Изоставената къща

Тази къща бе изоставена преди много години
и сега се обитаваше от духове и точно поради тази причина
бе често посещавана от учениците и по-специално от тези
надарени с Некросила Изоставената къща 1514762e

За пръв път идвах до тази къща. Исках да видя какво и е страшното. Приближих се и всъщност къщата беше доста голяма като я гледаш от близо.
-Дано не се появи някой дух. - леко се разтреперих аз. От малка харесвам страшни места и често ходехме с приятели по такива но това просто биеше рекордите за ужас. Имах чувството че всеки момент нещо ще излезе от къщата. Направих няколко крачки назад когато се блъснах в нещо.
-Аааа.-изпищях аз.

Вечерта бе мрачна и затова реших да отида да видя какво е положението в Изоставената къща, обикновенно от там идваха мрачните вечери. Нямах дарбата да виждам духове, но ги усещах, затова леко притръпнах когато я наближих. Гъста мъгла я бе обвила и я правеше дори по-страшна. Нормален човек би се изплашил и избягал, но аз вече бях свикнала да идввам тук, а и ми се стори че има и някой друг, някой жив. Тръгнах да отварям врата и в момента в който разпознах кой е тук, момичето се блъсна в мен и изпищя.
- Спокойно Дулсе, аз съм- мило казах аз и се засмях леко

- О Боже, изкарахте ми акъла - успокоено отвърнах аз.
- Съжалявам! - извиних се за това че се бях блъснала във нея.
- Никога повече няма да стъпя тук сама. - отбелязах и се обърнах към Жрицата.
- А Вие какво правите тук? Не знаех че Жриците идват по такива места. - попитах я аз.

Засмях се, защото Дулсе бе много директен човек и въобще не мислеше какво говори и прави, не знаех да и се радвам или не знам и аз какво да правя. Просто се усмихнах и отговорих на въпроса й.
- Понякога го правим, все пак и ние сме..''хора''- казах аз и се засмях
- А ти, какво те води тук, нямаш дарбата Некросила, нали?- попитах я това, защото повечето ххора които идваха тук я имаха, знаех много добре дарбите на Дулсе и затова наистина се изненадах когато я видях

-Ами дойдох тук за да видя колко страшна е къщата. - отговорих на въпроса на Висшата жрица.
-Но не мисля че повече ще дойда сама тук. - допълних към отговора си аз и погледнах къщата.
-Но пък от друга страна много искам да вляза вътре. - искрено казах аз и се обърнах към Жрицата.
-Тук наистина ли има духове? - любопитно попитах аз.

-Да- просто отговорих аз и отворих вратата
Чу се странен звук, нещо между скърцане и писък, да беше зловещо, но с времето се свикваше.
- Спокойно, няма да ти направят нищо...поне докато си с мен- казах аз и се усмихнах
Пристъпих и стъпките ми отекнаха в зловещата тишина
- Е Дулсе- подканих я аз с надеждата да влезе без да се страхува

Жрицата отвори вратата и тя изскърца. Влезе вътре и ми каза че докато съм с нея нищо няма да ми направят.
-Идвам. - казах без колебание защото любопитството надделяваше над страха ми. Влязох вътре и вратата се затвори.
-Типичен филм на ужасите. - казах леко стреснато аз, но нито за миг не си и помислих да избягам от тук. Вътре беше доста призрачно.
-Вие можете ли да виждате духовете? - попитах Жрицата и застанах плътно до нея.

Засмях се на въпроса й и погледнах към масивните стълби водещи към втория етаж, където бе много по-интересно
- Ако питаш дали имам дарбата Некросила, не нямам я- реках тихо аз и се усмихнах на Дулсе
Вече се бяхме качили на втория етаж и аз поведох момичето напред към една голяма дървена врата, всичко в къщата бе много старо и предимно от дърво и мрамор.
- Ела ще влезем тук- казах аз и отворих вратата като една паяжина ми се залепи на ръката

След като се качихме на втория етаж, Жрицата ме поведе към една голяма, дървена и доста стара врата.
-Ела ще влезем тук. - каза тя а аз само кимнах. Тя отвоти вратата и на ръката и се залепи една паяжина.
-Къде отиваме? - любопитно попитах аз и я погледнах.

- Сама ще видиш- отговорих аз
Вдигнах едната си ръка и старата камина в стаята се запали. Малките пламъчета се двужеха така сякаш танцуваха.
Усмихнах се на Дулсе и седнах на масивено дървено кресло пред прозореца.
- Седни тук ако желаеш- казах аз и посочих един също много голям диван, ако можеше така да се нарече.
- Спокойно, няма да ти се случи нищо. Исвам тук много често и както виждаш все още съм добре...май- засмях се аз на глупавата си шега, вече започвах да губя чувството си за хумор

Жрицата ми показа един доста голям диван и аз седнах. Любопитно започнах да разглеждам стаята в която бяхме. Освен креслото, дивана и камината имаше и доста други мебели повечето от които бяха покрити със чаршафи. От малкото не покрити мебели си личеше че са доста старинни и някога може би модерни и скъпи.
-Отвън изглеждаше по-призрачно. - казах аз и продължих да разглеждам стаята.
-Мисля че някога е било доста красиво тук. - казвах истината. Малко ремонт и основно почистване и щеше да е... е не точно рай, но щеше да бъде уютно.

- Аз мисля че ако се промени нещо, тук няма да е толкова красиво и мистично, а и това е единствената стая, която духовете не обитават- казах аз и се усмихнах на Дулсе
- Сега предполагам разбираш защо те доведох точно тук- тихо поясни и се загледах в момичето
Усетих сила напираща в мен и се усмихнах доволно. Бях приложила една от дарбите си, Адаптиране и изглежда дарбата която бе най-рано проявена или най-силна в Дулсе бе Телекинезата. Прииска ми се да я изпробвам, но не мисля че сега бе подходящо, затова се засмях леко и отново загледах пламиците в камината.

Жрицата ми каза че това е единствената стая която не е обитавана от духове и аз се зачудих защо.
-Защо само тази стая не е обитавана от духове? Има ли някаква причина или просто така. - това наистина беше интересен въпрос и реших да попитам.

- Няма нещо което да е просто така- казах аз с равен тон и се усмихнах
- Всичко си има причини, а причината за това тук да няма духове е че мястото е свещенно- не знаех дали Дулсе ще ме разбере, затова реших да не и обяснявам всичко, може би някой друг път щях да й разкажа за това, още бе твърде млада
- Ще разбереш за това в чесовете ми- засмях се леко, но мисълта за уроците които още не бях подготвила помрачи настроението ми

-Добре това ще бъде интересно. - казах аз и зададох следващия си шъпрос към жрицата.
-След като го казахте, кога четвъртокурсниците ще имат час при вас? - наистина одавна се канех да я попитам този въпрос но нкога нямаше подходящ момент.

- Днес или утре- казах аз замислена, наистина се бях отпуснала и часовете ми закъсняваха
- Началото на тази година е и затова съм малко неподготвена, а и не бързаме за никъде- засмях се иронично и извинително повдигнах рамене.
Определено не бях мечтания учител, защото когато аз учех в Дом на Мрака мразех часовете и точно поради тази причина гледах да не тормозя много учениците си

-Страхотно. - зарадвах се аз защото до известна степен обичах да уча.
-А за това че малко закъснявате със часовете, едва ли на повечето ученици им се учи.-това беше истина. Доста от приятелите ми тук ми го бяха казвали.
-Къде мога да видя програмата за часовете на четвъртокурсниците? - все пак трябваше да я знам.

- Имам я в стаята си, ако желаеш по-късно ще отидем и ще ти я дам- казах аз и се усмихнах отново
Погледнах през прозореца и видях че какпки дъжд се удрят силно в прозореца и ако се заслуша човек внимателно можеше да чуе мелодията която се получаваше
- Обожавам дъжда, а и водата като цяло. Толкова е мистериозна и красива, точно като огъня- при тези думи завъртях глава и отново се загледах в пламъците

-Благодаря. - учтиво отвърнах на Жрицата и се загледах на вън.
-Права сте за водата дори от тук мога да усетя силата и, но не съм сигурна все още не мога да я контролирам напълна. - малко тъжно се загледах в красивите огнени пламъци.
-Сигурна съм че съм голяма късметлийка за да притежавам тази прекрасна дарба. Същото е и за притежателя на елемента огън. Дъщерите и синовете на мрака сме наистина големи късметлий и затова мисля че трябва да сме достойни за да притежаваме някой елемент. - казах аз и погледнах към Жрицата.
-Явно за Никс съм специялна, - лекичко се усмихнах аз и продължих - но се притеснявам за това че все още не мога да контролирам много добре елемента.

- Спокойно, много скоро ще се научиш, все пак това е могъща сила- рекох аз и погледнах към Дулсе
Изглеждаше силно момиче, затова не се притеснявах че няма да издържи Промяната или че няма да владее добре елемента Вода
- Аз също имах проблем с контрола над Огъня, това е много буйна стихия, но този който я владее никога не съжалява- изправих се бавно и со добливих до камината като леко поставих ръката си в огъня без да изпитам болка

-Уау-възкликнах аз когато Жрицата постави ръката си във огъня и нищо не и стана.
-И аз чух че огъня е проблемна и много трудна за овладяване стихия. - бях чула това от приятели.
-Колкото до водата, щом Никс ме е избрала значи има защо и ще се постарая да не я разочаровам. - решително отвърнах аз.

- Така е, радвам се че мислиш правилно- усмихнах се и отдръпнах ръката си
Не седнах отново защото вече ми бе омръзнало само да седя, затова се доближих до един от мебелите покрите с бели чаршафи. Знаех че е пиано, защото и преди бях свирила на него, обожавах музиката и за мое щастие я владеех добре, ако можеше така да се каже за нещо така красиво като музиката
- Можеш ли да пееш?- попитах аз Дулсе и седнах на красивия стол, като махнах чаршафа, готова да засвиря.

-Да. Мога да пея. - казах аз и погледнах към пияното на което беше седнала жрицата.
-Защо питате? - зачудих се аз.

След като се събудих...вечерта реших да се поразходя малко из околността.
Исках да разгледам наоколо,да опозная тукашната природа.
Започнах разходката си малко след като слънцето бе залязло,което преди значеше,че трябва да съм облечена по-топло.Но вече не.Заради Промяната,извършваща се в тялото ми,както и на всички белязани,вече не бяхме толкова изнежени към хладината,за разлика от слънцето,което дразнеше очите ни. Е,за мен нямаше проблем да излизам вечер,да водя нощен живот,тъй като още преди Белязването не си падах особено по слънчевите лъчи и всичко,свързано с хубаво време. Обичах нощта,обичах да се разхождам,когато е тъмно,струваше ми се някак вълнуващо.
Нищо чудно,че хората ме смятаха за странна.Е,поне преди. Усмихвайки се на тази мисъл,продължих с разходката,наслаждавайки се на заобикалящия ме свеж аромат на нов живот.Изведнъж...на няколко крачки от мен ясно забелязах силуети в тъмнината-по телосложението можех да заключа,че непознатите бяха момичета..или по-точно едното беше момиче, а другото жена.
-Здравейте.-промълвих тихо и закрачих уверено към тях.
По принцип не бях такава,не завързвах толкова бързо запознанства.
Но този път бе различно.
-Аз съм Натали.-думите сякаш сами изскочиха от устата ми,а аз не можех да направя нищо,освен дружелюбно да се усмихна.