Стаята на Айя Хейл

First topic message reminder :

Спалнята

Банята

Е вярно че не бе по секси рокличка с тънки презрамки, но пък и без това в противен случай предизвикателствата щяха да ми дойдат малко в повече .
Поклатих глава и се усмихнах.
- Разбира се, няма да пропусна този шанс.
Казах аз и се "хвърлих" при нея, я гъделичкайки я навсякъде по тялото.
- Съжалявам, нямаше как да пропусна и този шанс.
Доволно казах аз когато се спрях и я целунах закачливо по носа.
- Обаче смятам да си взема първо душ...става ли?
Попитах аз, но преди да чуя какъвто и да е отговор се изправих на крака и с бърза крачка отпраших към банята.
За части от секундата пуснах студената вода, за облее горещото ми тяло, исках да измия всичко, абсолютно всичко което ме дразнеше вътрешно и външно, но за жалост нямаше смисъл да се надявам, но ако не друго то поне вече нямаше залепнали прашинки по врата ми.
Излязох, движейки се така бързо че силуета ми чак се размазваше, свалих кърпата от кръста си и извадих някакви боксерки от шкафа, макар нужда нямах нужда от нищо.
Надявах се да бях достатъчно бърз, не че не бе виждала, но все пак, възпитанието го изискваше.

Лежах загледана в тавана и го чаках да излезе от банята. Знаех, че като се върне в леглото ще ме охлади цялата. Аз обичах топлата, дори гореща вода, докато той предпочиташе по-студената. Лежах, размишлявах и се усетих как несъзнателно се усмихнах.
Не мога да повярва, че отношенията ни са толкова... прости. Винаги сме се забавлявали заедно, но сега беше по-невинно и сякаш по-хубаво. Радвам се, че останахме приятели след всичко.
Усетих го как профуча покрай мен и после за секунди си обу боксерки. Обърна се и ме погледна толкова свенливо, че чак ми стана смешно. Какъвто ми беше наперен, сега за какви неща се притесняваше. Усмихнах се и го погледнах приканващо.
- Хайде, свенливко, идвай в леглото.
- Заплашвам те да заспа без теб. - смигнах му и потупах възглавницата до мен.
Нямах търпение да дойде и да се сгуша в него. Каквото и да се случва, когато съм с него се чувствам сигурна.

Ухилих се доволно и й се изплезих.
-По-скоро с мен няма да можеш да заспиш, но имаш късмет че сме уморени и двамата.
Засмян казах аз и разроших косата си.
Доближих се до леглото и легнах, опъвайки цялото си тяло, определено имах нужда от това.
Малко бе странно да спя в буквалния смисъл на думата с момиче и като се замисля до сега...е правил съм го с известна предистория, нали разбирате,но този път усещах как ще мина и без нея.
Обърнах се към нея, а тя се сгуши в тялото ми, загрявайки го моментално, бе толкова топла, изгаряща, но по приятен и възбуждащ начин.
Засмях се и целунах разсеяно челото й.
Използвах дарбата си и загасих лампата.
- Е да заспиваме сънчо мой.
Казах аз и поставих ръка на гърба й, придърпвайки я още по-близо до мен.

Не се учудих, че веднага възвърна напереното си държание. По-скоро с мен няма да можеш да заспиш, но имаш късмет че сме уморени и двамата.
Замислих се, дали да не го избъзикам нещо, но се отказах в момента, в който той се излегна до мен и ме придърпа към себе си. Толкова беше приятно, телата ни моментално се напаснаха... е не ни беше за първи път да заспиваме заедно... но този път беше различно, по-интимно.
Той загаси лампата и ме придърпа още повече. Нямах нищо против, въпреки че знаех, че след известно време ще съм се оттеглила на другия край на леглото. Прокарах ръка по гърба му и го целунах съвсем нежно, почти не го докоснах.
- Лека нощ, мили! - казах аз и се усмихнах сънливо.
- Моля те, утре като се събудиш, не си тръгвай.
- Събуди ме и мен. - бях сигурна, че ако се събудя и не го намеря при мен ще откача. След като вече знаех някои неща, нямаше как да съм спокойна за него.

Усмихнах се доволно за пореден път тази вечер и въздъхнах секунда след това.
Не разбирах...защо трябваше всичко да е толкова глупаво е сложно, не можеше ли просто да ме бе оставил намира....е и аз него, но това е друг въпрос..
Кимнах и заговорих с тих и отнесен глас, едва намирайки сили да го направя.
- Спокойно, ще те събудя, освен ако не се събудиш преди мен.
Повдигнах рамене и затворих очи.
Целунах я отново и вдишах аромата на косата й, навяващ ми стари спомени.
Като заговорих за спомени...момичето от днес изникна в съзнанието ми..очите й, така силни и привлекателни, така...съдържащи магия.
Не бе възможно...не биваше да мисля за онези дни, не биваше да си спомнял, бях се зарекъл да не го правя още преди векове, така че не му бе сега момента да развалям собствената си клетва.
Съзнанието ми се отпусна, дотолкова доколкото е възможно и усетих приятното чувство че се отделям от хилядите глупости и проблеми.

Бавно започнах да отварям очи. Ох, колко хубаво беше да се наспиш след такава изморителна вечер. Както предполагах се събудих на другия край на леглото далече от неговите прегръдки. Протегнах се като котка и измърках доволно. Реших да се претъркуля отгоре му и да го събудя.
Бавно се завъртях към частта на леглото, в която се предполагаше, че трябва да спи той, но какво намерих... бележка.
Мила моя Айя, съжалявам, че не мога да остана, но изникна нещо спешно.
Знам, че ти казах, че няма да си тръгна, но се наложи. Ще поговорим после.
Целувам те
Инскин
Как можах да си помисля, че ще остане. Мъжката му гордост и его не позволяваха той да заспи и да се събуди при една жена... И да не повярва човек, той снощи само спа... Толкова съм бясна. Чувствам се адски използвана, употребена. Дано наистина има обяснение, защото не съм забравила, че снощи се съобразих със състоянието му и не го притиснах, но той ми дължи много дълъг и изчерпателен разказ и няма да отлага още много... Загледах се мълчаливо в тавана. Нямаше и сега да си развалям настроението, както преди правех заради номерата му. Ще се забавлявам с или без него.
Днес ми беше ден за почивка. Ще се разходя из Тулса. Ще мина да си купя обувки, ще се разходя в парка и ще седна да хапна в ресторанта на хотел "Посланик"... Може и някоя спа процедура в хотела. Не ми трябва мъж, за да се чувствам добре.

» Стаята на Корнелия Хейл
» Кабинета на Корнелия Хейл
» Стаята на Лив Лорънс