Пред храма

Днес реших да отида до храма, защото той ми даваше сила и ме караше да се чувствам уверена. Някой би могъл да каже че е лесно да си Висша жрица, та дори прекалено лесно, но истината не бе такава. Вече бях вампир и знаех много неща за които не бях предполагала и самата аз се промених много, вече бях по-отговорна и сериозна, но предишното ми аз винаги напираше да излезе, но до сега добре го криех. Бях с една нова рокля и ми беше леко неудобно, затова седнах на една пейка и се загледах в статуята на прекрасната богиня, ако тя не беше с мен през всичките тези години, сега нямаше да съм тук.

-Хм.....ако си сигурна в това Кейт, то тогава ще е добре да се замислиш и да ми отговориш от колко време точно чувстваш тези неща?
Знаех че за някой новаци е притеснително Богинята да ги обича и да ги обръща с внимание повече от другите, но това момиче не ми изглеждаше такава
-Има много варианти....хм ти си шести курс и имаш три дарби нали, извинявай ако греша, но ако е така е много вероятно ти да получиш нов дар от Богинята-меко казах аз на Кейт докоснах полумесеца на челото и'.

Сякаш някой се опитваше да я убие, знаех че ще я боли, но не исках учениците ми да страдат и въпреки това само стоях и я гледах. Не използвах дарбата си, защото колкото и да я болеше сега, скоро щеше да се чувства дори по-добре.
Беше ми интересно да видя с какво ще я дари богинята и чаках с нетърпение болките й да спрат.
Не издържах да я гледам повече и друг път бях виждала как новак получава дарба, но не агонизираше толкова дълго и точно когато понечих да я хвана за рамото, тя спря да се движи. Изплаших се не знаех какво и има, затова обърнах тялото и видях че е припаднала. Лесно я вдигнах и я поставих на пейката, явно бе доста изтощена.

Поправено
By: Дулсе-Мария

Изненадата ми, когато погледнах Кейт бе голяма. Тя вече се бе събудила и ми зададе въпрос койно не чух. Просто вдигнах пръст и проследих красивите й нови белези. Наистина бяха много красиви, но не разбирах какво символизират.
-Не знам какво е станало с теб, но имаш нов белег-казах аз и се усмихнах
Това определено беше добра новина, рядко се случваше някой да получи нов белег преди да мине през промяната
-Е, мое дете явно Никс те обича-гласа ми беше тих и изпълнен с вълнение

Усмихнах се на момичето седящо до мен, от доста време търсих новак който да възпитам и подготвя за Виша жрица и май намерих. Е не мислех че ще е толкова голяма, чак в шести курс щеше да е по-добре ако бяхме започнали по-рано, но това нямаше да е голям проблем.
-Стана това че ти може да бъдеш подготвяна за Висша жрица, съдейки по белезите ти. Това не е много сигурно, но ще поговоря с един от вампирите в това училище който е по-възрастен от мен и се надявам да може да ни даде точната представа на това какво става. За жалост сега него го няма и когато се върне той ще реши какво ще правим с теб, дете мое-топло обясних аз и се усмихнах

-Мисля че периода в който си е много вълнуващ, но не бързай да се радваш още нищо не е сигурно и все пак това е едно от най-вълнуващите неща които ще преживееш в това училище.
Замислих се и се върнах към моите спомени, не си спомних с мен да се е променило нещо, не бях си същата дори след деня в който Никс ме дари, но другите промениха отношението си към мен, нещо което тогава много ме дразнеше, но сега мисля че колкото и да е, това е нормално и все пак всички сме равни.

-И аз искам да знам отговора на този въпрос, но за жалост нямам този късмет. Нядявам се да е добре и скоро да се завърне. Ако имаш въпроси, знаеш че можеш да питаш винаги мен, но се съмнявам че ще ти отговоря по-добре от него и все пак ще гледам да ти помагам както мога.
Изправих се и загледах фонтана, водата подскачеше леко и образуваше чудни форми. В деня когато Никс ме дари със всеки един елемент, най-много се зарадвах на водата, през цялото си време в старото си училище мечтаех да владея този тъй прекрасен елемент.
Вдигнах ръка и бавно накарах водата да се вдига по-високо и по-високо, но в момента в които се сетих че не съм сама, бързо я накарах да заеме предишхото си положение.
-Е, ти предполагам си уморена и искаш да си легнеш, но ако желаеш ела с мен имам малко работа в учителската стая.-казах аз и се усмихнах на момичето.

Поправено
By: Дулсе-Мария

-Оу,напротив!Не съм уморена,даже се чувствам по-добре от преди.И да,искам да дойда с вас!-отговорих `и аз.-И аз също се надявам този човек...ъъъ...тоест вампир да дойде колкото се може по-скоро.Наистина,ама наистина се радвам,че имам нова дарба.Все още се чудя каква е тя,но се надявам скоро да разбера.Мисля скоро отново да се върна тук и да попитам Никс каква е дарбата ми.-започнах да размишлявам на глас,но не ме интересуваше.-Надявам се скоро да дойде този прословут вампир.-казах още веднъж и се запътихме към учителската стая.

Отново бях дошла пред храма, нещо което и аз не разбирах винаги ме водеше тук.
Най-вероятно щях да вляза вътре, но на една пейка видях учителя по бойни изкуства и реших да поговоря с него. Пригладих дългата си рокля и с уверена крачка тръгнах към него
- Здравей- простичко казах аз, сега не ми бе до любезности
- Може ли да седна до теб- усмихнах се и белите ми зъби отразиха луната

След часа с третокупсниците реших да почета книга пред храма. Книгата която четях в момента се казваше "Къде има минотаври?" Имах една идея за петокурсниците, но не знаех дали ще може да бъде осъществена. Както и да е сега нямаше как да мисля за това. Часът ми при третокурсниците беше много приятен. Бях очарована колко мили деца са се събрали в този клас. Чудех се, дали няма да е добре и на тях да им подготвя нещо специално. Но какво... Египетската митология, която те изучават тази година не е една от най - интересните поне според мен, но мога да се опитам да направя нещо като пиеса. Мразя стандартните начини на учене...
Та както и да е, когато стигнах до храма, там ме очакваше изненада - Катейша и брат ми. Приближих се до тях и казах:
- Какво ви води насам. приятели мой. И още нещо. Защо тук мирише на изгоряло...

Засмях се когато сандвича се запали и сиднах до Джейдън
- Не съм сигурна, просто исках да мина през храма и когато те видях нямаше начин до прохусна- рекох аз и се усмихнах. Тогава чух гласа на Айша и усмивката ми стана по широка
- Здравей, можеш сама да се сетиш защо мирише така- засмях се тихо

-А като говорим за запалване - подхванах аз - кошчето гори...

И понеже не исках пак да става пожар в училището, взех малко вода от бризкия фонтан и изгасих пламъка, който тъкмо беше започнал да се разгаря.

- Ти кога ще спреш да си играеш с огъня! Уж си по-голам пък я се виж. Печеш си сандвич насред парка. Ха! Докога трябва да ти повтарям да спреш. Нямаш ли малко разум в главата. А иначе да имате някои идеи за следващия ми урок с третокурсниците. с тях съм египетска митология и нищо не мога да измисля. А, Кати, как я караш между другото? Нещо ново при теб?

Можеше да се каже че само разговорите с тях двамата ме успокояваха, поне те се държаха приятелски, а не служебно или по-зле с уважение. Котато бях с тях можех да бъда старата Катейша
- При мен всичко е както преди- отговорих аз с усмивка
- Бях забравила че и аз не съм си подготвила уроците- въздъхнах, обичах това което правех, но нещо ми липсваше или някой и аз не знам, но затова леко се бях отпуснала в последни дни

- Я не се заяждай- промърморих на сестра ми.
-Трябва да се поддържам във форма. За урока ти, защо не им донесеш мумия, гигантска кобра, сфинкс или нещо от сорта? Тъкмо няма да умрат от скука.
- Ааа, Катейша, другата седмица в киното ще дават някакъв нов филм. Изглежда интересен. Ай, ти също можеш да дойдеш.