Стаята на Дулсе-Мария и Дебора Ловрейн

Моята част:
( Уж всичко е в тон)
Стаята:

Стаята на Дулсе-Мария и Дебора Ловрейн 2306479x

Банята:

Стаята на Дулсе-Мария и Дебора Ловрейн 1634105v

Часта на Дебора:
Стаята:

Стаята на Дулсе-Мария и Дебора Ловрейн 2494536h

След водопада реших да си легна малко. Отворих гардероба си който беше претъпкан естествено но успях да намеря една от многото си пижами. Съблякох дрехите си и облякох пижамата си. Тя се състоече от късо потниче и къси панталонки със звезди и цветя по тях. Отидох до леглото си но Рима беше заспала от горе за това реших да я събудя. Да обаче ме одраска и все пак мръдна и аз легнах като я гушнах плизо до себе си. След време вече и двете бяхме заспали.

Събудих се към 12 вечерта от мяукането на Рима. Зачудих се защо мяучи толкова силно. Обикновено не го правеше. Дам сетих се не я бях нахранила. Станх сънено и извадих храната сипах в купичката и и тя веднага започна да се храни. Напълних и вода в другата и купичка и отидох да се преоблека. Отворих гардероба си и когато погледнах вътре имах доста голям избор. Прерових го и извадих някакви дрехи а след това си оправих косата и се погледнах в огледалото . Изглеждах така. Излязох от стаята си и се чудех къде да отида.

След предложението ми с Еовин се отправихме към моята стая. Когато стигнахме отворих вратата и светнах лампите.
-Е какво мислиш? Харесва ли ти стаята ми? - попитах я докато я развеждах из стаята.
-Това е стаята очевидно. - казах аз и се отправих към банята.
-А това е банята. - застанах в страни и и я показах.
-Та какво мислиш? Обзаведох си я по мой вкус макар че исках да бъде в червено. - леко се нацупих аз.

- На мен пък ми харесва в синьо. - отвърнах аз. - Стаята ти е чудесна! Определено имаш вкус. От теб може да стане интериорен дизайнер. - добавих. Усмихнах се на Дулсе.
- И... какво ще правим? - попитах и зачаках отговор.

-Ами понеже един вид ти си ми гост, кажи ти съгласна съм на всичко. - седнах на леглото и и се усмихнах.
-Ела седни до мен. - потупах мястото до себе си.
-Ако искаш можем да си говорим за нещо? - предложих и я погледнах.

- Добре, нека да си говорим за нещо. - съгласих се аз.
Замислих се за какво да говорим. Обикновено ми идваха добри идеи, но в точно този момент не се сещах за нищо. Попринцип бях от говорещите, а не от слушателите, но този път просто не знаех какво да кажа. Целия ден просто не се държах като себе си. Все едно бях някой друг.
- Е, предложи някаква тема за разговор. - казах.

-Ами кажи ми нещо интересно за себе си. - предложих аз.
-Аз вече ти разказах. - намигнах и слдадко и изчаках отговора и .

- Ами какво интересно да ти кажа...
Замислих се. Дулсе ми беше разказала за нея. И аз й бях разказала за себе си. Може би не й се беше сторило интересно. А тя искаше да й разкажа нещо... интересно. Добре де, щях да измисля нещо. Аз винагаги измислям нещо. И така стана и в този случай.
- Мога и аз да ти разкажа за нещата, които харесвам. - казах. - Е, ако искаш де. - добавих, но Дулсе не възрази и аз започнах да говоря. - Та... любимите ми цветове са черен, тъмно син, сив и индигов. И аз като теб харесвам среброто повече от златото. Любимото ми животно е котката. А най-много харесвам черни котки. - добавих и се усмихнах. - Любимият ми писател е Стивън Кинг. Харесвам всички негови книги. А любимият ми поет е Робърт Бърнс. Предметите по които бях най-добра в човешкото училище бяха История, Литература, Латински и Психология. Добра съм и в актьорството, то беше една от извънкласните ми дейности. Мога добре да рисувам... а също и да пея. Но рисуването ми се удава повече. Не съм зле и в танците.
Спрях за момент и се замислих какво още да разкажа за себе си. Е, така и така бях започнала да говоря...
- Никога не съм се влюбвала - казах. - Имах няколко връзки, но никога не съм изпитвала истински чувства. И... щях да забравя. Попринцип не се държа толкова добре с другите. Даже съм малко зла... - разсмях се. - И на никой не съм казвала толкова много за себе си... - добавих. И реших да млъкна вече. Прекалено се бях раздрънкала.

-Наистина ли говориш латински? - това много ме учуди.
-Честно да си кажа имаме много общи неща. - засмях се и я погледнах.
-А и да си призная и аз съм не малко зла към доста хора, но към теб и към Кейт...не знам много ми допадате. - замислено и отвърнах аз.
-Ти си много странна личност. - казах аз.
-Странна, но в добрия смисъл на думата. - обичах да изслушвам хората около мен и да се опитвам да се поставя на тяхно място.
-Обаче и двете сме имали кофти родители, и кофти живот. - казах аз и се пуснах назад на леглото като огнено червената ми коса се разпиля по синята завивка и приличаше на огън във вода.
-Аз лично само не знам как не направих парти за това че станах вампир, макар че доста от така наречените ми "приятели" се страхуваха от мен. - въздъхнах тежко и обърнах глава към нея а после обратно към тавана.

- И аз много се зарадвах когато станах вампир. - казах и си отметнах косата. - Както и да е, "приятелите" ми си продължиха животите след като отидох в манастира. И нито един път не ме посетиха за разлика от родителите ми. А сега вероятно ме мислят за мъртва. Както и монахините.
Замислих се за хората, които познавах като човек. Не вероятно, а със сигурност си мислиха, че гния някъде проядена от червеи. Повечето ме мразеха. И аз ги мразех. И наистина бях арогантна, цинична и злобна. И продължавах да бъда такава. Просто Дулсе не заслужаваше такова отношение. Тя беше единствената ми приятелка.
- Наистина си приличаме по много неща - продължих аз след минута мълчание. - Не съм очаквала, че ще срещна някой с който си приличам и се разбирам. Ако бях религиозна щях да благодаря на Бог, но заради родителите си имам алергия от религията.

-Хах това последното много ми хареса. - засмях се аз. Познавах Еовин от толкова кратко, но вече я чувствак като може би най-добра приятелка. Имахме толкова общо.
-Вече не трябва да вярваш чак толкова в Бог. - казах сериозно и я погледнах.
-Ние вампирите си имаме нашата богиня Никс, и честно казано аз вярвам повече в нея отколкото в Бог. - убедено казах аз .
-Знаеш ли че като малка много често брат ми спеше през деня, а през ноща го нямаше. Мама си мислеше че е болен от някаква сънна болест, а пък аз че е вампир. Казах какво мисля на мама, а тя ми обясни че е болен. Аз се замислих и и казах че в най-лошия случай е болен вамп. - като си спомних за този момент, и че мама ме помисли за откачалка се засмях.
-Обаче все още се чудя дали вампирите могат да боледуват? Аз съм вампир и не съм боледувала, и се надявам да не боледувам, но все пак. - казах и я погледнах.

- Не знам дали вампирите боледуват... - казах. - Но след като изтърпях родителите си, "приятелите" си, монахините (особено игуменката) и храната, която готвеше майка ми, вече имам имунитет към всякакви други болести и натравяния. - разсмях се. - Сигурна съм, че след като ядох толкова време буламачите на мама вече няма начин да получа хранително натравяне...
В главата ми нахлуха неприятни спомени, но не знам защо отново ми стана смешно и се засмях. Ядосах се на себе си, стиснах устни за да спра да се смея и си отметнах косата назад. Овладях се, пак бях Еовин.
- А колкото до боговете... - продължих аз - вярвам, че има Нещо. Не знам какво е то, но не мисля, че е толкова просто и елементарно че да му се дава име и да се олицетворява. Ако някой може напълно ясно и точно да ми обясни какво означава "Бог", ще го поздравя.

- *въздиша* Имаш право. Всички вярват в нещо роазлично, но какво е то никой не знае. - на един дъх казах аз.
- Междудругото, от къде си? - попитах аз и докато чаках отговора и отидох до малкия хладилник. Отворих го и го огледах. Вътре имаше само неща за пиене. Извадих една бутилка кола и затворих хладилника.
- Искаш ли? - обърнах се и дървейки колата в ръка я погледнах въпросително.

- Не, благодаря. - отвърнах аз. - Не съм жадна. А сега да отговоря на предишния ти въпрос. Родена съм в едно село в покрайнините на Лондон. Буквално съм родена там - майка ми е отказала да отиде в болница. И за малко не умряла при раждането. Това е една от причините да ме мрази още от малка.
Въздишах. Мразех факта, че Маргарет Мей, тази фанатичка която се смяташе за моя майка, ме мразеше. Мразех и нея. И баща ми....
- А ти от къде си? - попитах.

След отказа на Еовин си взех една чаша и си сипах кола. Оставих шишето в хладилника и допрях чашата до устните си. След като на един дъх я изпих я оставих на бюрото до лаптопа ми и седнах до Еовин.
-Ами аз съм от Мексико. По точно Мексико Сити. Майка ми ме е чакала да излезна на бял свят цели 4 часа. От това което ми разказваше разбрах само че е изпитвала неописуеми болки, но това няма значение. - казах аз и я погледнах.
След дълъг разговор Еовин си отиде и Дулсе остана сама. Беше и скучно и реши да излезе на вън.

» Стаята на Еовин Мей
» Стаята на Лив Лорънс
» Стаята на Айя Хейл