Час по Древни култури и ритуали за трети курс

Днес имах час с най-младите и най-новите ученици в училището. Още не бях свикнала да гледам притеснените и срамежливи погледи на някой от тях, но ми беше много приятно, защото това ме връщаше във времето когато и аз бях новак е сега не бях кой знае какво, това че бях Висша жрица не ми даваше повод да пъча гърди, в училището имаше много достойни за моето място учители. Спрях глупавите си мисли и ги насочих към часа, предварително бях подготвила материал за този ден, но не знаех дали ще ми е нужен. Влязох в стаята бавно и всички спряха да говорят и аз им се усмихнах приветливо.
-Здравейте мили ученици, днес е първия ни час заедно и се чудех дали ще е по-добре първо да се опознаем и да поговорим за нещата от живота или да вземем материала за часа?
Погледнах към учениците и изчаках техния отговор

След като се нахраних, тръгнах да търся кабинета по дрвени култури и ритуали. Вярно че тръгнах 45мин. по-рано от столовата, но пак малко закъснях.
Професор Бенетс много ми хареса, тя беше Висшата жрица, но се държеше толкова мило, че по-скоро я почувствах като наша приятелка, отколкото висша жрица или професор. Исках и да опозная новаците, с които щях да уча, но и ми беше много интересно какво ще ни преподава (все пак от няколко дни бях новачка). Накрая реших, че май предпочитам първото.
- Професор Бенетс, предпочитам първо да се опознаем.

Професор Бенетс беше една от най-милите госпожи в училището. Отново започнах да се чудя какво да кажа : дали предпочитам тя да започна или аз. И отново я попитах тя какво предпочита
- Както пожелаете професор Бенетс. - Отговорих аз.

Доста време му отне на Ейдриън да се се ориентира в замъка и да научи правилинят пък за кабинетите,където се провеждаха часовете за тертокрусниците.Отскоро беше тук и още не можеш добре да се ориентира и затова се наложи да закъснее за първият час по Древни клутури и ритуали.Вече имаше програмата с часовете на предметите,който трябваше да изучава,а и те ня мяха много,но затова пък доста му де понравиха-зрама,древни култури,социология на вампирите и езда,който си избра допълнително.
Сега обаче момчето вного се безпокоеше как ще реагира учителката на това негово закъснеие и с още по-голяма бързина тръгна да търси кабинетаи чак след 20 минути успя да уцели точиня път.
Чу хка наблизо гласови наблизо и след акто се престраши,момечто почука и влезе вътре.
Още не беше напарвил и две крачки,когато погледът му падна върху едно момиче и вероятно професорката,която беше и висшата жрица.
-Добър ден,професоре!Съжаявам,че закъснях за час,само че не успях да намеря пътя и досат се лутах,докато се озовах тук-обясин момчето и зачака в мълчание.

"О, боже! О, боже! Тъпа, тъпа Пейдж!" Лутах се така из коридорите на училището, говореща сама на себе си точно като някой шизофреник. Как можех да закъснея. Добре, че поне за пътя ме опътиха, иначе сигурно и това да бях оплескала. Знаех си, че не трябваше да ходя в гората, но беше тооолкооваа изкушаващо. Докато налудничевите ми мисли бръмчаха из главата ми, аз видях стаята за часа и се разбързах със всички останали ми сили (все пак дотук тичах като побесняла).
Видях, че на врата седи момче, сигурно и то беше закъсняло като мен.
Може би по очаквателния й поглед или по това, че изглеждаше ослепително, аз веднага разпознах учителката-висша жрица." Браво страхотно първо впечатление Пейдж"- все още продължаваше да ме гложди този малък глас-нахалник в главата ми.
-Много се извинявам за закъснението си професоре, но бях на разходка и изгубих представа за времето. Надявам се да не съм пропуснала много от днешния урок.

-Може ли аз да започна професоре? - попитах срамежливо, което всъщност не беше типично за мен, но сигурно това се влияеше от факта, че все още ми беше гадно за закъснението.
И така когато жрицата кимна в отгвор, аз продължих:
- Здравейте казвам се Пейдж Монтгомъри. На 16 години съм от щата Орегон, Портланд. Имам сестра, която се казва Мери и седи ей там.- тъпо посочих аз. След това настана доста неловко мълчание, но благодарение на моя спасител (момчето до мен) положението засега беше добре замазано. След като и двамата се представихме, професора ни посочи местата, на които да се разположим и аз вече по-успокоена се настаних удобно до сестра си.

На Ейдриън му падна камък от сърцето щом думите на тази мила жена,но все пак беше недопустимо за него да закъснее още за първият си час.Радваше се ,че ги посрещна по такъв начин,но си личеше и че момичето до него се тревожи.
Не знаешекакво да каже мълча,докато момичето се престраши и попита дали може да се представиТрябваше му няколко секунди да се осъзнае,все пак се притесняваше много и през това време тя разкаа накратко за себе си на жрицата.
Момечто без да се бави повече,пристъпи напред и каза с леко присипнал глас:
-Здравейте,казвам се Ейдриън Джеймс ,роден съм в град Йорк,който се намира в Англия.
Майка ми работи като актриса,а баща ми е уважаван лекар,който впрочем е чернокож.
Беше леко смутен,затова почтитетлно замълча и бързо отиде до един от чиновете,където жирцата им посочи да седнат.
Вълнуваше се доста и целиат беше нервен,все пак това беше първи час и нямаше как да е иначе,така третокурсинкът реши да се успокои малко и да се бои чак толкова от отва,че се намира на ново място сред нови хора.

Лека полека напержението и цялото това вцепеняване от тази първа среща се изпаяваше и момчето почуства един вътрешен товар,сякаш някакъв това падан от гърба му и сега вече можеше да говори по-свободно и без задръжки.Самата госпожа Бенетс имаше такова въздействие чрез своя мил и нежен глас,че всичко което до преди няколко минути беше в главата му се изпари и той също реши да отвърне на тази нейна отзивчивост и доброта.
Трябваше да подреди мислите си в главата си,преди да отговори и като поразсъждава млако върху зададения въпрос,той кротко отвърна:
-Моята дарба е телепортация,г-жо-отвърна тихо момчето и я погледна стеснително.Този нейн поглед,тези нейни очи имаха толкова доброта и искренност,че почуства че няма от какво да се бои и тук ще намери само хора,който ще помогнат.
Като чу,че следващият час ще започнат с упражняването на силите си,Ейдриън се изплаши и каза:
-Аз нямам много опит с дарбата си,не съм я практикувал и има ли случайност по време на упражненията нещо да излезе извън контрол?

Когато зададох въпроса си към професор Бенетс, изневиделица дойде едно момче. Явно се беше изгубило. Помня, че го бях виждала няколко пъти, но не знаех името му. Тъкмо, когато дойде тои, се появи и едно задъхано момиче, което беше тичало също, за да търси кабинета. Момичето беше Пейдж. Когато започна да говори, изглеждаше сякаш се срамува - не можех да повярвам на това, което виждам. След като Пейдж и Ейдриън (така се казваше момчето) се представиха, нашата Висша Жрица попита каква дарба имаме.
-Ами, Моята е Пирокенеза - отговорих аз. Много харесвах дарбата си, но може би малко се изчервих, когато казах това, защото единственото нещо, което успях да направя с нея беше да си опърля косата и да запаля кибритена клечка.

Такам, такам вече с глава върху раменете, или въобще доколкото беше възможно това, аз спокойно изслушах Ейдриян (моя спасител) и Мери, с това каква дарба имат и без да питам, продължих аз:
Моята дарба е криокинеза- въздъхнах мелодраматично, тъй като си спомних случая, в който точно когато излизах съвсем, съвсем освежено от банята и капчиците палаво се стичаха по мен, аз взех, че замръзнах. Дам добре ме чухте и то в БУКВАЛНИЯ смисъл на думата. Добре, че беше Мери та да спаси положението.
ТРИ часа ме размръзяваше, можете ли да си представите!? Отгоре на всичкото си чувах и виждах всичко, а тя наща се попикаваше от смях...
И сега още преди да го чуя, аз знаех че сестра ми ще изпадне в истеричен кикот. Поне си въздържа децибелите, че иначее...Но знаете ли какво аз направих в отговор? Да точно така,започнах да се хиля като изоглавена. Добре че жрицата не ни спипа, иначе пак щях да сгазя лука.
Забележка: без емотикони

След думите на госпожата би звънецът и разбрах, че е свършил часа. От думите и бях леко разтревожена: ами ако закриеха училището. ДА не говорим колко ще се изложим пред по-големите от нас. За бога та ние бяхме едва трети курс.
След като се опомнихизлязох от класната стая и тръгнах да се разхождам из училището, докато станеше време за следващия час.
- Довиждане професор Бенетс. - казах на излизане и й се усмихнах плахо.

Би трябвало момчето да се изплаши и да изпадне от паника заради това,че следващият път ще имат практически занятия и с по-големите ученици от който трябва да се учат.
Но не,напортив Ейдриън се радваше от възможността да се докосне до някой,който може да му перадде своя опит и да то научи на толкова много неща.
Вярно е,че в началото беше доста стъписан и уплашене,не можа да каже една свястна дума,но госпожа Бенетс с евйвиян мил и грижовен подход,успя да премахне страхът му и вътрешно третокрусинък беше готов за всякакви изпитания.
Беше захласнал и не разбра,че беше задръстил изхода навън и като промълми едно:
-Довиждане,г-жо-момечто много я харесваще и беше благодарен за това,че го накара да се почуства като у дома си сред такава атмосфера,помаха й за довиждане и като се блъсна неволно в вратата,побърза за часът си по езда.