Изоставената къща

First topic message reminder :

Тази къща бе изоставена преди много години
и сега се обитаваше от духове и точно поради тази причина
бе често посещавана от учениците и по-специално от тези
надарени с Некросила Изоставената къща - Page 2 1514762e

Докато изчаквах отговора на Жрицата едно момиче дойде и се представи.Името и беше Натали.
-Здравей Натали приятно ми е аз съм Дулсе-Мария. - и протегнах ръка към нея.

Тъкмо щях да предложа на Дулсе да изпеем една от любимите ми песни, когато в стаята влезе едно момиче, което познах. Не бях говорила преди с нея, но познавах всеки ученик от училището, затова и се усмихнах топло.
- Здравей Натали, Аз съм Катейша Бенетс, предпологам ме познаваш по-добре като Висшата Жрица- засмях се леко
- Какво те води тук, повечето ученици избягват места като това, а и ти по мои спомени имаш дарбата Видения, но не помня за бъдещето или за миналото- казах аз като се усмихнах извинтелно, не можех да помня всичко за жалост

Аз също протегнах ръка към Дулсе.Личеше си че е доста приятно момиче. А след като разбрах че това е Висшата Жрица останах с отворена уста.. буквално !! Направих жеста с ръка на сърцето, а след това бях готова да отговоря на зададения въпрос.
-Аз..всъщност май се загубих.Реших да се разходя, но май съм сбъркала пътя.- усетих как топлина премина по бузите ми и явно изглеждах като малко дете, но имаше още нещо което трябваше да кажа на Висшата Жрица.
-Видения за бъдещето. - смотолевих бързо и погледнах към земята.

-Това е страхотна дарба Натали. - беше и трудна за овладяване.
-Кой курс си? - попитах я аз.

-Трети курс съм,или както ни наричат"новаци".-засмях се аз и проследих с върха на пръстите
си незапълнения полумесец.Странно колко лесно приемах факта за Промяната,вече не ми се струваше толкова налудничав,плашещ и ужасяващ.Осъзнах,че в това училище може би ще намеря добри приятели.Изваждайки се от мислите,върнах погледа си на Дулсе.Можех да забележа татуировките,които описваха лицето й.Бяха повече,което ме накара да мисля,че е по-голяма от мен.

-Аз съм четвърти курс и дарбите ми са Телекинеза и Контрол над елемента вода. - казах на бързо аз.
-Дарбата ти е много впечатляваща. Видя ли че ще се срещнеш със нас?

-Не...Всъщност от 1 седмица не съм получавала видения и това доста ме плаши.Може би.. - замлъкнах и погледнах тъжно Висшата Жрица.Да точно това си мислеше и тя.Дано да не си изгубя дарбата, защото..
-Дулсе дарбите ти са невероятни !! - така си беше.Лично на мен телекинезата доста ми харесваше, а това че има контрол над елемента вода беше супер!

Не ми хареса това че Натали не е получавала видения от толкова много време, определено не беше нормално.
- Натали, най-добре отиди в храма и се опидай да се свържеш с Никс, сигурна съм че тя ще ти помогне- загрижето казах аз и се протегнах, за да хвана ръката на момичето
- Сега стига сме говорили такива неща, съвсем забравих че щях да предложа да Дулсе да попоеем- казах аз и се засмях
- Ами ти Натали, занимаваш ли се с музика- попитах аз и погледнах момичето

Това беше добра идея !! Трябваше да ида в храма на Никс!!
-Да..имах група и бях вокал, но преди.Малко съм позабравила пеенето. - ами беше очевидно да оставя пеенето колкото и да ми беше трудно.Висшата Жрица имаше невероятен мек глас.Представям си като запее какво може да се случи на околните.Едно беше сигурно - Щяха да останат като хипнотизирани от този невероятен глас.

- Това е невероятно и трите можем да пеем, тогава нека се пробваме- казах аз с лека налудничева нотка в гласа, обичах подобни преживявания, преди винаги пеех заедно с другите от Дома, но след Промяната бях прекалено заета и го правех много рядко и то винаги сама
- Аз не знам точно каква музика слушата, затова се надявам да ми предложите нещо по-старо, не че не знам и някои от новите, но не всички ми допоадат- казах аз и се засмях.
Наистина музиката която се слушаше когато аз бях ученичка не беше лоша, а и аз си падах по класика, но имаше наистина много нови песни които харесвах

Започнах да мисля коя да е песента.Доста вариянти ми минаха през главата, но не бяха подходящи.Toгава се унесох още повече в размисъл.
-Аз не се сещам за нищо.. - намръщих се и погледнах Дулсе с надежда.
-Дулсе имаш ли идея коя да е песента ? - свих рамене.

Знаех че така ще стане, самата аз не бях сигурна какво да избера ако ме попитат.
- Няма проблем дори да е някоя от скоро излезлите песни, мисля че знам няколко, но са от по-бавните, а и на китара ги свиря малко по-добре- казах аз и се засмях
Докато двете момичета се чудеха какво да пеем аз поставих слабите си пръсти на клавишите и започнах да свиря една тиха и приятна мелодия която сама бях композирала

Докато с Натали коя песен да предложим чухме как Жрицата започна да свири много нежна мелодия на китарата си. Обърнах се и я заслушах след малко проговорих.
-Уау страхотна е! Не съм я чувала до сега. Ваша ли е? - попитах защото попринцип не слушам много такива песни но мелодията на тази беше просто уникална.

- Да, аз я написах, има и текст, но той не е готов още- казах аз и се усмихнах леко засрамена
Засвирих отново същата мелодия и заговорих
- Вие решихте ли какво да пеем- попитах аз двете моичета и ги погледнах в очите
Не ми бе проблем да свиря дори със затворени очи, затова ускорих темпото на мелодията и преминах на една друга, която в момента измислях.

Въпросът на Жрицата ме иненада защото се бях заслушала в песента.
-Ъъъ... - примигнах в неразбиране и погледнах към Натали после отново към Жрицата.
-Ами... аз нямам представа.

- Е добре явно аз ще съм тази която ще реши- казах аз и се засмях леко
Замислих се за песните които ми бяха минали през главата, определено повечето от тях нямаше да им допаднат, затова продължих да мисля. След известно време в съзнанието ми изплуваха имената на две песни Love Profusion и Beautiful, но избрах тази на Кристина Агилера.
- Вижте не знам дали я знаете, затова аз ще я запея и ако знаете текста..е знаете какво да правите- казах аз и се усмихнах
Започнат плавно да свиря песента, знаех много добре мелодията, защото често я пеех. Гласа ми бе малко по-различен от този на Кристина Агилера, малко по-нежен, но понякога го докарвах точно като нея, за което бях много доволна, понеже това бе една от най-добрите певици в днешно време.

Сетих се за песента веднага щом Жрицата започна да я пее. Междудругото не бях чувала вампир с толкова нежен и прекрасен глас, а вампири които бяха певци и певици имаше много. Освен че пееше прекрасно свиреше и много добре. Започнах да пея тихо със Жрицата. Спомних си че преди имах група, е тя не беше точно моя де беше на мен и още петима приятели. Бяхме три момичета и три момчета. Предимно свирихме поп, аз свирех на електрическа китара. Беше забавно докато групата не се раздели. Още го помня беше ден преди белязването ми. Върнах се във реалноста и усетих че вече бяхме спряли да пеем.
- Имате страхотен глас. - казах на жрицата и се обърнах към Натали - Ти също Натали. Пееш невероятно. - възкликнах аз и станах от дивана защото не ми се седеше повече.

- Благодаря- казах аз засмяна и забелязах червенината по бузите на Натали
И аз като Дулсе реших да се изправя, защото седях вече от доста време.
- Сега имате ли планове какво да правим или не...- попитах аз двете момичета, които изглежда също като мен бяха леко отегчени
Докато чаках отговора се доблихих до прозореца и дръпнах леко старото песрде, вън все още валеше, но дъжда бе по-слаб

-Ами...нямам си и най-малка представа.-отговорих и се обърнах в посока на един от прозорците.
-Някакви предложения? - попитах аз и зачаках отговора на Жрицата или Натали.

-Аз нямам.. - поклатих отегчено глава.Не че можеше да се досетя.Та аз едвам познавах училището и със сигурност ако някой ме остави сама ще се изгубя.Погледнах към Дулсе, а след това към Жрицата.

-Ами аз ще тръгвам вече. - рекох аз и се запътих към вратата. След като излязох от стаята забързах крачка защото нямах особено голямо желание да се срещна с някой дух. Излязох от къщата и реших да се поразходя малко сама.

След като свърши часът по Древни култури и ритуали, аз реших да продължа с обиколката ми на "зловещите мест". Тръгнах към Изоставената къща (имаше доста време до следващия час и не ми се налагаше да бързам до там.) Когато я намерих реших да вляза в нея, докато отварях врата ми беше много смешно, защото се сетих за фразата от ужасите "не отваряй вратата". Но бързо смехът ми се превърна в писък, защото на стълбите явно, водещи до втория етаж (какъвто не смятах, че има) стоеше някакво момиче. То ме стресна много.
- Здравей, аз съм Мери. - казах аз, почервеняла като домат от срам.

Стоях си спокойно на стълбите когато някакво момиче влезе и се разпищя. Естествено явно се усети че не съм призрак или чудовище и се представи. Името и беше Мери. Мен обаче яко ме напуши смях и започнах да се хиля, че даже за малко да падна от стълбите. Когато спрях да се смея погледнах момичето. Беше червено до мозъка на костите си. Стана ми смешно, но този път сдържах смеха си.
-Едва ли съм толкова страшна. - казах и аз и седнах на стълбите.
-Междудругото аз съм Дулсе-Мария. - представих се и погледнах за да видя реакцията на момичето.

Момичето се казваше Дулсе-Мрия. Изглеждаше много приятно момиче, вярно, че щеше да умре от смях, когато изпищях, но и ако аз бях на нейно място също щях да се смея (дори не знам дали щях да мога да спра).
- Интересно име. Нали нямаш нищо против да ти казвам Дулсе?

-Абслютно нищо против. Даже предпочитам така и мерси. - казах и аз като и благодарих за казаното за името ми.
-Кой курс си Мери. Не изглежда да си от одавна тук, първо защото те виждам за първи път и второ защото ако беше от по одавна нямаше да изпиищиш когато ме видиш тук защото често идвам и новаците са свикали. Естествено не съм някоя затворена в себе си личност и така на татък. - казах на един дъх аз и потупах мястото до себе си на стълбите за да може Мери да седне.