Мостът

Заглавие: Мостът Нед Апр 11, 2010 2:59 pm

First topic message reminder :

Всички обичаха да идват тук и да гледат малките рибки от него. Реката беше средна по големина и даваше нужното спокойствие. Мостът беше старинен и приятен.

Заглавие: Re: Мостът Съб Авг 21, 2010 1:11 am

-Ъъм май не трябваше да питам. - казах аз с лека нотка на притеснение.
-Съжалявам. Помня как се чувствах аз тогава и не беше много лесно. - извиних се аз.
-Просто вече не ми пука за тях. Може би ти трябва да направиш същото. - отново казах аз.
-Не всъщност забрави това не е моя работа. - усмивката изчезна от лицето ми и се замени с изражение сякаш на ледена склуптора. Погледнах към луната, а после се загледах към гората пред нас. От както станах вампир зрението ми значително се подобри през ноща, макар и не чак толкова колкото на възрастните вампири.

Заглавие: Re: Мостът Съб Авг 21, 2010 1:38 am

Али се усмихна. Студената Дулсе се върна. Честно казано тя беше започнала да се притеснява за нея, особено след думите:
-Съжалявам. Помня как се чувствах аз тогава и не беше много лесно. - и последвалите след това. Алисън се страхуваше да не би обкованото и в лед сърце да бе започнало да се разтапя. За щастие, обаче, скоро лицето и пак придоби познатото хладно изражение и Али спря да се притеснява за нея.
Гневът и разочарованието от болезнените спомени за белязването и бяха отшумял и та пак беше онази спокойна и хладна личност, каквато се познаваше.
Нямаше намерение да прави повече опити да завърже разговор с Мария. "А и вече е време да тръгвам." - помисли си тя след като погледна сребристия циферблат на часовника си и успя да различи накъде сочат тънките черни стрелкички само на слабата лунна светлина. Тя се поизправи от позицията, в която беше седяла през последните няколко минути - подпряла лакти на парапета и леко приведена към тъмната бушуваща вода на метри под нея.
- Е, Дулсе, аз трябва да тръгвам - каза възможно най-мило Али. - Беше ми приятно да се запознаем - усмихна се. Не беше сегурна дали думите и съвпадат с интинските и чувства към момичето, но учтивостта преди всичко.
Алисън се завъртя на пети и с бодра крачка заслиза по съвсем лекото нанадолнище на моста, после все така енергично се скри в сенките на тъмната гора, откъдето бе дошла около половин час преди тов и тръгна към училището готова да закуси.
Времето вече не и се струваше така студено и неприветливо, както на идване, а гората - не така зловеща.

Заглавие: Re: Мостът Съб Авг 21, 2010 4:18 am

След като Алисън се сбогува с мен аз останах сама на моста. Да отново сама. Лека печална усмивка се появи на лицето ми. Няма значение. Седнах на перваза и точно когато се обръщах нещо скочи в ръцете ми. Тъкмо да изпищя и забелязах че това беше Рима.
-Боже Рима уплаши ме! - казах аз и я гушнах.
-Знаеш ли коте, можеш да ме предупреждаваш когато изскачаш така...от нищото. - казах аз и се усмихнах топло. Да само пред себе си и Рима се усмихвах сладко и топло. Скочих от парапета здраво държейки Рима в ръцете си. Оправих роклята си и бавно сякаш на забавен кадър се запътих към училището.