Столовата на учениците

First topic message reminder :

Мястото където се хранят всички ученици. Голямо е и с множество маси.

-Ами когато разбраха, всички започнаха да пищят или крещят все едно съм някакъв изрод. - казах аз и изражението ми помръкна леко.
-Обаче на мен не ми пука, тук има много по-готини хора. - казах аз вече усмихната.

Алисън беше съгласна с това твърдение и кимна.
- Може би си права, но трябва да призная, че животът ми в Ню Йорк си беше невероятен, въпреки хората, с които дружах - като Дженифър, добави тя в мислите си.
Алисън беше свъшила с яденето и се изправи за да върне празната табла на плота, после са върна на масата взе чантата си и каза на червенокосото момиче:
- Беше ми приятно, Дулсе - този път, за разлика от предния го каза искрено. - Но трябва да тръгвам.
Всъщност и тя не знаеше къде трябва да ходи. Просто искаше да остане сама за малко, а итрябваше да говори с ментора си, ако успееше да го намери.
Точно преди да се завърти към вратата, Алисън отправи към Мария една широка усмивка, след това се обърна на токовете си и със познатата си самоуверена походка излезе от залата за хранене, отправяйки се към двора.

/П.П.: Съжалявам, че така си тръгвам, но нещо музата ми си отиде и не знам какво да пиша./

След като Али си тръга, аз довърших десерта си и отидох да оставя таблата. Във столовата имаше тоалетна и аз отидох да се освежа. Измих си ръцете и се огледах в огледалото. Бях наистина красива както много хора ми казваха. Спрях самодоволните мисли от главата си и излезнах от столовата.

Когато си тръгнах от Забранената гора, реших че ще е добре да отида да се нахраня, защото от белязването ми не бях хапвала нищо. Пейдж беше останала да се разхожда, заради това аз тръгнах сама към училищната столова. Оххх, в това училище имаше толкова много коридори и сгради, че не се учудих, че обикалях половин час, докато открия мястото, което търся. Все пак, когато влязох отидох да си взема храна - взех си варена царевица (знам, че е странно), някакъв десерт, който ми се стори вкусен и любимото ми нещо на света - кока-кола. Обърнах се, за да си потърся маса. Бях сама и това ми харесваше. След 10 мин. се нахраних и реших, че е по-добре да търся кабинета по древни култури и ритуали (оставаха още 45мин. до началото на часа, но не исках да закъснея, защото не знам къде е кабинета).

» Библиотеката на учениците