Стаята на Изабел и Ана-сан

-Стаята на Бела

Стаята на Изабел и Ана-сан Milldue-bathroom-majestic-4

- Общата баня

Стаята на Изабел и Ана-сан GOTHIC-BEDROOM-FURNITURE

-Стаята на Ана

Влязох вътре. Всичко беше в зелено- мой стил и мой любим цвят. След черното естествено. Имах и бюро. На него стоеше един доста големичък черен лаптоп. Седнах и го отворих. Трябваше да чакам 5 минути докатоо се зареди. Влязох в интернета и след това в пощата си.Започнах да пиша. Охо, умеела съм да пиша доста бързо. Напшисах писмото за около минута, а то беше повее от 50 реда. Бях добра. Изпратих го и станах от стола. Седнах на леглото и се замислих. Наистина днес бях прекарала доста добре и очевидно си намирах приятели. Един. Може би в скоро време ще има и още. Дано. Имах надежди, но само с надеждите нямаше да се оправя. Легнах назад и се загледах в тавана. Бял. Както обикновено един и също. какво му беше интересното?! Завъртях очи и след това ги затворих.
След половин час ги отворих. Скука! Преоблякох се така и излязох, но не знаех къде отивам.

Сенг ме изпрати до тук. Не бях и казала думичка по пътя, защото просто глават ми отново се напълни с безсмислени мисли. Мислех за всичко и едновременно за нищо. Абсолютно нищо не разбирах. Е, стигнахме до стаята.Обърнах се към него. Още бяхме чисто мокри. Усмихнах се леко и казах:
-Ам...-започнах както винаги.-...чао.До утре!-оридължих след това и влязох в стаята си. Облегнах се на вратата и затворих очи. Прехапах устните си и се усмихнах. Преоблякох се в една наистина къса рокличка, защото не мислех да излизам от стаята си. Оставих лаптопа на бюрото и седнах. Отворих го и влязох в мейла си. Да, никой не ми беше писал. Станах и отидох на леглото силегнах и се загледах в тавана. Бепше най-обикновен - беличък и чист. Погледнах стените си. Имаше доста кръгове. Почнах да ги броя очаквайки 'утре'...

Станах и погледнах часовникът. След това отворих гардероба си и започнах да гледам всичко, но без да пипам. Какво да избера? Имах огромен избор, което затрудняваше донякъде нещата. Може би това? Поклатих глава. Не...Аха...сетих се. Взех дрехите и се преоблякох. След това се гримирах и оправих косата си. Изглеждах така
Обух едни сандали на виско ток и тръгнах към вратата. Чу се едно сулна 'туп' и се озовах на земята.
-Естествено, то не може да бъде без да падна!-казах и изсумтях. Защои винаги ставаше така. Да наистина не мможе без да ми стане нещо като да падна и се ударя в сте4на и такива. Наистина си бях доста отнесена в последно време. Някой ден можех да си загубя главата някъде и да не мога повече да я намеря. Ще загубя и себе си и пак нма да се намеря. Аз съм загубена в собствения си свят. Какви ги говоря?Ох...полудявам. Брой до десет, Бела! Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет. По-добре ли съм? Не?Не не съм...Ах.Станах от пода и тръгнах напред. Чуваше се само трополене на токовете ми. Отворих вратата и излязох.

Ана влезе в стаята,при което веднага я лъхна мирис на канела.Канела?Защо пък канела,не можеше ли да е някакви плодове например?!Чакай,защо си мисля такива неща?Първо трябва да си оправя дрехите,заедно с няколко кимона.После да види съквартирантката си без да и обръща внимание.Да,тя си имаше съквартирантка и да-тя беше японка,също като Ана-сан.Ох колко объркан ден!-мислеше си Ана-сан.И тя най-накрая взе решение какво да прави.Първо-да влезе в стаята си,второ-да си оправи багажа-трето да си вземе душ.Тя влезе в стаята си.Това любимо черно.Дам,стаята и беше в черно-любимия и цвят.Явно и канелата идва оттук.Тя се зае да си оправи дрехите,които заемаха почти целия гардероб и си взе един отпускащ душ.Изсуши се и си сложи един лилав потник,черни сатенени панталонки и огнени кецове и излезе на чист въздух.

Още както влязох разбрах, че имам съквартирантка. 'Чудесно!' помислих си, но тази мисъл беше пълна със сърказъм. Влязох в напълно зелената си стая и напрово скочих върху леглото, като оставих чантата и обувките си на земята.
Понеже съквартирантката ми не беше тук, сложих ръката си на устата и извиках с все сила. Ръката не спря кой знае колко от вика, но пак беше нещо.
Добре, вече съм по-спокойна. През цялото време удържах този радостен вик, а сега когато извиках ми стана по-добре. Какво? Така се успокоявах.
След това пуснах щорите, пуснах и телевизора. Нищо ново.
Скоро заспах.

След минути беше още нощ. Станах и обблякох рокличка до коленете, без презрамки и голям чеен колан по средата. Обух високите обувки на ток и излязох. Заключих вратата .

Върнах се от кратката си разходка. Облякох къси бели панталонки и черно потниче, вдигнах косата си със сшнола и седнах на леглото. Пуснах телевизора и се загледах.
След 10 минути гледане в телевизора. Легнах на леглото и взех лаптопа си. Започнах да се ровя из Интернет, но нямаше кой знае колко интересни неща.
Добре,какво да правя...?Нямаше нищо за правене. Станах и си сипах сок от кутия, която държах в стаята си. След това отворих пакетче готови пуканки и захрусках.Отново бързите ми пръсти заработиха на компютъра.
Станах бързо, облякох се и отново излязох. Какво? Момичешки настроения...

» Стаята на Катрин Пиърс
» Стаята на Еовин Мей
» Стаята на Лив Лорънс