Учителската столова

Тя беше по-модерна, по-красива и имаше огромен балкон, където можеше да се излиза.

Бях много гладна и аз не знам защо но цяла нощ не се бях хранила и сега точно по пътя за стаята реших да хапна нещо, за да не изям някой друг, шегувам се, никого не бих изяла, просто наистина трябваше да хапна нещо преди сън. Залата както винаги бе чиста и подредена, а храната и виното бяха претрупали голямата маса и въпреки че часа за вечеря бе минал, все още се намираше някой друг учител да хапва. Седнах на една празна маса и започнах да се храня без да мисля какво ям.

След хубавата дрямка на плажа, реших че съм огладняла и реших да хапна. Сетих се за една книга която бях прочела наскоро. Но тогава влязох в столовата и видях Кат да яде самичка на една маса. Усмихнах се и казах с по силен глас
- Пак се срещаме Кати. Как мина денят ти?
Бях много щастлива че няма да ям самичка.

Докато се хранех и мислех за много неща чух познатия, топъл глас на Айша. Тя бе една от най-добрите ми приятелки, та да не кажа че с почти никой друг от училището не се чувствах толкова добре. Усмихнах й се и придърпах стола, за да седне.
- Нека кажем добре, дори страхотно- засмяна отговорих аз и й намигнах като малко дете
- Ами твоя?- казах аз докато й сипвах малко от невироятното вино което бях взела на масата

- Ами като ме виждаш цялата червена... ти отгатни - засмях се аз. Иначе прекарах едн урок с петокурсниците. Нищо особено.
Седнах и взех чашата с виното. Но не видях как едно парченце от стъклото липсваше и понеже първо обичех да прокарвам ръка по ръба на чашата, се порязах.
- Ух! - болката не беше чак толкова силна, но беше достатъчно стяскаща, че да ме накара да изпусна виното. Добре че се съвзех от шока навреме, за да върна разливащото се във въздуха вино, обратно в чашата.

Замислих се за часовете които ни чакаха тази година и най-вече за това че изобщо не се бях подготвила за тях, поне не и добре.
- Да уроци..не е зле да се замисля над този въпрос- тихо казах и точно в този момент Аш извика от болка, изненадана се повдигнах от стола и видях че цялата е зачервена и явно това е предизвикало тази нейна реакция.
- За миг си помислих че ще разлееш хубавото вино- казах аз и се засмях

Огледах раната си. Помислих си отново колко напохатна бях. При мен често се случваха такива неща. Или се порежа някъде, или се спъна и падна. Напълно нормално за мен... Пълната противоположност на брат ми. Е, така де не съвсем пълна. Тогава отново се сетих да книгата - "Алхимикът". Разказваше се за едно момче, което бе изоставило всичко, което има - дом, семейство, обич - за да пътува. После пък изоставило и овцете, само защото някакъв старец му дал два скъпоценни камъка и му казал да търси съкровище в Египед. Овчарчето послушало стареца и тръгнало към пирамидите - мястото където е скито това съкровище. Може да звучи като приказка, но това е една много филосовска книга с дълбок смисъл. Точно тя ме мъчеше със следните мисли - не приличам ли малко на него. След като завърших училище, не се установих на едно място, а тръгнах да усъществявам мечтата си - да стана майстор на елемента вода. Засмях се на себе си. Бях забравила за порязването.

- Кат, чела ли си тази книга? - и плъзнах по масата малка книжка с големи букви на корицата - "Алхимикът". Загледах я в очакване.

Отпих от виното и преместих поглед върху книгата на масата, беше ми познато заглавието й, да определено я бях чела, но преди доста години.
- Да, Аш- казах аз и я погледнах въпросително.
- Защо питаш....- замислено казах аз и отново отпих от чашата си.
Не си спомнях добре сюжета на книгата, но помня че бе интересна

Поправено
By:Дулсе-Мария

- Чисто любопитство.
Тогава изведнъж Пухчо скочи в скута ми, нави се на топка и започна сладинко да мърка. Инстиктивно започнах да го галя. Имаше толкова мека козинка. Жалко, че го бях разглезила толкова. След около минета галене, той пъргаво скочи на масата, взе едно парче месо от читията, която бях взела и отпраши в тъмнината. Погледнах Кат, засмях се и казах.
- Трябва да науча този котарак на обноски...

Кимнах в знак на съгласие и също се засмях тихо.
- Спокойно, добре знаеш Шуун какъв е, двамата с Пухчо ако се съберат могат да побъркат абсолютно всеки.
Казах аз напълно сериозна, размахвайки чашата с вино пред себе си, като за малко не го разлях.
Засмях се отново, този път по-недоловимо и отпих от невероятното питие
- Не ми се мисли колко много работа ме чака, няма да е зле скоро да привършваме.
Аш ме погледна и кимна, отхапа малка хапчица от диетичния хляб които си бе взела, не за друго, а защото много обичаше вкуса ми и се усмихна.

Наистина беше както Кат каза. Много работа ни чакаше. Цяла нова учебна година. Поне се надявах децата да не са чак толкова диви. Но се засмях на собствената си мисъл. Нима и ние не сме правили бели и не сме дивели. Всеки от нас е преживявал този период. Тогава се сетих за един конкретен спомен от Пети курс. Не можах да се сдържа. Засмях се на глас. Парчето хляб което държах в ръката си падна на земята, но не ми и пукаше. Спомена ме бе овладял съвсем. Кат ме погледна странно и попита какво има.
- А, нищо. Просто се сетих за един "подвиг" който бяхме извършили с мойте съучаници в пети курс. Това стана преди часа по Митология. Решихме да направим гадно на госпожата, понеже ни беше писала ниски оценки за едно контролно, въпреки че доста бяхме учили. Та отидохме в Тулса и купихме най - силното лепило, което можахме да намерим, и от тези стъклените топчета, нали ги знаеш. Та топчетата сложихме на пода до вратата и едно момиче ги направи невидими. На стола й сложихме лепило,а бяхме изнамерили и габърчета. - Пак се засмях - Представи ли си какво е било. То точно този ден госпожата очевидно е имала някаква важна среща и при нас влезе Директора. Оттам нататък става ясно.

Слушах я внимателно с огромен интерес, още преди да започне да разказва знаех добре че има много да се смея, защото нейните истории винаги бяха изключително забавни и интригуващи.
Когато приключи едва да не изсмях белите дробове, определено не трябваше да ми го казва и то точно когато бяхме на маса.
Едва се овладях, като все още леко се потрисах от смях.
- Представям си на Ник да му направят този номер.
Казах аз бършейки една сълза на дясното си око.
Като заговорихме за Ник, в мен всичко се преобърна, не го бях виждала от векове сякаш, а толкова много ми липсваше, че звънкия ми смях веднага секна при спомена за нежните му длани и топлите му ласки.

» Учителската библиотека