Мостът

Заглавие: Мостът Нед Апр 11, 2010 2:59 pm

Всички обичаха да идват тук и да гледат малките рибки от него. Реката беше средна по големина и даваше нужното спокойствие. Мостът беше старинен и приятен.

Заглавие: Re: Мостът Вто Авг 17, 2010 2:14 am

Вечерта беше хубава, тъмна без облачна, а луната беше голяма и красива. Не ми се стоеше в стаята ми или в училище, мразех да съм затворена. Теших да се разходя, бях облякла една от любимите си черни роклички, черно наметало и обувки с висок ток, но въпреки това можех да се разхождам с часове без да се уморя. Сложих си слушалките и включих айпода, не исках да чувам никого, просто една спокойна разходка. Стигнах до моста минах по него и спрях на средата, подпрях се на парапета и се загледах във водата.

Заглавие: Re: Мостът Вто Авг 17, 2010 2:41 am

Едва беше залязло слънцето, а Алисън вече лежеше с широко отворени очи в леглото, напълно събудена. Дочака последните слънчеви лъчи да се скрият зад хоризонта и отметна одеалото от себе си. Изправи се и с бодра крачка се отправи към банята. След пет минути излезе изцяло освежена, облече се и излезе. В Общата стая нямаше никой все още, а из цялото училище цареше мъртвешка тишина - всички още спяха. Али вървеше по безлюдните коридори без видима цел - просто идкаше да се поразходи. Накрая стигна до входа и престъпи навън. Щом излезе извън дебелите стени на училището безмилостният вятър я обгърна и тя се сви в топлия си суичър. Не би трябвало да и е студено - нали вече беше вампир, макар и все още да не бе минала Промяната. Алисън тръгна към гората, която сякаш протягаше дългите си клони към нея и я викаше в дивия си мрак. Третокурсничката вървеше по главната пътека, страхувайки се да се отклони по някоя от криволечущите пътечки, колкото и примомливи да изглеждаха тя. Алисън искаше да стигне до моста. Клоко красива беше реката приз нощта! Колко прекрасно се отразявашепълната луна в ромолящата и вода! Момичето забърза крачка - искаше час по-скоро отново да се наслади на тази гледка. Накрая с удолетворение чу ромона на водата и почти се затича на там - гората я плашеше все повече и повече. Но точно преди да стъпи на старият каменен мост тя се спря - по средата му стоеше приведена над водата фигура, а от нея долиташе едва доловима музика. Впървият момент Алисън се сепна, тъй като не очакваше някой освен нея да е станал толкова рано, после изсумтя недоволно, - толкова и се искаше да е сама в този момент - но за щастие момичето не я чу, тъй като имаше слушалки в ушите си. Али се приближи към нея и чак когато беше едва на един метър, момичето усети чуждото присъствие около себе си, обърна се рязко към Алисън и свали едната слушалка от ухото си. Сега музиката се чуваше много по-ясно и Алисън дори успя да различи песента.
- Здравей! - поздрави Али, колкото може по-дружелюбно. За нея беше добре да си намери колкото суе може повече приятели.

Заглавие: Re: Мостът Вто Авг 17, 2010 3:27 am

Както си стоях загледана във водата и потънала изцяло в атмосферата изведнъж усетих присъствие. Обърнах се към мен идваше едно момиче, беше младо най- вероятно трети курс. Свалих слушалката си и я погледнах ледено, момичето не беше виновно просто си бях такава -" Здравей!" - каза тя , аз само кимнах и отклоних поглед към небето. Вдишах дълбоко обожавах аромата на нощ, мрака ми доставяше удоволствие още преди да бъда белязана. Нощта беше моето време за лов, моето време за пируване, за забавление. Моето време за разбиване на сърца, усмихнах се при спомена за това. Но въпреки усмивката лицето ми продължаваше да бъде като камък.

Заглавие: Re: Мостът Вто Авг 17, 2010 3:46 am

"Уоу!" - помисли си Алисън - "Това момиче може и да ме бие по грубост!"
Наистина те си приличаха поне по това, че и на двете не им беше особено приятно, че другата е там. Али застана да другото момиче, подпря лакти на парапета на моста и впери очи в гледката, заради която бе дошла - отражението на луната в тичащата река. Беше толкова красиво, че за миг Алисън забрави за грубата личност до себе си, но тогава една сова изписка в нощта и я изтръгна от блаженството, в което се бе унесла.
Алисън пак се обърна към момичето - то отново бе спряло да и обръща внимание и гледаше към необятния небосвод. Няколко минути Али стоя и я оглежда от главата до петите. Беше, слаба, красива и доста странно за нощна разходка облечена - с къса черна рокля и високи също така черни обувки. Накрая третокурсничката реши да направи нов опит да заговори недрожелюбната си събеседничка.
- Аз съм Алисън - започна неуверено. - Как е твоето име?
Момичето се обърна към нея и я изгледа също така грубо, както и първия път. После свали и втората слушалка от ухото си и най-накрая отговори на въпроса.
- Адрия Скай - после пак вдигна поглед към звездите. Алисън последва примера и опитвайки се да намери Голямата мечка попита:
- От кой курс си?
- Шести.
- А как попадна тук?
Али вече започваше да се чувства малко нахална с безспирните си въпроси, но и беше неловко в пълна тишина. Знаеше, че са малко вампирите попаднали тук, чиято история да беше приятна, но любопитството беше по-силно от морала и.

Заглавие: Re: Мостът Вто Авг 17, 2010 4:01 am

Това момиче започваше да ми харесва донякъде, въпреки грубото ми държание тя продължаваше да се опитва да бъде мила. Усмихнах се развеселено и реших да й отговоря. - Стори ми се перфектния начин да вбеся родителите си - засмях се, истинската причина беше, че исках да избягам от тях и от миналото. Не исках да си спомням за онова жалко момиченце, което правеше всичко само и само мама и татко да го забележат, да му кажат, че го обичат, че се гордеят с него. Каква глупост само, че на кого му беше нужно това, на кого му беше нужна любов тя само усложнява живота. - Ами ти?

- попитах на свой ред като се опитах да не звуча чак толкова грубо.

Заглавие: Re: Мостът Вто Авг 17, 2010 7:14 pm

Все още неотделяща поглед от небето и с лукава усмивка на уста, Адрия отговори на въпроса:
- Стори ми се перфектния начин да вбеся родителите си. - отметна глава назад и се разсмя. Това малко стресна Алисън, но после тя се сети за своите родители и вече не и се струваше толкова странно, но беше и сигурна, че Скай премълчава нещо.
- Ами ти? - прехвърли и Адрия топката.
- Ами аз... нещо подобно. Никога не съм искала да бъда вампир. Вчовешкия свят имах живот като приказка - родена съм в най-богатия квартал на Ню Йорк, и мах едни от най-богатите родители в Ню Йорк, учех в едно от най-скъпите частни училища в Ню Йорк. Наистина дълго време ми трябваше за да се изкача в йерархията на богаташчетата, но накрая стигнах до върха, откъдето бях много грубо свалена чрез това - Али забучи пръст в сапфирения полумесец на челото са, а след това го плъзна по завъртяните татуировки.
За първи път от началото на разговора им Адрия я гледаше с нещо подобно на интерес, но след като Али свърше с разказа си, тя отново отклони поглед от нея.
Още няколко минути неловко мълчание, праз което Алисън не спря да се чуди какво точно искаше да каже Скай с думите си, че искала да вбеси родителите си. Какво и бяха направили те? Или тя просто беше бунтовник? Срам я беше да попита.

Заглавие: Re: Мостът Вто Авг 17, 2010 8:00 pm

Замислих се над думите на момичето, май се казвше Али, Алисън или нещо такова. И ето, че имахме нещо общо, тя беше богата, но дали имаше моят проблем с родителите? Дали и нейните я бяха разочаровали както сториха мойте? Дали, ако родителите ми бяха други, ако ми обръщаха внимание щях да съм тук, да бъда такава? Едва ли, сигурно щях да бъда кротко, добро и весело момиче. Това ли исках? Не, определено не. Харесваше ми да съм кучка, харесваше ми да използвам мочетата, да се забавлявам да флиртувам. Никога не съм искала да бъда послушно примерно момиченце - при тази мисъл ме побиха тръпки. Погледнах момичето до мен - Разбираш ли се с родителите си? - попитах, просто не можех да се спра.

Заглавие: Re: Мостът Сря Авг 18, 2010 12:42 am

Да се разбира с родителите си? Алисън едва се сдържа да не прихне подигравателно.
- Откакто съм белязана не съм говорила с родителите си - каза тя тихо, когато се успокои и стана вече сериозна. - Те де преструват, че не съществувам, че съм мъртва. Единственото, което правят за мен е да ми пращат тонове пари.
Това беше. Нямаше нищо друго в отношенията между Али и родителите и. Наиестина нищо. Алисън се натъжи - спомни си колко много бе направила за да не злепостави родителите си, колко много бе направила за да ги накара да се гордеят с нея. Спомни си колко много надежди имаха те за нея, колко неща очакваха от нея - колеж и всичко останало. Но в мига, в който я белязаха те забравиха, че имат дъщеря. Твърде много ги беше страх вампирското им отроче да не ги злепостави. Само от това се интересевуваха те - парите, социалният им живот и позицията им в обществото.
А сега... Алисън беше сама в този нов, вампирски свят и трябваше, бавно, една по една да изкачва стълбичките на тукашната йерархия. Да открие как да бъде значима част от вампирското общество, тачена и уважавана част.
Не каза ли Адрия, че е шести курс... Значи нямаше начин да не знае за това.
- Какво знаеш за Дъщерите и Синовете на Мрака? - попита Али изведнъж, осенена от нова идея.
Ако в тази група бяха само отбрани най-добрите ученици в училището, то тя трябваше да се добере до там.

Заглавие: Re: Мостът Сря Авг 18, 2010 1:16 am

Значи с това момиче май имахме повече общи неща от колкото предполагах, усмиханх се. Какво ли знаех за дъщерите и синовете, замислих се за момент, знаех само това което знаеха всички, подбрано общество от ученици бяха част от Дъщерите и Синовете на Мрака. Обикновенно това бяха най- популярните момчета и момичета, плус тези които имат сили над стихийте. - Зная само това което знаят всички. Честно казано никога не съм се бутала да бъда част от това общество. - свих незаинтересувано рамене. И това си беше самата истина, обичах да сбъда сама да не разчитам на никого и никой да не разчита на мен. За мен хората бяха просто играчи с които да се забавлявам както преди така и след белязването ми. - А ти какво знаеш за тях? - попитах момичето, Алисън и отново погледнах към водата.

Заглавие: Re: Мостът Сря Авг 18, 2010 1:27 am

Да се бута. Тази дума го описваше съвсем точно. Цял живот Алисън се беше бутала да бъде нещо, което би трябвало да бъде, но не беше. Накрая и тя стана такава, каквато искаше - безсърдечна кучка, видимо интересуваща само от скъпи маркови дрешки и колко момчета е успяла да забие. Сега искаше да се набута и тук - в Дъщерите на Мрака и наистина го искаше, за да покаже на родителите си, че не е съвсем безполезно да бъдеш вампир.
- Нищо - сви рамене Али в отговор на въпроса на момичето. Съвсем нова съм тук и само веднъж чух за тях от ментора си. Предположих, че са някакви по-висши в училището. А знаеш ли какво точно правят?
Адрия поклати отрицателно глава.
- Ти си шести курс... - започна да размишлява Алисън на глас. - Значи скоро трябва да завършиш нали? - Скай кимна отвърдително, вече сещаща се та къде бие момичето. - Мислиш ли... Мислиш ли, че има шанс да не минаше промяната?
Али потръпна само като го каза. Адски много се страхуваше от тази част с умирането. Какво ли я чакаше нея? дали щеше да умре? Какво щяха да кажат родителите и ако тя наистина умреше?
Адрия впери замислен поглед в луната. Явно и тя се притесняваше от това. А може би мислеше за нещо друго... може би изобщо не и пукаше.

Заглавие: Re: Мостът Сря Авг 18, 2010 1:48 am

Реших да дойда на моста и да го разгледам защото не бях идвала тук преди. Приближих се и видях две момичета. И двете изглеждаха точно като мен ледени и с високо вдигната глава. Без да кажа абсолютно нищо се отправих към мястото на което бяха и те. Спрях се и опрях ръце в студения парапет. Без да кажа и думичка обърнах главата си в другата посока и се загледах. Водата беше прекрасна. Протегнах ръка и леко я вдигнах. Водата направи същото. Усмихнах се, но усмивката ми не изглеждаше както очаквах, беше студена и надменна сякаш казваше " Аз мога това а вие не" и " Аз съм от Дъщерите на мрака". Рязко дръпнах ръката си и водата се разплиска. Обърнах се с гръб към водата и се подпрях на парапета като затворих очи.

Заглавие: Re: Мостът Сря Авг 18, 2010 2:07 am

Замислих се за момент, дали ми пукаше, че може да не мина промяната? Не, беше ми все едно дали ще умра или не. Аз вече бях мъртва, сърцето ми беше по ледено и от айсберг, това, че поемах въздуха, че сърцето ми бие не ме правеше жива. Тъкмо щях да го кажа на Алисън, когато се появи още едно момиче, застана до нас, не каза нищо, дори и не кимна усмихнах се, явно тук имаше доста повече кучки от колкото предполагах. Тя вдигна ръката си и водата също се вдигна, аха веднага ми стана ясно тя беше една от онези. Засмях се, за мен Дъщерите и Синовете на Мрака не бяха нищо повече от обикновенни надувковци, спазващи правилата, вдигнах вежда и поклатих подигравателно глава, след което се загледах в луната.

Заглавие: Re: Мостът Сря Авг 18, 2010 2:22 am

След като отворих очите си видях че едно от двете момичета ме погледна и може би предценява. Обърнах се и я огледах. Беше слабо, високо и добре изглеждащо момиче. Макар и едва забележимо аз видях че тя заклати подигравателно глава.
- Какво? - въпросително повдигнах вежди и търпеливо изчаквах одговора и.

Заглавие: Re: Мостът Сря Авг 18, 2010 3:13 am

Не и пукаше. Определено не и пукаше дали ще умре и Алисън го прочете в очите и. Вече беше готова да и зададе и следващия си въпрос, когато усети нечие друго присъствие. Разко се обърна и видя как към тях се приближава едно момиче. Беше високо и слабо, а огненочервената и коса блестеше, отразявайки лунните лъчи. Али я беше виждала в училището. Трудно беше да се забрави самоувереното и лице и властната и походка. Беше и чувала за нея, но не я познаваше лично. Тя застана до двете момичета и се подпря на парапета, точно както се беше облегнала и Али преди няколко минути. След това протегна ръка и започна да си играе с водата. Алисън облещи очи - ето кой можеше да и разкаже за Дъщерите на Мрака. За разлика от нея, обаче, Адрия просто се подсмихна подигравателно и поклати глава.
- Какво? - попита новодошлата с високо вдигнати вежди.
Али не намери нищо чудно в реакцията на Скай - държанието на... май се казваше Дулсе... беше така надминно, че чак комично и на Алисън никак не и се харесваше. Тя изсумтя и отклони поглед към луната, представяйки си, че нито чернокосото, нито червенокосото момиче бяха там. Че е точно така, както тя си го представяше, когато се беше събудила - да отиде на моста и цял час, докато дойде време за "закуска", да седи и да гледа луната. Но не можеше да игнорира така момичетата, затова след малко тя пак се обърна към тях. И двете стояха и се гледаха надменно. Алисъэн потръпна като ги видя - спомни си за момичетата от своето училище. Бяха почти същите.
- Ти кой курс си? - опита се Али да разтопи новата ледена стена, която се бе изпречила между нея и отношенията и с околните.

Заглавие: Re: Мостът Сря Авг 18, 2010 3:17 am

Единствената реакция която получи беше една ледена усмивка. Какво тази да не се мислеше за господарка на света, ха ако си мисли, че може да си прави каквото поиска и, че е по - голяма кучка от мен доста бъркаше. На никого не позволявам да се държи с мен по този надменен начин и тази госпожичка нямаше да е първата. Обърнах се и седнах на парапета, загледах се в небето и не казах нищо, дори не погледнах към червенокоската.

Заглавие: Re: Мостът Сря Авг 18, 2010 4:33 am

Абсолютно очаквана реакция. Въобще не ми направи впечатление че ми се усмихна така. Аз обаче също направих тази усмивка и отместих поглед от нея като погледнах хубавката блондинка до мен. Огледах я без да отмествам очите си от нейните. Зачудих се дали да и отговоря, но все пак не ми е направила нищо така че защо не.
-Четвърти. - казах аз .
-Ами ти? - не че ме интересуваше, но ми беше скучно и малко излишни и лесно забравящи се работи щяха да ми дойдат добре. Макар и нощ беше топло и задушно. Отметнах червената си коса и оправих презрамката на роклята си. Невероятно е колко много обичам такива рокли и обувки. Отново се обърнах към русокоската.

Заглавие: Re: Мостът Сря Авг 18, 2010 7:09 pm

Чудесна картинка се бяха събрали. Блондинка, брюнетка и червенокоса. Като че извадени от някой виц, с едниствената разлика, че на моста не беше никак забавно. Колкото и студена да беше нощтаq около трите момичета беше по-студено. Оj всяка дума или движение на някоя от трите вееше хлад.
Дулсe изгледа Алисън преценяващо прeдr да и отговори. Изглеждаше сякаш преценява дало русото момиче заслужава да и бъде отговорено. Накрая с пренебрежение каза:
- Четвърти. Ами ти? - попита на свой ред, но без видим интерес.
- Трети - отвърна Али бързо и се върна към мислите си.
Четвърти значи. не беше много по-голяма от нея. Но пък в друго отношение беше. Всеко нейно движение подсказваше, че тя е "готината" в това училище и че не позволява на никой да бъде по-добър от нея. Същата самоувереност бе постигнала и Алисън в старото си училище, но тук беше нищо. Ето защо уважаваше червенокоската, колкото и надменно и неприятно да се държеше тя. Освен това изпитваше страхопочитание към дарбата и и искаше да разбере колкото се може повече за нея.
- Кога разбара за дарбата си? Има ли някой друг в Дома на Нощта, който може това?
Чудеше с ако и тя имаше накаква дарба дали щяха по-лесно да я приемат в Дъщерите на Мрака? Преди Дулсе да бе успяла да отговори, Али се сети за още нащо:
- Тебе ли подготвят за Висша жрица?
Прозвуча глупаво и тя го знаше, но и беше интересно кой от текущите послушници на училището подготвяха за наследница на Катейша. Беше много вероятно да е Мария. Тя притежаваше могъща сила и нужното самообладание за да бъде жрица.

Заглавие: Re: Мостът Сря Авг 18, 2010 9:53 pm

Блондинката ми зададе няколко въпроса и аз побързах да и отговоря.
- Разбрах за дарбата си преди 6 месеца, и не няма друг който да владее елемента вода. - с неприкрита досада отвърнах аз.
- Не аз а една от най-добрите ми приятелки е подготвяната. Името и е Кейт Фелър. - обясих аз разбрала на къде бие тя с въпросите си.
- Ще ти бъде изключително трудно да влезеш в дъщерите на мрака, освен ако не притежаваш някоя специална и особена дарба. - обясних аз .
- Междудругото каква е дарбата ти? - попитах я аз без да променям тона си, като напълно игнорирах брюнетката.

Заглавие: Re: Мостът Сря Авг 18, 2010 10:14 pm

Не ми се стоеше повече на моста, стана твърде пренаселено за моя вкус. Изправих се оправих роклята си, кимнах на Алисън все пак това момиче ми допадаше донякъде. Сложих качулката си и отново си пуснах айпода. Обърнах гръб на червенокосата и си тръгнах. Още беше рано и не ми се прибираше. Сложих си слушалките и усилих музиката , качулката закриваше лицето ми и това ми харесваше, можех да се предвижвам тихо, в човешката си форма. Погледнах небето имаше още време до началото на часовете и закуската и реших да отскоча до вкъщи да видя Арес. Скрих се в сенките на дърветата огледах се и се трансформирах в катранено черен гарвън и отлетях.

Заглавие: Re: Мостът Сря Авг 18, 2010 10:49 pm

По най-краткия и студения възможен начин Дулсе даде отговор на безспирно валящите въпроси на Алисън. Тя пак започна да се чувства нахална и просто замълча, отново гледайки луната.
По едно време Адрия просто се обърна с гръб към двете момичено, като преди това едвазабележима кимна на Алисън. Сложи качулката си и пак си сложи слушалкита в ушщите. Сега изглеждаше точно както Али я бе намерила петнайсетина минути по-рано сама на моста. След това с бавни, но уверени крачки тя се отдалечи от блондинката и червенокоската. Алисън я проследи с поглед, докато тя не се превърна в огромна черна птица и не отлетя в ноща. Последното, което видя русокоската от нея беше блясъкът на луната в лъскавите черни криле на птицата.
- Междудругото каква е дарбата ти? - попита Мария изведнъж с все така леден тон, с какъвто беше говорила и преди малко.
Щом чу тези думи тялото на Алисън се вдърви и последната руменине, която новата и вампирска същност не беше отнела се отдръпна от лицето и. Тя остана все така загледана в месеца, докато Дулсе не загуби търпение и не каза троснато:
- Какво? - бавно и притеснено Али извърна глава към нея и каза съвсем тихо и едвадоловимо.
- Не знам - после сведе глава. Наистина все още тя не бе намерила дарбата си, ако изобщо имаше такава. Като призна това на глас пред съвсем непознато и доста неприятелско настроено момиче, цялата самоувереност на Алисън се срина. За малко Али щеше да направи нещо непростимо за нея, нещо което не бе правила от съвсем малка - да покаже чувствата си.

Заглавие: Re: Мостът Сря Авг 18, 2010 11:30 pm

Отговора на русокоската ме изненада, но естествено не го показах по никакъв начин.
- Как така не знаеш? - попитах я като смекчих тона си, но все пак леденото ми изражение си остана така без дори да потрепне. След като разбрах за какво говори тя се обърнах и я погледнах. Изведнъж на ли цето ми сияеше искрена и мила усмивка.
- Сигурна съм че ще я намериш скоро. - казах и аз. Истината беше че за мен да бъда зла кучка си беше ежедневие и най вече разнообразие. Е обаче и аз по някога мога да се усмихвам.
- Как се казваш? - попитах я аз със лека нотка на интерес.

Заглавие: Re: Мостът Чет Авг 19, 2010 1:08 am

"О! Нима мис Ледената принцеса прояви интерес към моята нищожна маловажна личност!?" - помисли си Алисън саркастично и се усмихна кисело на едвавидащото се отражение на лицето и в тъмната бушуваща вода. После хвърли един поглед на Дулсе, която я гледаше изчаквателно.
- Алисън - отговори момичето накрая, след като един леден полъх на вятъра я присети да бъде дружелюбна, както си беше обещала, когато бе пристигнала тук.
- А ти си Дулсе-Мария, нали? - събеседничката и кимна.
Али прехвърли последните няколко минути разговор през объркания си мозък.
"Как така не знаеш? Сигурна съм, че ще я намериш скоро." - Дулсе бе казала нещо мило, беше проявила някакъв интерес. Това беше нещо ново. Още от самото начало, Али беше сигурна, че и Мария, както Адрия, не е толкова студена и недостъпна, на колкото се прави. На Алисън това държание и беше познато - нещо като защитна реакция за да се предпазиш от заобикалящия те свят. Защото наивните много често губеха от несправедливия световен ред.
Може би Дулсе все пак можеше да бъде и добра приятебка ако успееш да разчупиш маскатаq зад която се беше скрила. Алисън тръсна глава за да прекъсне потока си от объркани мисли и се върна на разговора си с Мария.
- Ти от колко време си тук? И как стана вампир? - зададе Али въпросите, с които започваше всяко ново запознанство в Дома на Нощта.

Заглавие: Re: Мостът Чет Авг 19, 2010 1:58 am

Замислих се и след това отговорих на Алисън.
-Ами тук съм от около две години. - замислено казах аз и и дадох отговор и на следващия въпрос.
- -Ами преди да дойда тук живеех като най-малкото дете на аристократичното семейство Хатауей. Естествено обсиппанвано с много внимание и имащо много фалшиви приятели. Не се разбирах особено с по-глоемите си брат и сестра. Казват се София и Никълъс. Един ден се прибирах от един купон в една приятелка, и попаднах на задънена улица. Бях сама, нямах кола защото си мислех че ще остана до по-късно и видях сянка на човек. Като най-голямата глупачка се приближих и той ме беляза. Родителите ми бяха много, много разочаровани но не са спирали да ми казват че дори като вампир трябва да помня че нося фамилията Хатауей и да се издигна сред вампирите. Дори си имам пръстен който постоянно ми напомня за това (в смисъл като го погледне). А иначе Ник (брат ми) ме доведе тук. - разказах своята история на Алисън и я погледнах.
-Това беше съжелявам ако съм те отегчила.-извиних и се аз.
-Ами ти как стана вампир, и от кога си тук? - попитах я аз и подскочих леко за да сегна на парапета.

Заглавие: Re: Мостът Пет Авг 20, 2010 9:04 pm

Дулсе разказа историята си, което доста учуди Алисън. Нима тя и се беше довелила? Али по-скоро очакваше поредното студено отрязване, но Мария за втори път я изненада с по-милото си държание.
Естествено, след като сподели историята червенокоската на свой ред зададе същия въпрос.
Колкото и неприятни да бях спомените за белязването и живота и преди това, Алисън се почуства длъжна да разкаже за тях, след като получи такъв откровен отзив от събеседничката си.
- Аз живеех в Ню Йорк- започна тя от самото начало. - Учех в едно много скъпо частно училище и бях пратена там от супер-богатите си родители. доста време ми отне да се впиша сред устатите богати клюкарки, които учеха там. Та те мислеха само за чанти, обувки и момчета! Как можех да се сприятеля с тях!? - поредният нервен изблик на Али, когато се сетеше за тези момичета, но тя бързо се успокои и продължи - Но както да е... Вписах се и станах една от най-готините сред тях. Умело се преструвах на такава, каквато не бяхи ет ме приеха. На шестнайстият ми рожден ден нашите ми направиха грандиозно парти и ми позволиха да правя каквото си поискам на него, стига да не стигне до ушите на медиите или на някой от високопоставеното общество, в което се движеха. Аз, естествено, се възползвах на максимум от тази си свобода. Беше най-якото парти на годината. Получих първата си кола и какво ли още не. Забавлявахме се до полуда. Тогава проклетият ловец реши да дойде и да развали всичко. Беляза ме на най-хубавия ми рожден ден в живота. Родителите ми, разбира се, се отрекоха от мен, а пресата гръмна. Дъщерята на Роджър ДиЛорентес била станала вампир и т.н. Пратиха ме тук и напълно забравиха за мен. Не са идвали да ме виждат, не са се обаждали, не са ми писали. Само всеки месец пълнят сметката ми в банката ми с пари. Сякаш са ми притрябвали толкова пари!
Ето защо Али не искаше да разказва историята си. Усещаше как гневът започва да се надига в нея, а ръцете и трепереха. Трябваше да се успокои на всяка цена. За целта тя вдиша дълбоко от хладният нощен въздух и издиша. Така, сега беше по-добре. Тя отново се обърна към Дулсе.
- Това се случи преди около два-три месеца.