Ритуал

Бях се приготвила за ритуала с много старание. Бях се облякла семпло, но изтънчено.
Влязох в храма и веднага забелязах колко красиво украсено и подготвено беше всичко. А, ето я и Катейша.
- Добра среща, Катейша. Поздравявам те, всичко изглежда невероятно. - казах аз и се усмихна чаровно.

Чувствах се малко притеснена и изнервена заради предстоящия ритуал. Моят елемент, безспирният въздух, винаги ми е служел вярно и бях сигурна,че и сега ще е така. Нямаше смисъл да се притеснявам.

- Катейша, кога започваме? Имаш ли нужда от помощ? - попитах аз с цел да се разсея от глупавите си мисли.

- Ще започнем веднага щом дойдат всички, което значи след малко- казах аз и се усмихнах
Виждах че всекиот нас се вълнува, въпреки че това не бе нещо ново, но поне не мен ми се струваше че е.
- Знаеш ли какво, некаизберем заедно каква музика да пуснем- казах аз и я поведох малко зад сцената на ритуала.
Извадих два диска и й ги подадох.
- Ето,избирай, лично аз мисля че и двата са страхотни- угрижено вметнах ази погледнах къмдругите учители които вече заемаха места

Трябваше да изчакаме още малко до началото на ритуала и Катейша ме помоли да и помогна в избора на музиката. Показа ми два диска, но аз не бях сигурна кой да избера.

- Знаеш ли, Катейша,мисля, че трябва да е диск с много нежна и отпускаща музика, музика, която да накара всички ни да се отпуснем и дори да се слеем в едно. Може би природни ритми или нещо подобно. Нямам идея, ти избери, ти си нашата Висша Жрица. Твоят избор би бил най-правилния. - казах аз и погледнах Висшата Жрица с уважение и преклонение.

Зашо ли си знаех че щекаже това, засмях сеи избрах черния диск, в негоимаше бавна, норитмична музика, която щеше да подхожда на стиха който Ник щеше да казва.
Да беше странно, защото той владееше един от елементите, но само неговият гласможеше да ме успокои и затова го бях помолила да го направи за мен, а й стиховете му винаги бяха страхотни.
- Добре...тогава да заемаме места-казах аз и тръгнах към кръга

Ето,че започна. Заех мястото на въздуха в кръга и взех жълтата свещ в ръка. Чувството на притеснение изчезна. Обзе ме щастие и дори възбуда от предстоящото. Обичах ритуалите, те сякаш ме пречистваха и възстановяваха. Караха ме да се чувствам силна и пълноценна.

Пуснах ме музиката и тя се разля по мен като нежен вятър.
Започнах да се движа плавнов кръг, а от устата на Никсе разляха като тиха мелодия думите от стиха който бе избрал.
Застанах пред Айя, тя бе първия елемент, заговорих със силен и величествен глас, присъщ само на Висша Жрица
- О, ти велики Въздухе, дари не със своето присъствие, така както даряваш младите дървета с лек и хладен полъх, така развихри и нашите умове!

Музиката, която се разля беше нежна и приятна. Невероятно чувство на цялост ме заля, когато Катейша застана пред мен и словата на Ник се сляха с музиката. В момента, в който моята стихия беше призована, въздухът се завихри около мен и ме обгърна. Почувствах се защитена, силна и безкрайно щастлива. Усмихнах се на Катейша и я погледнах с поглед изпълнен с благодарност и уважение.

Чувството на отпочиналост и свежест ме заля, усмихнах се на Айя и продължих с другите елементи, като един по един ги виках и накрая стигнах до светия Дух.
Вдигнах лилавата свещ и заговорих отново
- О, ти свети Дух, щастието неразделно с всеки един от нас, призовавам те, тук, в нашия кръг,, за да сплотиш душите ни, така както сплотяваш двама влюбени- изрекох думитеи веднагапочувствах най-страхотнотоусещане на света,не можеше да се сравни с нищо друго

След като Катейша призова Духа усетих как присъствието му се засилва още повече от словата на жрицата. Уважението и любовта, които тя показваше към елементите, усилваше тяхното влияние. Появата на Духа придаде една цялост и завършеност на целия ритуал и на всички усещания, които преминаха през мен досега. За пореден път се убедих, че няма нищо, което да ми харесва толкова много,колкото провеждането на ритуал. Още повече, че Катейша придаваше много нежност и неповторимост на ритуала.

Всичко вървеше по-добреот това което предполагах че ще стане, елементите се усещаха навсякъде край нас и бях сигурна че не само аз съм толкова силно развълнувана.
Беше наистина вълшебно и изключителноприятно, всички стояхме в кръга, а свещуте ни трептяхакатомалки звездички.
Бях изненадана от доброто развитие

Винаги по време на ритуал ми се е искало да остана вечно така. Обгърната от елементите, изпълнена с еуфория и сила. Потопена в тази магия не можех да мисля за нищо друго, освен за емоциите изпълващи ме в момента. Усещам се така, сякаш ще полетя, осланяща се на моят дар - въздуха, ще летя и няма да спра. Но уви, аз знаех, че краят на ритуала е дошъл. Силните усещания и замечтаността трябва да избледнят. Сякаш това е тайната на ритуала - често, но по малко. И така е правилно, не трябва да се прекалява.

За жалост и дори най-приятното нещо а целия свят, все някога свършваше, а и нямаше нужда да стоимповече така, всеки отпи от чашата с вино, примесено с кръв и си разменихме реплики от вида на " Бъди благословен"
След това, вече елементите бяха изпратени и като цяло всичко бе свършило, един по един те си птидоха, но оставиха у нас онованевероятно чувство да трепти

Катейша отпрати елементите, но аз реших да я потърся, за да поговорим.
- Катейша, благодаря за невероятния ритуал.
- Чувствах се много добре през цялото време.
- Надявам се да съм била от полза. - казах аз и се усмихнах.
-Бъди благословена. До нови срещи и приятна вечер. - поздравих аз и реших, че е време да се оттегля в стаята си.