Поляната

Заглавие: Поляната Нед Апр 11, 2010 3:03 pm

Едно от най-красивите места. На нея растяха такива цветя, че през ноща, когато луната грее цялата поляна почва да свети в сребристи цветове.

Заглавие: Re: Поляната Пет Юли 09, 2010 3:18 pm

След като най- накрая свърших с преподаването, реших, че е време за заслужена почивка.
Излязох от училището и започнах да се разхождам из гората, търсейки място, където да мога
да си отдъхна на спокойствие. Изведнъж пред очите ми се разкри голяма поляна. Доволен,
седнах под едно дърво до тревата и затворих очи, слушайки шумовете на гората и започнах
да прехвърлям наум материала за утрешните уроци.

Заглавие: Re: Поляната Пет Юли 09, 2010 4:13 pm

След разговора в библиотеката се качих в стаята си и си облякох по-удобна рокля защото онази ми беше малко не удобна. Реших да се разходя около училището. Докато вървях видях поляната и реших да отида там. Луната беше прекрасна и за малко се загледах в нея. След като отделих погледа си от луната и се огледах видях един мъж да седи до едно дърво. Сигурно е учител защото го бях виждала и друг път в Дома на Нощта. Отидох до него и го поздравих със нежен глас.
-Здравей! - казах аз и се усмихнах леко.

Заглавие: Re: Поляната Пет Юли 09, 2010 11:09 pm

Тъкмо бях задрямал и усетих някой да приближава. Отворих очи и видях едно момиче да върви към мен. Тя дойде и ме поздрави.
- Здравей- отговорих аз.
- Не помня да съм те виждал преди, да не си нова тук? Аз съм Джедън- преподавам бойни изкуства тук.

Заглавие: Re: Поляната Пет Юли 09, 2010 11:25 pm

-Да нова съм. - казах аз.
-Казвам се Корнелия Хейл и съм преподавател по езда. Приятно ми е. - казх и подадох ръка към него.
-Може ли да седна до теб? - попитах Джейдън и зачаках отговора му.

Заглавие: Re: Поляната Съб Юли 10, 2010 2:24 am

-Удоволствието е изцяло мое- казах аз и поех ръката й.
-Седни, разбира се- поканиз я аз.
-Тревата е мека. Кажи, как намираш училището? Успя ли вече да се запознаеш с другите учители?

Заглавие: Re: Поляната Съб Юли 10, 2010 4:49 am

-Благодаря. - казах аз и седнах до него като се замислих над въпроса му.
-Училището е страхотно. - казах и се обърнах към него.
-А колкото до това дали съм се запознала с останалите учители, ами познавам Катейша и Кристин Милър. А сега и теб. - усмихнах се мило.

Заглавие: Re: Поляната Нед Юли 11, 2010 3:09 pm

- Аха- кимнах аз.
- Всички учители са доста добри. Учениците са малко мързеливи, но ако ги понатиснеш малко могат и да са доста схватливи.
А ти как се озова тук? Не много са готови да се върнат в училище и да изоставят всичко друго, за да преподават.

Заглавие: Re: Поляната Нед Юли 18, 2010 3:35 am

-Аз просто нямам какво да изоставя. - казах и се опитах да се усмихна.
-Е аз ще тръгвам. Довиждане. - Казах аз и се отдалечих с бързи крачки от поляната. Всъщност си тръгнах защото се притесних. Спрях да си мисля за това и се запътих към училището.

Заглавие: Re: Поляната Сря Авг 25, 2010 9:21 pm

По пътя никой не проговори. Просто Изабел ме следаше. Сигурно погълната от мислите си. Аз всъщност си мислех само ''сега наляво, сега надясно и направо''. Реших да отидем на поляната. Когато стигнахме аз седнах на тревата и подадох ръка на Изабел, за да може да седне удобно. Погледнах я и се усмихнах. След това се наведох към нея и я целунах. Радвам се, че вече мога да правя това по всяко време и бяз никакви угризения.

Заглавие: Re: Поляната Сря Авг 25, 2010 9:28 pm

Никога нямаше да се наситя на целувките. Определено никога.
Обърнах се към него и само се усмихнах.Радвах се, че той нямаше сила да разнира чувствата на другите, защото моите бяха вкупчени ан едно място и не можеха и да се разберат. Дори от самата мен. Честно казано всичко се случи доста бързо. Не знам. В един миг си пиех капучиното, а в другия вече се целувах със Сенг. Не че не ми харесваше, но де да знам...Беше странно, хубаво и забавно,а и сладко. Всичко на едно място.
Леле, такъв живот съм искала.
Чакай малко...
Обърках се съвсем от собствените си мисли...Ах ами така става. като мъча главата си със странни неща, се оърквам съвсем и после съм мислила напразно, защото всичко съм забравла и нищо не съм разбрала. Ето, пак нищо не разбрах. Въздъхнах леко.

Заглавие: Re: Поляната Сря Авг 25, 2010 9:35 pm

Лекичко и нахално надникавах в главата й където се въртяха странни мисли. Е...то вече трябва да съм свикнал, нали? Май, да. Наистина всичко се случи бързо. И то много. Нищо, нищо. И така сме си добре. Не знаех всичко за нея, но знаех достатъчно. Пък и ако се ровех нахално и дълбока в главата й нямаше да остане нищо тайно. А това е лошо, защото няма да има какво да си кажем. Не че сега много говорим, но...Оф...млъкни. Спокойно. Махнете се тъпи мисли. Защо постоянно мисля тъпи неща? ''Хюн, престани'' казвах си мислено. Идеята да спра да мисля ми харесваше, но май имаше малко проблеми с прилагането й.

Заглавие: Re: Поляната Сря Авг 25, 2010 9:42 pm

Както бяхме седнали, а и двамата се бяхме замислили, бутнах леко Сенг назад. Обърнах се по корем и легнах на тревата до него. Той не се изправи,а ме погледна. Уплезих му се и се засмях леко.
-Много мислиш...За какво си мислиш?-вероятно беше първият ми път,който задавах този въпрос. Обикновено знаех хората какво си мислят, но сега исках той да ми каже.Не исках да чета мислите му. Но ако той го правеше, нямах нищо напратив. То аз не мога да разбера мислите си, пък камо ли той.

Заглавие: Re: Поляната Сря Авг 25, 2010 9:49 pm

-За нищо конктерно. Просто за четенето на мисли. Ами ти?-върнах й въпроса.
Ухилих й се. Хм..всъщност за какво точно си мислех? Май за това. Да...за това. Добре. Сега да мисля за друго. Или по добре да спра да мисля. Няма да успея. Добре да мисля за нещо друго. За Изабел в момнта беше най-удачното решение. Да...ама като си казвам за какво да мисля не става...Уф! Стига де. Изабел...доколкото знаех на някакъв език ''Изабел'' значеше ''Обещанието на Бога''. Май. О за Бога. Нужно ли е все да мисля ''май''. Дори сега не можех да мисля без ''май'' в изречението.
-Четеш ли?-тя знаеше какво имам предвит. Надявах се да каже не. Не бих искал да прочете тъпите ми мисли.

Заглавие: Re: Поляната Сря Авг 25, 2010 9:54 pm

Поклатих отрицателно глава и косата ми се разроши.
-Не. Сега съм на мнение, че ако ти чета мислите, а ти моите, ще останем без да си говорим. А все пак трябва да си говорим, може да забравим да го правим. А и ще е по-хубаво ти да и казваяш за какво си мислиш.-обоснових се. Можех да отговоря с едно просто 'не' или 'да', но реших все пак да му кажа защо.-Ами ти? Вътре или извън в главата си ми?-попитах го и аз.Ето това беше ощеедно доказателство. Ако исках да разбера просто щях да му вляза в главата ,оттам да видя дали ми чете мислите и да изляза. Но питането беше по бързия, но не толкова сигурен начин, но всъщност мен не ме вълнуваше дали ми чете мислите. Наистина!

Заглавие: Re: Поляната Сря Авг 25, 2010 10:05 pm

-Само надничам.-казах. И то си беше истината. Само надничах. В главата й, де.
Успокоих се някак си. Странна работа. Успокоявам се, полуявам, после пак и...''Стига!'' скастрих се на ум. Така и трябваше. Да спра. Сега...спокойно, спокойно..Добре. В момента не съм сам, за да вдишвам и издишвам така, че...Не става. Не исках Изабел да ме помисли съвсем откачен. Последните разсъждения показваха, че и двамата сме откачени. За нея не знам, но аз ней-сериозно съм откачил или по-скоро...хлътнал? Оф...не знам. То е почти едно и също, нали? Добре...когато си с приятелката си и не знаеш какво да кажеш...я целуни. Това беше единственото, за което се сетих. Пък и...какво лошо има? Целунах я, но този пъ по-дълго. Така де, така трябваше. Малко по-малко да се удължава..

Заглавие: Re: Поляната Сря Авг 25, 2010 10:11 pm

Продължихме целувката доста време.Харесваше ми ужасно и не исках да спираме.Надявах се беше чул това...или не? Не знам. За жалост нищо не продължаваше вечно и целувката спря. Усмихнах се леко и казах тихо:
-Ами, добре, надничай, ама гледай да не паднеш от прозореца.-засмях се леко, а после отново го целунах. Продължително. И още, и още, и още.Не знам дали не ставах нахална, но все повече започвах да свиквам с това, да ми харесва. Всичко. Макар всичко да беше ново за мен, понеже не го бях преживявала преди, поне по този начин, се надявах да се справям добре.

Заглавие: Re: Поляната Чет Авг 26, 2010 1:38 am

-Преди няколко дена имах такива намерения.-замсях се.-Но сега няма.
Не и сега, когато всичко беше толкова хубаво. Така е. Точно сега не бих се хвърлил през прозореца. Усмихнах се и се загледах в зведното небе. Беше красиво. Видях най-ярката звезда и я посочих.
-Това е твоята звезда.-казах като най-пълен идиот.
Е..нищо. Вече не е опасно да съм идиот. Така и така и двамата сме откачени и...опасни. Поня така мислихме ние.

Заглавие: Re: Поляната Чет Авг 26, 2010 1:53 am

Засмях се и бузите ми малко почервеняха. Какво? Аз усещам това. Беше ужасно сладурско да го чуя. Леле, тази дума вече я повтарям за стотен път.Погледнах още един път звездата. Беше най-ярката и доста красива, поне колкото можеше да се види. Обожавах нощите, които са ясни и можеш с часове да гледаш звездите и луната. Не обичах тези, които имат облаци и е ужасно мрачно, нокогато бях в лошо настроене идеята за такава нощ ми допадаше особено много. Когато бях в лошо настроене обичах мрачните и тъмни места, където можех да се усамотя и да помисля малко. Но ако бях в добро настроение, както сега, обичах да се радвам на красивите неща. След това отново се обърнах към Сенг. Той беше едно от красивите неща. Може би той ме промени. Бях ужасно затворена и стеснителна, но сега не...Очевидно можеше да прави чудеса с мен.При тази мисъл леко се засмях, ама много леко.

Заглавие: Re: Поляната Чет Авг 26, 2010 7:05 pm

Чувствах се...прекрасно. Направо...чудно. Аз и Бела и това, де...Беше магическо. Няма значение. Радвах се. Оф..много яка мисъл. Дори аз не я разбрах. Хъх...забавно. Спокойно, де. По дяволите! Говоря си сам на ум. Поне не си говоря на глас. Това е добре и за мен и за репутацията ми. Какво репутация? О боже. Полудявам. Изкукуригвам. Хванаха ме лудите. Няма значение. О по дяволите. Целунах Изабел нежно, за да се успокоя. Поне така се надявах де. Знам само, че изпитах сладостно усещане.

Заглавие: Re: Поляната Чет Авг 26, 2010 7:13 pm

След тази целувка се почувствах още по-добре. И все още, когато той ме целуваше, сърцеъо ми подскачаше. Май буквално. Усмихнах се и хванах ръката му. Очевидно думите не бяха всичко. Дори само с движения ние се разбирахме. Понякога.
Имаше толкова много цветя. До мен имаше някакво странно цвете, което не бях виждала преди.Имаше сребриста часка, която сякаш беше покрита с брукат. Докоснах леко цветенцето и се усмихнах. Под лунната светлина то светеше .

Заглавие: Re: Поляната Чет Авг 26, 2010 10:19 pm

Изведнъж дочух познат лай следван от мяукания и съскания. Кучето ми, Джак беше преследвано от рояк котки, които съскаха срещу него. Той не беше злобен срещу тях, те не го харесваха. Белият ми самоед започна да тича към мен с все сила. Хм...явно той се плаши от котки. Джак спря пред мен. Аз го погалих и казах на Изабел:
-Това е Джак или както аз обичам да му вика ''Кучето, което се страхува от котки''.-засмях се.
Джак започна да обикаля радостно около мен и Изабел. Естествено оглушителния лай беше включен в програмата.
-Ако искаш можеш да го яздиш. Въпреки, че не е толкова огромен може да послужи за кон.

Заглавие: Re: Поляната Чет Авг 26, 2010 10:25 pm

Засмях се леко, а след това започнах да галя кучета.
-Страхотен е!-обявих накрая. Обожавах кучетата,но никога не съм имала, макар че много исках.-Но как за бога, са ти позволили да доведеш куче? Тук е претъпкано с котки...А и е малко странно. Не знам...-попитах с изумление Сенг и го погледнах.Аз все още нямах котка, а и едва ли щях да имам.-Мислех, че котките трябва да се страхуват от кучета, а не те от тях. -казах накрая и отново се разсмях леко.
Продължих да го галя.

Заглавие: Re: Поляната Пет Авг 27, 2010 3:16 am

-Ами..да. Беше трудно да домъкна Джак тук, но успях, някак.-засмях се.-И да. Май трябва котките да се страхуват от кучетата, но той е малко по-различен. Той не би имал против да си поиграе с котките, но...-усмихнах се.
Джак започна радостно да лае по Изабел и да обикаля около нея. Засмях се.
-Май те харесва. Или просто подразбира нещо...-започнах да се смея като луд.
Всъщност не беше голям рекорд Джак да те хареса. Той беше игрив и обичаше хората. Така де, вампирите.

Заглавие: Re: Поляната Пет Авг 27, 2010 3:29 pm

-Хм...страхотно.-усмихнах се.
Загледах се отново в небето. След малко се изправих и взех чантата си.
-Аз съм уморена, трябва да тръгвам. Беше страхотно!-обявих накрая, наведох се и го целунах за ' чао' , след което се усмихнах .Тръгнах , но обувките ми убиха ужасно, затова ги свали и ходих боса. По-добре боса отколкото с неудобни обувки.
Сега най-добрата идея, която ми се въртеше из главата беше да си отида в стаята и да легна на голямото легло, чийто стил не бях виждала преди. Да пусна музика и вероятно да заспя, ако имам късмет, защото трудно заспивах, а особено след такъв ден, така де, нощ, ще бъде ужасно трудно за го сторя.Сърцето ми не беше било толкова много никога. И все пак се радвах, че не изскочи.

» Поляната