Стаята на Айя Хейл

Спалнята


Банята

За първи път щях да покажа стаята си на някого. Чесно казано тя беше обзаведена точно като за жената, за която ме мислеше сестра ми - обкръжена от мъже. Нямаше диван и масичка, удобни да поканиш някого просто да пиете вино и да гледате филм. Имаше огромно и удобно легло, няколко кресла и малка масичка. Е, нищо де. Още по-забавно. Ще легнем на леглото и докато гледаме сълзливото филмче ще си направим един бой с възглавници.
-Добре дошла в моята скромна стаичка. - изсмях се аз закачливо.
-Надявам се да ти хареса. Мисля да се излегнем на леглото и така да гледаме филм. На рафта вдясно са филмите, ако не си харесаш нищо, лаптопа е на леглото може да дръпнеш нещичко.
-Банята е вляво, ако имаш нужда.
-Настанявай се удобно. Идвам след 5 минутки. Ще отскоча да взема нещо за ядене. Тук има вино и чаши. - намигнах и и се изстрелях, за да взема храна.

- Еми, не знам. Какво ти се гледа?
-Аз си мислех за романтична комедия или нещо такова. Но ако имаш други предпочитания нямам претенции. - усмихнах се и излязох.

Натоварена с една кошница пълна с най-различни плодове и чиния пълна с френски сирена и бисквитки, нахълтах в стаята и се загледах в сестра ми. Тя се беше умислила и държеше някакъв филм. Хвърлих един бърз поглед през стаята, за да преценя къде да оставя нещата за хапване. Малката масичка в стаята ми изглеждаше подходяща. Поставих нещата на масичката и седнах на леглото при сестра ми.
- Е, сестричке, дай да видя какво си избрала. - казах аз и надникнах любопитно да видя какво държи в ръцете си.
-Ооо, "Предложението" , харесва мииии! - взех филма и отидох да го пусна.
Пуснах филма, взех чиниите с храната и се стоварих на леглото. Усмихнах се на Корнелия. Личеше си, че и двете сме много щастливи, защото възстановяваме отношенията си. Стига размисли, филмът започва.

Изведнъж както си гледахме филма, на една от комичните сцени, Корнелия избухна в силен и заразителен смях. Докато се усетя, тя вече беше паднала от леглото и се търкаляше по пода, превивайки се от смях. Станах и се опитах да и помогна да стане, но нейният сладък смях нямаше как да не се предаде и на мен. Вместо да я вдигна от земята, аз също паднах и започнах да се смея. Не знам колко време сме се смяли, сигурно поне 15-20 минути. Не помня от кога не съм се забавлявала така. След много усилия се успокоихме и аз осъзнах, че сме изпуснали доста от филма.
-Сестричке, от доста време не се бях смяла така. Но само да те информирам - изтървахме филма! - казах аз, опитвайки се да придам сериозна и разстроена нотка на гласа си.

Как ще ме нарича скучна. Толкова бях шокирана, че се замислих над думите й. Както си се бях унесла в мисли за това дали съм скучна, усетих един здрав удар по главата. Толкова се ядосах на Корнелия, но когато се обърнах и видях искрената радост в погледа й просто нямаше как да не се засмея.
- Сега ще видиш ти! Ще видим кой е скучен! - казах аз и я погледнах с един дяволски поглед. Само ако знаеше какво бях замислила. Доколкото помня май сестричката ми има гъдел.

Беше забавно, не, всъщност беше изключително забавно да гледам сестра ми да се залива от смях. Чудех се колко време още да я тормозя. 5 или 10 минути и я оставям, все пак ми се помоли. Нооо все пак аз съм по-голямата сестра мога да си поиграя още мъничко. Ох, добре, преставам вече стана ми жал.
- Ох, добре, Корни спирам. Не че не ми е забавно ама като си преставя как те боли коремът. - казах аз и ме напуши смях.
- Сестричке, не те бях тормозила така от години. - казах аз и се засмях.
-Е, крайно време е за мир. Съгласна? - казах аз и я погледнах с един невинен ангелски поглед.

Толкова ми е весело с Корнелия. С времето се бях променила, бях станала по-зряла, по-сдържана. Зрялостта ми отива и на възрастта и на професията. Мисля обаче,че Корни ще върне част от мен, от онова момиче в миналото. Все пак като се замисли човек понякога не е зле да разпуснеш малко по-лудешки. И какво по разпускащо от бой с възглавници.
Поредният удар ме извади от унеса. Уви, май е станало доста късничко.
- Сестричке, не че искам да те гоня, ама май е доста късничко вече. - казах аз замислено.
- Нямаш ли часове утре? - казах аз и се замислих и за моите часове. Искаше ми се да обсъждам някоя книжка с учениците, няма значение коя само да има участие.

Лежах си в леглото и размишлявах. Последната книга, която прочетох ме накара да се замисля над някои въпроси.
Често пъти хората знаят, че това, което правят е грешно, но нещо много дълбоко, нещо подсъзнателно ги подтиква да го сторят. Чудя се дали тогава възникват едни от най-големите грешки в живота на даден човек или тези действия в последствие се оказват правилни и разумни. Колко често хората се поддават на това въздействие? Дали такива действия могат да се окажат определящи за съдбата на даден човек? А, дали понякога не постъпваме така просто от инат? Подтикнати ли сме от желанието този път да направим обратното, неправилното? Въпроси, въпроси, един куп, а дали някои може да отговори, и дали ще е прав. Цял живот човек се учи, но винаги остават въпроси без отговор. Реших, че ще търся отговорите на моите въпроси.

Толкова ми беше странно да се озова отново с него насаме... Не се бяхме виждали от доста време и бях сигурна, че имаме доста да си кажем. Въпросът беше, че този път нямаше да са общи приказки, нямаше да седнем да гледаме филм или да започнем да флиртуваме. Той имаше да ми дава обяснение. И то по много въпроси.
Тялото ме болеше и едвам седях права. Отидох до хладилника, изкарах бутилка вино и плодове. Взех две чаши от рафта и ги поставих на малката масичка. Налях вино в чашите и му подадох неговата.
- Заповядай и наздраве - казах аз и му смигнах закачливо.
След това се излегнах на леглото. Надявам се да не заспа по време на разказа му.
- Е, скъпи, ще ми кажеш ли за какво става въпрос или мога да заспивам - казах и вдигнах вежди - Нека започнем с така приятната тема за Излиегс.

Не му се говореше, не че не очаквах нещо такова. Но притеснението му беше осезаемо. Започна да обикаля стаята ми хаотично, уж разглеждаше нещо, но бях убедена, че ако не седях аз срещу него, той щеше да избяга през глава.
- Какво знаеш за него!?
Чудех се как да подходя, да му кажа нещата както ги видях или да почна да овъртам. Надявам се да ми има достатъчно доверие и да ми сподели какво се случва. Или поне малко от цялата история.
- Няма да те лъжа. Видях го и знам, че имате и сте имали много странни взаимоотношения. Искам да ми се довериш. Не можеш да се справиш с това сам. Пък и аз няма да те оставя. - казах аз и го погледах в очите
- Ще ми дадеш ли отговор на въпроса?
- И без да ми потрошаваш стаята, моля - подметнах аз.

Седях и чаках да ми отговори. Секундите бяха минути, а минутите отминаваха бавно като часове. Усещах съмнението и притеснението, които бушуваха в него. Дали трябва да ми каже, дали може да ми се довери и дали изобщо е добре за мен. Бях сигурна, че това го измъчва. Почти се бях отчаяла, когато той заговори:
-Ще се опитам.
- Има неща...които не бива да знаеш...Изглиес е..
- Той е..пагубен.
След като изрече тези думи, замълча. Знаех колко му е трудно. Предполагам, че очаква да реагирам по много малоумен начин и да му кажа, че не му вярвам.
Но не беше така. Вярвах му и знаех истина още преди да ми я каже. Бях го видяла.
Истинско чувство на щастие и успокоение ме завладя, когато той ми каза. Има ми доверие.
- Да, знам. - казах аз и го хванах за ръка.
- Благодаря, че ми се довери - погледнах го в очите и видях колко е объркан и стреснат от всичко случило се досега.
- Предполагам, че не ти се говори, но все пак искам да те питам нещо.
- Каква е историята в миналото ви? Защо те преследва?

Не само ти си напрегнат... Седях и размишлявах и стигнах до извода, че е най-добре да спрем дотук за тази вечер. Все пак утрото е по-мъдро от вечерта.
Пък и като го погледах и го видях на какво прилича... Не исках да го карам да се чувства зле, още повече че не изглеждаше никак добре.
-Ще се погрижа за теб - казах аз и станах от леглото.
Взех и неговата чаша. Отидох до хладилника и освен вино, извадих и една бутилчица пълна с кехлибарена течност. Усетих как само от мисълта и започвам да се чувствам по-добре. Напълних чашите и се върнах в леглото.
- Това ще те накара да се почувстваш доста по-добре. - казах аз и му подадох чашата.
Изгълтах съдържанието на моята на един дъх. Повдигнах се и я оставих на нощното шкафче. Приближих се до него и го целунах по бузата. Исках просто да го успокоя и да го накарам живне малко.
- Изморена съм и ми се спи. Ако няма какво да си кажем повече тази вечер, предлагам да заспиваме.
- Остани при мен... ако искаш разбира се. - не бях сигурна, че е правилно, но бях убедена, че и двамата не искахме да оставаме сами... или поне аз не исках...
- В шкафа има дрехи и хавлия... ако решиш да преспиш тук.
- Отивам да си взема един душ, след две минути съм тук - казах аз, станах от леглото и изхвърчах в банята.

Обожавам начина, по който горещите капки вода се стичат по гърба ми. Как парата затопля всичко наоколо, а водата ме обгръща. Тялото ми се отпусна и усетих как се усмихвам. Но вече трябваше да излизам. Бях казала само 2 минути. Спрях душа с нежелание, облякох си хавлията и се върнах в стаята.
Не бях сигурна, че ще остане и се зарадвах, че го виждам седнал на леглото. Въпреки "вечерята" и двамата бяхме скапани. Отидох до шкафа и си избрах една широка и раздърпана пижама. Странното беше, че не ми пукаше как ще изглеждам. Познавахме се толкова добре и двамата знаехме, че нищо няма да се случи, поне не тази вечер. Имах нужда да легна и да заспа в прегръдките му.
- Радвам се, че остана - казах му аз усмихвайки се.
- Съжалявам, че не олицетворявам предтавата ти за секси, но точно в момента не ми пука изобщо.
Шашнатата физиономия, която той направи ме накара да избухна в смях. Започнах да се смея неудържимо. Май истерията и умората си казват думата. След няколко минути усилия, най-накрая спрях. Погледнах го невинно и се намърдах в леглото.
Загледах го очаквателно.
- Няма ли да ме гушнеш, де! - направих се на сърдита ученичка и прехапах устна.