.
Мъгла, мрак, дъжд... Мирише на студ и още нещо, което не мога да определя, но не ми харесва... Два силуета, определено са мъжки, разговарят... Много съм далече не мога да чуя. Опитвам да се приближа и дочувам по-скоро спор. Напрежение - с нож да го режеш.
- Стой далеч от нея... Втори път няма да ти позволя да я доближиш. - сякаш мъжът беше по-млад от събеседника си и дързостта му беше ясен пример за младостта. О, да беше и аз дори знаех кой е...
Изведнъж всичко спря. Беше толкова бързо, една реплика. Рядко бяха толокова кратки, нещо ги блокираше. Отворих бавно очи и мъжът срещу мен ме гледаше странно. Дано не иска обяснение, защото още не съм го измислила...
Дори да съм му сърдита... трябва да говоря с Инскин.

Princeps of the clade Posts : 9 Join date : 13.11.2010

Трепет от стъкло се чу и съсредоточения поглед на мъжа върху Айя бе прекъснат, факт който успя да го раздразни, понеже очакваше някаква реакция от нейна страна, ала това мълчание което единствено демонстрираше тя, успя да го заинтригува още повече.
Въпреки всичко извъртя рязко глава, поглеждайки укорително сервитьорката причинила цялата суматоха.
Мразеше несръчността у хората, ненавиждаше тяхната слабост и крехкост, ала в същото време обожаваше допира на меката им,окървавена кожа..беше непоносимо да се храни с тях, така нисши и долно, но в същото време невероятно.."вкусни".
Прекара внимателно език, очертавайки ръбовете наострите си като бръснач зъби и му се прииска още сега да разкъса нежната плът на девойката, но се въздържа, имаше прекалено много хора и щеше да му отнеме доста време преди да поправи паметта на всички.
Лека въздишка, едва доловима се изплъзна от устните му и острото вдишване след това, изпълни белите му дробове с кислород.
Притеснената от случилото се млада сервитьорка се съвзе за момент и побърза да събере стъкълцата.
Излиегс отвърна глава от нея, още преди да е получил нов пристъп на глад и се обърна към красивата си събеседница.
- Добре ли си?
Попита той с равен тон, но четяща се лека нотка на притеснение внего.
- Да.
Отговори дамата кратко и кимна утвърдително.
- Сигурна ли си..не изглеждаш много добре, бледа си.
Повтори мъжа и постави длани на масата, в очакване ако й се случи нещо или припадне, да скочи да я спаси.

Седях и мислите ми хвърчаха на бързи обороти... Какво да му отговоря. Нещо достоверно... блокирах напълно. Изведнъж силна болка преряза слепоочията ми. Мигрената!
Готово, ще спестя частта с видението и оправданието е измислено.
Вдигнах поглед и го насочих към неговите невероятни очи. Усмихнах се вяло, а погледът ми беше толкова премрежен, че изглеждаше по-скоро изпълнен с въздбуда, отколкото с последствията от видението.
- Извинявай, но имам много силни пристъпи на мигрена.
- Вече съм добре. - гледах да звуча максимално истинно.
- Можем да се върнем към приятната вечеря. - казах аз и отпих от чашата с вино.
- Силно ме интересува, какви са ти плановете за престоя ти в града. - изричайки тези думи го погледнах с възможно най-повалящия мъжете поглед.