Малкия водопад

Заглавие: Малкия водопад Сря Апр 14, 2010 11:56 pm

Водопада бе много красив, отличаваше се от другите водопади в околието с това, че не бе много голям, но бе много удобен и то не само за плуване а и за пикник. Големите дървета пречеха на слънцето да прониква навсякъде и затова понякога бе възможно мястото да се посещава и през деня
Малкия водопад 1509000u

Бях леко отегчена и реших да разнообразя малко. Тръгнах по една от многото пътечки в двора и не много скоро стигнах до водопада. Това място, както и всики други около уилището, ме зареждаше с положителна енергия. Бях с една по-обикновенна рокля, но ми харесваше, а и нямаше как да посетя такова място с една от многото ми официални и дълги рокли.
Загледах водата, която отново ме успокои и ме накара да се отпусна. Седнах на един камък и се заслушах в шума от малкия водопад.

Първият ми ден (или пък нощ, зависи как го погледнете) в Дома на Нощта мина що годе добре. Естествено, всички в столовата зяпаха новото момиче, т.е. мен, но а го превъзмогнах и преминах покрай тях с високо вдигната глава. Единственото, за което мислех, беше да не сгафя някъде, защото така щеше да ми излезе лошо име още преди да съм се сприятелила с някой. Е, както и с много други неща, се справих с тази задача отлично. За щастие днес нямахме учебни часове и аз имах златната възможност да си седя цял ден (нощ) в стаята, в коята - Още едно щастие! - не живееше никой друг освен мен.
В часовете преди изгрева, когато всичко започна да поутихва, реших да се поразтъпча. Ако исках да пристигам навреме за каквото и да било и да не се губя всеки път, когато отивам някъде, щеше да ми се наложи да опозная училището и околностите - със или без придружител. Сложих си едни панталонки, потник и суичър, обух си любимите кецове, взех си телефона и се изнизах през претъпканата общътъ стая колкото се може по-тихо и бързо. Слид малко повече лутане, от колкото се полагаше, аз най-накрая се озовах пред портата на училището. Сега оставаше само да реша къде да отида. Реших като за начало да се порезходя из двора. Без да се осъзная след около десетина минути вървене аз стигнах до един водопад. Водата му клокочеше оглушително, въпреки че самото водопадче не беше много голямо, и отразяваше лунните лъчи. Но не водопада ме заинтригува, а това, че до брега му стоеше човек... ъъ вампир... все едно! Беше момиче, може би с няколко години по-голямо от мен. Не можех да определя точно, тъй като тя седеше, но не изглеждаше много висока, но беше слаба, а кестенявата и коса отразяваше лунната светлина не по-зле от водата. Синьо-виолетовите и очи бяха вперени право напред - към пенливата вода и тя сякаш не забелязваше, че съм там. Приближих се към нея, чудейки се какво ли да кажа. Накрая прибягнах до най-изтърканото клише в представянето и казах:
- Здравий! Аз съм Алисън.

Заглавие: Re: Малкия водопад Сря Юни 09, 2010 1:31 am

Tишината, която цареше тук, вече близо час бе нарушена и чух нечии стъпки, но не се обърнах, а изчаках въпросния новак, да се доближи. Когато дойде до мен се представи, имаше красиво и звучно име, бе ми познато. Да, това бе новото момиче, днес бе пристигнала в Дома и най-вероятно още бе леко объркана. Обърнах се и извитите ми белези, светнаха на лунната светлина, усмихнах се на момичето и заговорих с топъл глас.
- Здравей, Алисън!- изправих се и оправих късата си рокля
- Извини ме за небрежния вид, не очаквах някой да дойде. Аз съм Kaтейша Белатрикс Бенетс, най-вероятно вече знаеш, че съм твой ментор- поясних аз и отново се усмихнах

Е, не може да бъде! От всички хора, на които можех да налетя, аз попаднах точно на Висшата жрица. Естествено, че знаех коя е тя, но не знаех, че ми е... Как го каза тя? Ментор? Прерових всички неща, които ми се бяха случили днес и нещата, които ми бях казали възрастните вампири. Да! Менторът беше нещо като отговорник и аз винаги можех да се обърна към наго. Значи моят ментор беше Катейша Бенетс? Това вече беше супер и определено можеше да ми помогне.
Без да се усетя на устата ми се бе появила широка и доста глуповата усмивка, но аз бързо се окопитих и отговорих на жената:
- Не, всъщност не знаех... - После добавих възторжено - Но това е чудесно!
При тези мои думи Катейша се усмихна. Засрамих се. Никога не си позволявах лукса да изразявам емоциите си пред други хора, дори и пред ментора си. Сведох глава.
- Ух, съжалявам! - Чувствах се толкова странна и непохватна. Това беше ново за мен и не беше никак приятно.
- Няма нищо.
След повторно възвръщане на самообладанието, аз преминах на тема по-бедна на подводни капани.
- Бихте ли ми разказали нещо за Дома на Нощта?

Усмихнах се топло, чувствах всеки ученик като мое дете и винаги се радвах когато можех да му помогна с нещо, било то толкова просто. Седнах отново на камъка, като подканих Алисън да стори същото.
- Мога да ти разкажа много неща, но нека видим кое от тях бе те интересувало най-много- весело заявих аз и продължих да се усмихвам. Колкото и проблеми да имах никога не ги показвах пред учениците си, а и сега нямах големи трудности, затова ми бе толкова лесно да се преструвам.
- Ти сама ще се убедиш че Дома на Мрака е наистина невероятно и заредено с много положителна енергия място. Все още си много нова и предполагам ,още не си се запознала с другите си съученици, но когато го направиш ще разбереш че тук нещата са много по-различни от тези в предишното ти училище- усмивката ми леко се помрачи. Знаех някои неща за Алисън и за семейството й, не знаех как ги е приема тя, но определено се надявах тук да и хареса не по-малко от дома й Погледнах към нежния ръчен часовник на ръката ми и забелязах че е време да вървя.
- Аз ще тругвам Алисън!- усмихнах се и бавно тръгнах
- Надявам се отново да се видим!- рекох аз и вече бях далече от мястото където стоях преди секунди

Бях размислил да се прибирам, за това реших да дойда на малкия водопад. Щеше да ме успокои и да ми помогне да събера мислите си, които бяха отново за Изабел. Седнах спокойно и започнах да мисля на спокойствие. Така...какво се случи днес. Аз отидох до гората. Там срещнах момиче. С него отидохме на кафе. И оттогава не спирам да мисля за нея. И осъзнах, че съм идиот. Това последното го направих последните секунди. Въздъхнах много шумничко. Къде ли ме бяха чули? Така...преусмислих нещата за Изабел. Сега да преусмисля нещата за мен. Аз съм Сенг-Хюн Лий, леко луд петокурсник, който май е хлътнал здраво. Отново въздъхнах. Загледах се във водопада. Беше много красив, макар и малък. Но ми беше скучно. Можех да ида в библиотеката и да се потопя в някоя хубава книга или да ида на някой от компютрите. Пък и можех да срещна някой нов, с който да се запозная. Другият варирант беше да продължа да се шлая безцелно. Аз мразех да правя това. Значи остава библиотеката. Станах и се запътих към нея.

Заглавие: Re: Малкия водопад Съб Юли 24, 2010 3:07 am

След разходката до Тулса, все още не ми се прибираше, а и имаше още доста време до сутринта. Реших да отида до водопада. След като минах няколко дървета пред мен се разкри приказна гледка. На лунната светлина водопада блестеше и водата беше неописуемо красива. Около водопада имаше скали. Реших да оставя дрехите, телефона и чантата си на една от тях. Съблякох се и останах по бански, който бях сложила още преди да отида в Тулса защото имах намерение да поплувам. Влезнах във водата която за мое очудване не беше студена. Загледах се нагоре във падащата вода съвсем унесена в мислите си.

Заглавие: Re: Малкия водопад Пон Юли 26, 2010 7:15 pm

Вероятно любовта ми към водата и красотата на това място ме бе довела тук или просто следвах пътя който вървях до тук почти всеки ден, или за да сме по-точни нощ. Не ми се мислеше колко неприятно би било слънчевите лъчи да ме сварят тук и да развалят цялата примамлива аура на водапада. Затова се радвах че това няма да се случи, е поне не скоро и не докато аз съм тук. Когато пристигнах разбрах че не съм сама, беше исненадващо че вече за втори път срещах някого тук и то ученик. Усмихнах се когато открих че това е Дулсе, не съм от хората които си кривят душите и казват че за тях всички ученици са еднакви, за жалост винаги съм си имала любимци и дори и да не го показвах по почти никакъв начин, Дулсе бе една от тях. Тя ме видя и отвърна на усмивката ми.
- Здравей, Дулсе!- казах аз и се усмихнах още по-широко

Унесена в мислите си, след малко погледнах в посока на училището и видях женска фигура.
Приближих се малко и разбрах че жената бе Висшата Жрица. Тя ми се усмихна и аз и отвърнах.
- Здравейте Жрице! - учтиво казах аз и излезнах от водата след което сложих дрехите си . След като се оправих направих жеста с юмрук пред сърцето.
- Какво ви води на сам? - вече не се притеснявах да говоря глупости пред когото не трябва, но все пак леко се изчервих от глупавия въпрос.

Не се изненадах че не и бе студено или че поне не го показваше, все пак новак, а и то новак дарен с елемента Вода. Усмихнах и се отново и седнах на скалата, когато тя ми зададе въпрос, бях свикнала вече с директните и думии те не ми направиха никакво впечатление.
- Всичко си има причини, но точно тази сега не иска да ми се разкрие- казах аз нежно и се усмихнах на Дулсе
Облегнах се леко назад и разроших гъстата си коса.
- Луната е невероятна днес, нали?- попитах аз леко разсеяна, поради многобройните мисли в главата ми, който всеки момент щяха да я сцепят.

Явно на Катейша не и направи впечатление глупавия ми въпрос и аз се успокоих.
- Луната винаги е прекрасна... - отвърнах аз и погледнах на горе.
- Но доста хора не забелязват красотата и. - казх аз като натъртих на думата хора.
- Все пак те спят наощем, а ние не. За това много хора не могат да се насладят на красотата на луната. - Една лека усмивка се плъзна на лицето ми.
- Обаче те си имат слънце нали така? - весело отвърнах аз и погледнах към водата.
- Исках да ви попитам как мога да се науча да контролирам елемента си? - развълнувано попитах аз и се усмихнах след като се сетих какви глупави неща казах до сега.

Дулсе беше права, ние си имахме луна, а хората слънце, въпреки че не го бях поглеждала от тази страна до сега. За мен слънцете е нещо невероятно красиво, почти колкото луната, но и в същото това време и много...изгарящо, но не в буквалния смисъл, то е някак по-силно и величествено, толкова че закрива красотата си с цялата сила която влага в себе си. Докато луната е примамлива и невероятно мистериозна, величествена, но и никога властна, точно като нашата богиня Никс. Въпроса който Дулсе ми зададе ме изненада, защото предполагах че вече го решила, не че не беше нормално да си има проблеми, просто аз си залагах големи надежди на нея и да си кажа се надявах тя да получи елемента Дух, но се надявах и този който бъде дарен с него да е дори по-подходящ от нея.
- Лесно е, но трябва да се концентрираш и отпуснеш. Може да се каже че ти трябва един от моите уроци по Древни Култури и ритуали, там ще ви науча на медитация и ще ти покажа начина да накараш елемента да ти се подчини, израз който не е никак верен. Елемента не се контролира, по-скоро той контролира теб, това е като с котките, но елементите са по-мили- казах аз и се засмях при спомена за моя буен котарак

Заглавие: Re: Малкия водопад Вто Юли 27, 2010 1:32 am

Засмях се тихо при отговора на Катейша.
-Да определено са по-мили от котките, е поне по-мили от моята. - усмихнах се още по-широко при спомена за моята Рима.
-Всъщност мога да контролирам малко водата. Обаче определено първите ми опити не бяха в моя полза. Цялата бях мокра. - при спомена от случилото се направих нацупена физиономия.

Заглавие: Re: Малкия водопад Вто Юли 27, 2010 6:46 pm

Засмях се тихо и погледнах към водопада, красотта на това място бе запленяваще, но не мисля че бе подходящо сега да я уча и въпреки това можех поне да й покажа как става. Затворих очи и призовах елемента Вода, тихият шум на падаща вода се увеличи и ясно чувах как тя буквално диша. Усмихнах се и раздижих ръка, дълго време бях с този елемент и той вече знаеше какво искам да направи за мен. Малко вода от водоема до нас се вдигна на красиви перфекни капчици и полепна по тялото ми. Изглеждаше така, все едно се намирам под вода, но много по-красиво и нежно, а чувството не можеше да се сравни с никое друго.

Заглавие: Re: Малкия водопад Вто Юли 27, 2010 9:29 pm

Това което направи Жрицата ме изуми. Беше невероятно красиво.
- Това беше удивително. - възкликнах аз и се усмихнах.
- Искам да мога да владея елемента Вода като Вас. - казах и се обърнах към Катейша.
- Вода знаеше какво искате Вие и го направи. Това е чудесно. - отново се усмихнах но този път се загледах във лунната светлина отразена във водата.

Заглавие: Re: Малкия водопад Вто Юли 27, 2010 9:38 pm

Кимнах на Дулсе и освободих елемента, а малките капчиси вода леко потрепериха по мен, предизвиквайки гъдел и попиха в дългата ми сива рокля.
- Тя знаеше какво искам, защото и аз знам какво иска тя, а и двете сме заедно от доста време, въпреки че аз не съм много възрастен вампир- казах аз и се усмихнах на Дулсе
- Бъди спокойна, когато минеш през Промяната, в което искрено се надявам, ще се справяш дори по-добре от мен...Мъчно е да го кажем, но всяко ново поколение е по-добро от предходното, токъв е живота, трябва да има развитие- казах аз и седнах на земята

-И аз се надявам да се справя добре с контрола над водата. - казах аз и се облегнах на скалата зад мен.
-Амм... понеже не познавам много ученици , има ли такива които са от Дъщерите и Синовете на мрака? - зададох въпроса си защото скоро трябваше да се запозная с тях, а исках поне да знам имената им.

- Да...- отговорих аз и се усмихнах
Видях че Дулсе изпитва любоптство кои са те и напълно я разбирах, затова се излегнах на земята и погледнах към красивото небе.
- Може да се запознаете на ритуала по случай началото на новата учебна година..не определено ще ви запозная по-рано, за да видим дали можете да се сработите- засмяна казах аз и й намигнах

- Трябва да се сработиме. - отговорих аз и погледнах към Катейша.
-Все пак Никс ни е избрала а тя си знае работата. - за всичко си има причина така че аз мисля че шяхме да се сработваме, е поне го исках или се надявах.

Заглавие: Re: Малкия водопад Сря Юли 28, 2010 4:06 pm

Дулсе бе права, все щяха да си допаднат, всички бяха много приятни ученици, а и като се замисля все отличници или проявени в друга сфера.
- Така е, богинята винаги знае какво да направи, но останалото не зависи от нея- казах аз усмихнато и притворих леко очи
Чувствах се леко уморена, защото предния ден не бях спала добре, но това не ми пречеше да се любувам на красивата глетка и приятния разговор с Дулсе

Заглавие: Re: Малкия водопад Сря Юли 28, 2010 4:44 pm

- Е да. Все пак не може всичко да прави богинята. - казах аз и леко се засмях.
- Тя не може да контролира чувствата и мнението ни за другите. - след като казах това, седнах долу до Жрицата.
- Как станахте Висша Жрица? - попитах аз и се зачудих дали въпросът ми не е бил много нахален.

Заглавие: Re: Малкия водопад Сря Юли 28, 2010 5:43 pm

Отворих широко очи при въпроса който ми зададе Дулсе, ня бях свикнала да говоря за миналото си, не че не исках, но просто не е имало нужда, а и миналото си е минал, настоящето си е настояще, въпреки това се усмихнах леко и заговорих.
- Това е сложно нещо, но не е и неразбираемо, всеки върви по пътя който му е отреден, независимо от това можем да кривнем от него и да объркаме и своите планове и тези на богинята, без дори да се замисляме. Изглежда в моя случай само моите планове са се объркали, защото не исках да ставам Висша жрица, но не искам да ти пълня главата с глупости, а и тази тема не ми е сред любимите, ако ме разбираш- тихо отговорих аз и въздъхнах

Заглавие: Re: Малкия водопад Сря Юли 28, 2010 5:49 pm

-Няма проблем. - тихо казах аз и погледнах към Жрицата.
-Просто мисля че това е отговорност която не всеки може да поеме, така че сигурно е доста трудно. - казах аз и погледнах към водата.

Заглавие: Re: Малкия водопад Сря Юли 28, 2010 5:54 pm

Не казах нищо, защото не бях сигурна че знам верния отговор на този въпрос или по-скоро възклицание, просто кимнах и отново затворих очи.
Аромата на вода и млада трева се разнесе край нас поведен от лек вятър. Интересното бе че не усетих само това, а и миризмата на непознато и някак опасно. След секунди обаче вече нямапе нищо, реших че проста така ми се е сторило и затворих отворените си от изненада пъстри очи.