Библиотеката на учениците

First topic message reminder :

Тя беше огромна с множество книги. В страни до всеки рафт с книги имаше дълга дървена маса с дървени столове за четящите. В библиотеката имаше и компютри.

-Аха...Е, аз все пак нямам нищо против.-засмях се.
Сериозно-нямах против. И нямаше защо да имаш против да те целуват. Мда...така е. Въздъхнах и попитах:
-Е...какво те води тук?
Не че ми пукаше. Радвах се, че тя е тук, но това можех да я попитам.
-Не че не се радвам, че си тук. Просто питам.-допълних.
Леле! Това беше много тъпичко, но вече си го казах. Примигнах няколко пъти по незнайни за мен причини. Ъх...Нещо ми става. Върнах книгата с хайкуто, което явно нямаше да чета и отново седнах на столчето при другарчето си. Открих какво ми става! Аз съм момче, което изглежда като 19 годишно, но е с мозък на дете от детската градина. Уф...това май е вярно.

Случайно, наистина без да искам чух една негова мисъл.
-Ама ти ще спреш ли да се обиждаш?-попитах накрая. Наистина не обичах да разбирам как отново е казал нещо лошо за себе си. Помислил...- Нямаш мозък на дете, камо ли и от детската градина! Ясно?-последното не беше много като въпрос. Той не направи нищо.Тогава осъзнах, че отново съм нарушила личното му пространство.-Съжалявам.-казах просто накрая, след своята мисъл.
Наистина трябваше да спра да по правя.Беше ужасно нахално и грубо от моя страна. Я чакай. Ама аз си бях такава. обикновено. Какво...? О! Ясно. Единствено при Сенг-Хюн се държах така. Той беше нещо като...изключение. Но беше приятно, в интерес на истината. Наистина с него беше...различно. В добрия смисъл на думата, разбира се.
-Какво ме води тук...Ами тишината. Ако остана още малко до другите момичета, мисля че ще полудея. Не че сега не съм луда...Но може да стане и по-зле наистина.-отговорих на въпроса му. - Ами ти?Попринцип момчетата не идват в Библиотеката.

-Ей! Ядосваш се, че аз се самообиждам, но самата ти също го правиш. В случая ти каза, че си луда, а това със сигурност ме е вярно. Ти си луда, колкото аз съм гений. Така че...равен резултат.
Казах го с не много миличък тон, но не и много лош и силен тон, за да не изплаша някой. Не целях това. Поне така си мислех. Уф..обърках се. Така..Спокойствие и само спокойствие.
-Тук ме води някоя хубава книга или приятна компания, която намерих.-казах по-леко.
Въздъхнах. Сериозно нещо ми става. Да...аз полудявам. Чакай? Тя прочете ли тази мисъл? Трябва да се подсигуря.
-Ъм..ако си чела мислите ми искам да знаеш, че това беше шегичка.
Е това прозвуча тъпо. Браво Сенг-Хюн. Ти си гений колкото мравка може да повдигне небостъргач. Кофти работа.

Засмях се леко.
-Да разбира се! Шега.-казах след това и продължих да го гледам. Значи намерил приятена компания. Чудесно.
Радвах се, че с него се разбирах. Дам... Продължих да го гледам, но всъщност сякаш виждах нещо друго, а не него. Разтръсках леко глава за да мога за избистря погледа си и след като го направихлеко се усмихнах.Наместих се на стола. Не свалих погледа си, разбира се, винаги правех така. Повечето ужасно се изнервяха когато ги гледах продължително. Сега гледах Сенг така, но не се бях втренчила в него. Усмивката ми леко угасна или просто аз не я усещах толкова, колкото и преди.

Отново въздъхнах. Тя ме гледаше, но не като онези лепки дето гледат все едно са видяли магазин с разпродажба на 99%. Не че аз нямаше да тичам към него, но те щяха да гледат много много втренчено. Аз огледах около себе си и попитах:
-Какво? Нещо на зъбите ли имам?-Казах го шеговито.
Знаех, че не е заради това, но все пак...Шоу да става. Хъх...голямо шоу. Усмихнах се лекичко, ама много лекичко. Реших отново да започна да говоря.
-Е..Кой е твоят ментор?-Невероятен въпрос. Какво да се прави? Моите са винаги невероятни. Е...поне успях да прекъсна мълчанието преди да е станало неловко.

Отговорих веднага.
-Джейдън Блейд.-казах името му с нежен и приятен за слушане глас, който леко отекна из празната библиотека.-Но не го познавам още. Май ще трябва скоро да се запознаем.-отбелязах и след това. За да не остана по назад и аз попитах същия въпрос- Ами твоя?
Свалих погледа си към ръката си. Там на единия ми пръст стоеше пръстен. Той леко блестеше. Беше тънък, нежен и от чисто сребро.Мразех златото, но нвсъност не знаех защо.
Раздвижих пръстена леко, не го бях сваляла от дълго време. Беше ми нещо като талисман, който винаги ме пазеше от нещо. Или може би си фантазирах?

-Айша Блейд. И аз не съм се запознал с нея, но може би в скоро време ще стане.-казах.
Чакай малко. Блейд и Блейд. Това е яко. Май менторите ни са роднини. Забавно. Пфу...В момента ми беше малко скучно. Не заради кампанията, а може би заради мястото. В смисъл..Библиотека. Какво правят хората в библиотеката? Четат? Ъм...да това не ми беше много забавно. Така...къде какво можеше да се прави?
-Ъм..Изабел, можеш ли да плуваш?-Прозвуча тъпо, но идеята ми беше свързана с плуване.-Защото имам предложение да идем до езерото.
Мда...това прозвуча малко зле, но нищо. Усмихнах се и я погледнах очакващо.

Станах бързо. Добра идея. Прибрах лаптопа си в чантата към него и се усмихнах леко.
-Добрем, да отиваме.-казах просто и тръгнах пред него.
Не бях ходила на езерото, но точно сега се сетих, че нямам и бански. Е, сега дрехите ще послужат и за бански. А и не ми се ходеше до стаята ми да се преобличам.

Ейдриън успя да отдели малко от свобдоното си време и след края на часовете реши д отиде до библотеката.Беше чувал,че там се намират едни от старите и известни книги свързани с магията и различните сили на чудовищата и му беше любопитно ако да прочете една.Все още нямаше досътп до там,не знаеше дали ще трябва да си извади карта или пък да се регистрира на място.
Засега реши само да погледа и да се запозане с мястото,а после ще му мисли за другите неща.
Щом влезе вътре,той се изненада от тишината,която цареше наоколо и никой не обърна внимание на момчето,което плахо се озъран наоколо и тръгна да разгележда.
Нямаше следа от библиотекарката,пък и хората който бяха тук бяха доста малко,явно повечето още не бяха дошли или се данимаваха с нущо друго.
Ейдриън тръгна мужду рафтовете с книги и в продължение на цял час се запознаваше с литературинте произведения,който доста го впеталиха и перди да си тръгне,записа си някой заглавия,който следващият път щеше да вземе.

» Столовата на учениците