Общата стая на учителите

По пътя си мислех за моите неща и се надявах да си свърша работата навреме, за да мога да чета по-късно. От 10 години бях вампир, но още се учех, не можех да повярвам колко удивителна бе физиката и пдихиката ни.
-Ето вече сме тук-казах аз и се пресегнах да взема едни документи от масата-
-Ако искаш седни тук и ме изчакай аз отивам до стаята си и идвам. Няма да разбереш дори че ме е нямало-засмях се леко и с бърза, но грациозна крачка се качих по стълбите към стаята си.

-Добре,ще изчакам.-отвърнах аз и се облегнах.Погледнах към Белатрикс и се замислих."Имах грацията и добре оформеното тяло,но дали ще стана истинска Висша Жрица."Този въпрос ме мъчеше дори и сега.Все още се чудех каква е новата ми дарба,но знаех,че скоро щях да разбера.
Огледах се.О,Никс!Беше ми забранено да бъда в учителското общежитие,но знаех,че щом съм с Катейша,която е Висша Жрица и мой ментор,нямаше проблем.

Вече бях взела папката с почгти готовия ми матириал за часа по Древни култури и ритуали и бързо се върнах в общата стая, където заварих Кейт да седи спокойно на дивана. Зарадвах се, понеже някои от учениците биха се побъркали от разглеждане, не бих им казала нищо и аз сама бих направила същото...преди.
-Е, вече съм тук- казах аз и се усмихнах на момичето
Отидох до другата стая и пуснах класическа музика, беше доста приятно
-Надявям се музиката да ти хареса, ще желаеш ли нищо за пиене?

Обърнах се.Катейша беше дошла.
-Да!Харесва ми!Обожавам класическа музика.Всъщност...Това е любимият ми вид музика.Не знам защо,просто ми харесва.-обясних и се усмихнах."Дали ще бъда подходяща за Висша Жрица?" Този въпрос отново отекна в главата ми,но бързо го "прогоних" и отговорих на Катейша.-Само вино,ако може.-Обичах вино.Винаги ме успокояваше неговия омаен вкус.Не знам защо,но просто го обичах.

-Добър избор-засмях се и отворих един от многото шкафове с напитки.
-Червено или ляло, според мен червеното е най-добро, но те реши какво щи пиеш-казах аз
и докато чаках тя да ми отговори си налях чаша прекрасно червено вино, едно от
най-добрите
-Е какво избираш?- попитах аз и й показах двете бутилки с вино

-Червено,разбира се.Няма да пия от това евтино бяло вино.-казах аз и се усмихнах.Като човек също пиех червено вино,но сега вкуса е по-омайващ,по...Не знам,просто сега е по вкусно това вино.Радвах се,че съм белязана.Това бе мечтата ми,която вече беше изпълнена.Обожавах факта,че вече съм шести курс.

-Тук евтини вина няма, да знаеш-пошегувах се аз и се засмях. Знаех че не това искаше да каже Кейт, но просто ми бе навик винаги когато мога да изръсвам някоя глупост и сигурно щях да продължа, но се сеетих, че все пак не ми отива да се държа като дете.
Налях една чаша и на момичето и с танцувална стъпка отидох до дивана и седнах
-Заповядай- казах аз, подадох й чашата и й се усмихнах

-Знам,знам.-засмях се.Макар и да беше Висша Жрица,Катейша имаше страхотно чувство за хумор.Радвах се заради това.Взех чашата с вино с елегантен жест и отпих глътка,а после го оставих на масичката до креслото и си поех дълоко дъх,а след това издишах и се усмихнах.За пореден път пъпроса,който ме мъчеше се появи в главата ми.Отново усетих парещия полумесец и този път усетих и новите ми белези.Погледнах към Катейша,защото знаех,че тя ще знае защо белезите ми отново горят.

Знаех добре какво точно мъчи Кейт, но не знаех как точно да й го обясня. Отпих бавно и замислено, имаше толкова много неща които самата аз исках да разбера, но знаех че с търпение всичко се получава.
-Скоро ще разбереш, не се притеснявай и не го мисли. То само ще дойде при теб и тогава ще бъдеш по-щастлива от всякога- казах аз и се усмихнах.
Зайграх се с чашата която държах, но я осттавих на масата и взех папката с уроците.
-Ако знаеш колко усилия изисква това да си учител, както вие казвате ''направо си скъсвам задника от работа"-засмях се леко
-Извини ме за думите, Кейт. Просто стар навик- казах аз и отново отпих от чашата с ароматно вино

Изслушах я внимателно и запаметих всяка нейна думичка в мозъка си.Кимнах и отпих още една глътка от виното си,а след това я погледнах и оставих чашата с виното на масата.
-Ясно.Ще бъда търпелива и ще се постарая да не се притеснявам дали ще се справя или не.-Засмях се.-Няма проблем.Разбирам,че си имаш този навик още от човешкия живот.И аз имах много гадни навици,като напрамер да бягам откъщи през вечерта и да се виждам с бившето ми гадже в парка или пък да се измъквам да отида на някой купон,когато съм наказана,но откакто съм белязана се промених и загърбих тези навици.-казах и отпих още една глътка от виното.

-Да има навици които трябва да забравим, но ако не бях станала Висша Жрица, най-верояно щях да си остана същата-усмихнах се и се замислих за нещата които бях променла в себе си и продължавах да променям, наистина бяха много.
-Аз смятам че през каквото и да минем, в каквото и да се превърнем, не бива да забравяме какви сме били. Без значение дали сега сме много по-различни и ние някога сме били хора.
Не обичах да говоря толкова много, нещо което преди винаги правех, затова се изправих и се направих че не съм казала нищо. Отидох до прозореца и се загледах в звездите.

Бях се замислила,но нейните думи прекъснаха мислите ми.
-Това е абсолютно вярно.-казах и се ухилих до уши,а след това погледнах през прозореца и попаднах на часовника си.-Шест без десет е.Аз трябва да тръгвам.Довиждане.-изпих последната глътка вино,а след това я оставих отново на масата.Помахах за довиждане на Катейша и излязох.

-Разбира се, тръгвай детето ми-казах аз и се усмихнах когато тя ми помаха
Кейт не бе лошо момиче, но още не я познавах толкова добре, че да преценя дали ще е добре да я подготвяме за Висша Жрица, не бях говорила често с нея, като изключим случаите в които съм и била нужна, но те бяха много редки и сега съжалява, че не бях прекарвала повече време с нея, но вече бе късно. Оправих дългата си черна рокля, която правеше тялото ми още по-издължено, но през това време ме спъваше постоянно, добре че бях свикнала иначе до сега да бях паднала. Седнах отново на дивана и загледах красивата луна.