Поляната

Часовете по езда почти винаги се провеждаха на тази поляна.

В тихата нощ ветрецът едва поклащаше листата на някое дърво. И най - лекото прошумоляване из храстите се чуваше по цялата полянка. Слухът долавяше единствено песните на вечерните певци - щурците, или някой стон на вечерна птица.
Всъщност не беше много късно. Луната още не беше изгряла, а слънцето все още озаряваше поляната с отслабващите си лъчи. Цялата поляна беше огряна и точно това време през деня беше най - приятно. Не беше нито топло, нито студено.
На поляната, освен типичните звукове, се чуваха отвреме - навреме някое изпръхтяване на конете. Бяха 4 -5, и кротко си пасяха. Понякога се заиграваха в галоп, но после отново се връщаха към предишното си занимание.
Пилигрим и аз стояхме неподвижни. Бях облечена в тънък бридж и тънка риза, на ръцете ми имаше черни ръкавици, а на краката ми стояха нови гамаши. В ръцте ми нямаше нагайка или друго, с което да подкарвам коня. На ботите нямаше шпори, а на главата ми нямаше каска.
Държах поводите и се оглеждах. Всеки кон минаваше през погледът ми и за всеки имах мнение. Отвреме - навреме се навеждах и гаех коня си. Отправях някоя мила дума към него, а той сякаш ме разбираше и в отговор изпръхтяваше или изцвилваше.
Двамата стояхме близо до едно дърво. Тревата под краката на Пилигрим беше смачкана от дългото стоене. Беше целия потен от дългото препускане, но въпреки това още имаше сили да галопира. Колкото и да бях странна с моите луди прищявки - да излезем нощем за галоп, да прескочим някоя друга река или паднало дърво или нещо подобно - Пилигрим вече беше свикнал с това, дори започна да му харесва - всеки път щом видеше препятствие, сякаш с телепатия, се насочваше към него и го прескачаше.
Ако някой ме наблюдаваше, щеше да си зададе въпроса - какво правя тук? Не можех да заспя и затова се сетих за прекрасните поляни и за това, че в конюшната седи кон, който чака само да го изведа.
Така сега стоях сама. Неочаквах да срещна друг като мен. Изведнъж отново натиснах краката си о корема на Пилигрим и той тръгна в тръс. Стигнахме няколко крачки пред дървото и аз изцъках с уста и отново го натиснах с крака. Той се понесе в галоп и аз го оставих да галопира накъдето поиска. Но нещо ме изненада. На поляната се чуваха не само моите галопиращи стъпки. Обърнах глава назад и видях, че зад мен галопира друг. Дръпнах поводите и спрях Пилигрим в тръс, а после и в галоп. Той изцвили и аз отново дръпнах левия повод. Завъртяхме се с лице към другия ездач, който наближаваше...

Пилигрим изпръхтя щом го обърнах към галопиращия към нас конник. Потупах го по врата и го успокоих. докато се приближаваше успях да разгледам ездача.Установих, че беше жена. Огледах я и бях учудена от вида, в който язди. Беше облечена в къс панталон. Чудното е, че краката `и бяха уголени и така можеха да се прожулят от седлото. Второто нещо, което ме учуди бяха убувките `и. Доста висок ток. Щом се справяше беше знак, че язди отдавна.
Усмихнах се когато тя се приближи.
- Здравей! - каза ми тя.
Успях само да кимна, но преди да кажа нещо друго тя продължи.
- Аз съм Корнелия Хейл, и съм учител по езда. А ти си?
Докато говореше оглеждах коня `и. Беше прекрасен - спортен кон, добре ухранен и трениран - такива коне харесвах.
Усмихнах се и се представих:
- Жанет, Жани. - кимнах и продължих - Радвам се, че тук има треньори, но на мен не ми трябва такъв.
Усмихнах се нахално и наведох глава на една страна. "Доста нахална постъпка от моя страна." смъмрих се и се поправих:
- Съжелявам, - погледнах издразненото `и лице - просто винаги когато някой треньор ми се представи, после изка да ме тренира и да ме учи на други глупости, от които нямам нужда или знам.
Дръпнах десния повод и двете тръгнахме успоредно една до друга. Аз продължих:
- Яздя откакто се помня и винаги съм била с Пилигрим. Ти откога яздиш?

Идваше ми да се разкачам и да завикам от радост. Неочаквах да има още някой.
- О, винаги приемам съвети, стига да са смислени и да не ми дрънкат празни приказки. - казах след първата `и реплика.
- Яздя с Пилигрим и винаги му се доверявам и той на мен. - наведох се и го стиснах през врата и той изпръхтя. - Мерси за името и комплиментте.
Погледнах я и се усмихнах.
-Твоят кон също е невероятен. Красив, добре отгледан и обучен. Прекрасна е. Личи си, че и ти яздиш отдавна. така облечена го подсказваш.
- Аз например не мога така. С висок ток и къс панталон.
Усмихнах се и я огледах отново. Двете се засмяхме и аз изслушах отговорите `и. След това предложих заедно да погалопираме.
Двете почукнахме конете и те се пренесоха в лек тръс, а после в галоп. Сякаш нямаха умора. Сякаш летяха над земята, а не стъпваха.
Скоро спряхме за да им дадем възможност да починат.
- Наистина беше страхотно.

През цялото време Пилигрим си извърташе главата и издърпваше леко поводите си към Парис.
- Да, май се харесват - Пилигрим изцвили след него и Парис. Аз и корнелия се засмяхме.
потупахме ги и продължихме ходом, отвреме - наврмеме тръс.
- Да, аз не съм прибвала да яздя облечена по друг начин. - усмихнах се и я погледнах.
Навлязохме в горичката, която обграждаше поляната. Дърветата правеша пътеката трудно проходяема и затова два коня не можеха да вървят плътно един до друг. С Пилигрим изостанахме, като поддържахме лека дистанция с Парис. Ако нещо станеше, трябваше двамата да се дръпнем незед.
Беше се стъмнило, първите лъчи на луната вече озаряваха поляната и тук - там между дърветата. Колкото и да беше тъмно, все пак можехме да различаваме фигурите около себе си. Пилигрим и Парис стъпваха внимателно и тяхните копита потропваха по твърдата повърхност.
- Дали тук иа други животни? - попитах и се огледах зорко.
приближих Пилигрим малко към корнелия и Парис. Погледнах ги и потупах коня си по врата.

Огледах се. Дърветата наоколо създаваха доста страшна атмосфера. Гората сякаш беше безкрайна и можехме да продължим да яздим напред без да стигнем края `и. Всъщност сякаш самата гора ни повличаше все напред. Чувствах се като в тунел и има само един път - напред. И ние като магнити напредвахме към нещо метално. Постоянно се налагаше да премахваме клоните пред себе си. Когато ги пуснехме те се връщаха с плясък и ако има някой отзад, то щеше да има синини по лицето.
Яздихме от доста време. Конете бяха доста потни. Копитата им бяха прашни, коремите също. Всеки път щом потупвах Пилигрим той се спираше и обръщаше глава напречно, така че да ме види. Навеждах се още и го галех по главата. На него това му харесваше или поне аз така си мислех, защото всеки път след това, когато беше на ходом, постоянно се обръщаше да го галя. Усмихвах се и го галех по главата и врата.
Вдигах често глава и гледах към небето. То беше осеяно с безброй звезди и малко облаци.
-Май е време дасе връщаме. - погледнах към корнелия и тя се спря - Късно става, да се връщаме ли?

Изслъшах я. Когато каза "Вампири" тялото ми леко потръпна. Точно сега нямах особено желание да се срещам с някой кръвожаден вампир. Нощта ставаше по - тъмна и хладна - едно основание да се върнем, а и надали скоро щяхме да стигнем някъде.
Изслушах я и приех това, което казва, като кимнах. Потупах Пилигрим и обърнахме конете. Тръгнахме в обратната посока.
Скоро след това се озовахме на поляната, откъдето бяхме тръгнали. Спрях се за малко и отново разгледах поляната. Имаше разлика от преди малко. Сега нямаше коне и беше по - тъмно. Не стояхме дълго така. Парис и Корнелия ни стигнаха и спряха до нас.
- Да вървим - казах и изцъках с уста.
Пилигрим и Парис отново препуснаха в галоп към конюшните. Тръгнахме и за последно днес хвърлих поглед към поляната. Усмихнах се заради прекрасния ден, който изкарах.
След минути поляната упостя съвсем.